Вјара Малџијева, Зузана Тополињска, Маја Ћукановић, Предраг Пипер ЈУЖНОСЛОВЕНСКИ ЈЕЗИЦИ:
•·раматичке структуре и функц...
227 downloads
518 Views
6MB Size
Report
This content was uploaded by our users and we assume good faith they have the permission to share this book. If you own the copyright to this book and it is wrongfully on our website, we offer a simple DMCA procedure to remove your content from our site. Start by pressing the button below!
Report copyright / DMCA form
Вјара Малџијева, Зузана Тополињска, Маја Ћукановић, Предраг Пипер ЈУЖНОСЛОВЕНСКИ ЈЕЗИЦИ:
•·раматичке структуре и функције
Библиотека ПуШуречи Књига 15
Уредник Милош ЈенШић
Рсцсн:�с1п СреШо
Танасић
Вјара Малџијева, Зузана Тополињска, Маја Ћукановић, Предраг Пипер
ЈУЖНОСЛОВЕНСКИ ЈЕЗИЦИ: граматичке структуре и функције У
редакцији Предрага Пипера
~
61!0ГfАДСКА К Њ 11 Г А
Београд,2009
САДРЖАJ
Предговор
15
............... . . . . . . . . . ................................ .. . . . ....... . . . . . .. . . . .. . . . . . . . . .
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (Вяра МШiд:жиева) 1. Фонология . J 1 Гласни •
.
. . . . ..
... ... .. . .... .
.
.
.. .
.....
.
..
......
.
...
.
.
..
.......
.
.
. . ..
..
. .
.
.
..
...
...
.
. . ..
...
.
. . .....
... . . . ........
...
.
.
....
.. . .
.. .
.....
..
....
........ . .. ..
..
.
. . ...
1.3.2. Алофония
. ..
.
.
.
....
...
.
.....
.
. ....
.
.
.
.
..
..
.
1.4. Ударение и интонация .. . .
. .. .
...
... .
....
. . ...
..
.
. . . ........
....
. ... ..
..
..
....
..
.
.
...
.
.
.... .... . . 19 .
..
.
.
...
..
. . ..
..
.
. . ..
...
.
.
....
..
..
..
..
.
. . . ......
.
...20 .
.
.
.
.
...
......
.
.
...
. . . ......
.. .
.
........ .2 1
.
.. . .
....
.
.
.. ..... . . . .. 2 1
... ..
.
.........
.
.......
. ..
.
... ... .... .....20
......
. . .. .
..
... .. ... ..
..
...... . .
...................
..
....
.
. ... .
..
.
.
...
.....
.
... . .
. ..
.....
....
.....
.............
. . . . . ..
..
. ..
.
.. .
.
..
...
.
...
22
.22 23
.23
. . . 24 ..
.
. . .. .. . .. ... . .. .. .... 25
.. .
.........
.
.
.
... ..
. ..
.
.
.
. .... ...... . . ........ . ...... .
...
..
.. . .... .. .
...
....
.. .
. ......
.
. .. .
.
.
........
1.3.3. Дистрибуция на обетруентите . .. 1.5. Графика .
.
..... . . 19
.. .. 19
. .. .
. .. ....
......
.
.
..
...
....
.
. ... .. 19
..
.
.
.
. . .............
.
...............
1.3. 1. Обструентни фонеми
.
........ . .... . .. ...
. ..
1.2.3. Дистрибуция н а сонантите . 1.3. Обетруенти
..
. . . ........................
.
.
...
.......
...
.
....... . . .
. .. . .
..
.....
1.2.1. Сонантни фонеми . 1.2.2. Алофония
. ..
. ...
.......
... .
.....
.......
.... . . .
.. ..
.
.
1. 1.2. Алофония . . .. J .2. Сонанти
...
. .. .
1. 1. 1. Гласни фонеми .
.
...
.
..
.
.
.
.
..
..
.
.
..
1.6. Правопис ................................................................................26 2. Граматика 2.0. Увод
. .
. . ...........
. .
. .. ..
........
..
.........
..
...
.
.......
.
..
. . ............ . . . . .
2. 1. 1. Глагол .. .
.....................
. . ......
.
.
.
...............
...
. . . . . . . . . . ......
... .... .
2. 1. Морфология . . .
.
..........
.. .... . . . . . .. . ..
.
..... .........
. .
.
. . ..
...
.....................
2. 1. 1. 1. Синтетични глаголни форми
..
.
.
.
.
....
.. .
.....
.. . ..
2. 1. 1.2. Аналитични глаголни форми .
....
....
. .. .
. . . 28 ..
..
.
.
.
.. ....... . 45
.. ...
.. ... ..... 45
..
. .. . ...47
.....
.
.
....
. . . . .
........
... ......... . 28
.
..
.
..
...
...
.
. . ...
.
.
.....
.
.. .
.
.
.
.
.
..
...
.
.
.
. 51
......
.
2. 1. 1.3. Глаголни прилагателни (причастия) .......................57 2. 1. 1.4. Глаголно наречие (деепричастие) 2. J .2. Съ
�ствително име
......... . . . . . . . . .......
. . ..
........
.. .
....
.
...
...
....
.
....
.. ....58 ..
. .. . .
..
....
.... 59 .
2. 1.2.1.• Корелацията окончание:
i
родова принадлежност ............................................60
2. 1.2.2. Категорията число ....................................................6 1 2. 1.2.3. Граматичната категория звателност 2. 1.2.4. Определителен член .. ..... . .. . . . . .
.
.
..
2. 1.2.5. Местоименни съществителни
.
.
.
. . . .. ... ..... 66
...
.
.
. , ............... 67
....
...
.
...........
.
.
.
..
.
..
...............
.. ..68 ..
2.1.2.5.1. Изменяеми местоименни съществителни . .. 68 2.1.2.5.2. Неизменяеми местоименни съществителни 70 . ..
.
...
2.1.2.6. Числителни съществителни
..................
. . ..
...
..
.. . . 71
....
.
2.1.3. Прилагателно име .. .... . . . . .. .. .71 2.1.3.1. Форми за род .. . . . . . . ..... . .... ...... 72 2.1.3.2. Форма за множествено число . . . . . . 73 2.1.3.3. Неизменяеми прилагателни . . . . . . . . . 73 2.1.3.4. Определителен член . ... .. . .... . . . . .73 2.1.3.5. Местоименни прилагателни . . .. . . . .. .. .74 2.1.3.6. Числителни прилагателни . .... . . . .. ..77 2.1.4. Числително име . ... . . .. .... . . . . ..... .. . 78 2.1.4.1. Основни (бройни) числителни имена .... .. . . ..78 2.1.4.2. Числителни за приблизителен брой . ..... ...... . .. 79 2.1.4.3. Умалителни числителни имена .. .. . .79 2.1.4.4. Местоименни числителни .. ... .. . . .. . 79 2.2. Синтаксис 85 2.2.1. Синтаксис на именната фраза. Семантични категории в именната фраза и техните изразители . . .. .. . . . .. . .. . 85 2.2.1.1. Синтактична структура на именната фраза ...........85 2.2.1.1.1. Проста именна фраза . . .. . . . . . ...85 2.2.1.1.2. Разширена именна фраза . . . . . . . . . 88 2.2.1.2.3. "Разкъсана" именна фраза. . . . . . . . ..
.
....
.
.
.....
....
.
. .. . .
. . . . . . . . . ..
.
.
.
...
. . .. ..
..
..........
..
..
.
.
.
.
.
.
.
. ..
..
.......
..
.......
...
.. . .
.
.
.
. .
. . .
..
....
...
..
...
..
...
.
. . .
...
.
. .
.
..
.
.....
. .
. . . . .
...
..
..........
...
. . ........
.
.
...
..
. ....
..
.
.
..
.....
.....
..
.
. . .. . . .
...........
. .
.. . . . . . . . . . .
.
. . .
.
. . . .......
.....
.
. . . . . . .........
.
..
. ...
.
. . .
.
.
.
..........
....
.
.
. . . . . .. . . .
. . ... ....................... . . . ... . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . ...... .....
.
.
. ..
..
.
.
.
....
.
. . .. . . . . . . . .
..
. . ..
.
.
..
.
.
.....
.....
.. .
т. нар. предикативна определение
.
.
..
.
.
....
..
. . ..
. . . .. .
.
. . .
..
.. . .
..
. . .. . .
. . ..
.....
91
2.2.1.2. Синтактична функция на именната фраза в изреченския израз . . . ... ... . 92 2.2.1.3. Семантична структура на именната фраза .. 94 2.2.1.3.1. Определеност в именната фраза .. ... ... .... 95 . . . . .. . .
... . . .. . .
...
. . ..
. ..
....
.
.
.
. ..... . .
. . .......
.
.....
..
2.2.1.3.2. Количество в именната фраза . ... .... . 1ОО 2.2.1.3.3. Интензивност в именната фраза . . . .. . .. . 101 2.2.1.3.4. У частник в комуникативния акт в именната фраза ..... . ... . . ... . . . 1ОЗ . . . . ....
.
.
.
..
............
..
....
..
.....
.
.
. ..
.
.
.
.
..
.
..
.
. .
2.2.1.3.5. Модалност, темпоралност и локативиост в именната фраза . ....... . ... ..... . . . .105 2.2.1.4. Семантична функция на именната фраза в изреченския израз . .. . . .. . . . . ..1Об 2.2.1.4.1. Именната фраза като изразител на аргумент . . . . .. .. . . ... . .. 107 . . . . ........
....
..
...
.
. ..
. . .
...........
..
. .
....
.
.
.
. . .
..
. . . . . .. . . . .
.
. ...
...
..
...
.
..
.
. . . . . . ....
...
в предикатора и в изреченския израз
..
. . . .
..
.
.....
.
2.2.1.4.2. Именната фраза като изразител на предикат . . . .. .. . ....... . . . 2.2.2. Синтаксис на глаголната фраза. Семантични категории и техните изразители . . . . .
.
.
. . . . . . . . . . .. . . . . .
..
.
......
. . . ....
..
.111
.112
......
2.2.2.1. Синтактична и семантична функция на глаголната фраза в изреченския израз
..
.. ........ 112 .
2.2.2.2. Синтактична структура на глаголната фраза (предикатора) .. . ... . .
..
.
..
.. . . ....
...
.. .
...
.. ..... ..... . 113 ..
.
.
2.2.2.3. Семантична структура на глаголната фраза (предикатора)
... .. ..
..
.
.
. . . . ....
.
....
. . ...... .. ......... 115 .
2.2.2.3.1. Дикталната категория аспект .. .
.
.
. . . . . ..
.
. ..... ... .. 115 .
..
.
.
2.2.2.3.2. Дикталната категория количество ... .... . ... .. 116 .
.
2.2.2.3.3. Дикталната категория интензивност ...
.
.
.
.
...
...
.
.. 117 .
2.2.2.3.4. Актуализиращата категория участник в комуникативния акт .. .... .. .. .
.
.
...
. .... . . . .
..
..
.
...
. .. 117 ..
2.2.2.3.5. Актуализиращата категория модалност .. . ..
118
. . .
2.2.2.3.6. Актуализиращата категория темпоралност ... 124 2.2.3. Трансформации в изречението и реализацията им в изреченския израз
.. . . ... .......... .
.
..
..
.
.
..
2.2.3.1. Подредба на аргументите. Диатеза .
....
...
.
.. .. .
..
....
.
.. 129
... . .
..
... . .. .... 130 .
.
.
2.2.3.2. Свързване на предикатно-аргументни структури .
...
.. .
. .....
.. .. .
...
.. . . . .... ............ . . . .. . 132 .
..
..
.
..
.
..
2.2.3.2.1. Свързване със съюз или съюзна дума 2.2.3.2.2. Номинализзция
. . . .. . . .
...
.
.
..
..
..
..
.
....
.
...
.
..
..
. .....
.
......
.
....
....
...
133
.. . 135 .
МАКЕДОНСКИ JАЗИК (Зузапа Тойоли!Ьска) Од авторката О. Вовед
..
.. . . ..
..
.. . . . .
..
. . . . .
.
....
.....
. . .. . .
. .. ... . .
.
.
. .....
.. . . . ... .
.
..
..
. ......
.
...
.. 141
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . ......... . . . . . .............. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . ....
145
1. Преглед на формите на македонските менливи лекееми ... 153 .
1.1. Глагол .. . .... ..... .. .... .... .. . ..... . ....... .. .. .... .. . .
..
.
.
.
.
.
.
..
.
Формите на презентот . ..... ..
Формите на императивот .
...
Формите на имперфектот
.
.
.
......
.
..
.
..
.
. .....
...
.
..
....
153
. .. . ... ... .... .. . . ...... . 155 .
.
.
..
..
.
..
.
.
.
........ .. .. . ......... . .
...
.
... .......
..
.
.
..
.... .. ....
.
. . ..
.
..
...
..
...
..
..
Таканареченатал-форма на имперфектот . . . .... .. .
... 156
.. ... ..... 157
..
..
..
....
158
Таканаречената л-форма од зористна основа .. . ........159 ..
1.1.1. Глаголска придавка .. ... ..
.. . . ....
.. .
.. .
...
.
.. .
......
.
..
.
...... 161
.. . . ...
.
1.1.2. Глаголски прилог ... . .. . ;',.......................................... 161 1.2. Им .
.
.
;::� :::::::::::::::::::::::::::::::::::::::��:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::��� ..
Броj . .. .. ..
..
Апел . . .
...
....
...
.. . . ..
.
...
.. .. .
. . .. .
. . . . . ..
...
..
.
.
..
.
.. . .. . . .. . ..
.
.
.
.
.
...
..... . ...... . . .... .... ......... 165
...
..
.... ... ..
...
.
.
.
...
.
.
.
. ... .... .
..
.
...
..
....
... .. 170 .
.
Определеност .. . . . . ....... .. . .. .. .. ... .... .. . . . . . ... 172 1.2.1. Именски заменки .. . ....... . . . .. .. . . ... . . ... .. 173 .
.
..
..
.
..
. .. . . ...
...
...
..
.
.
...
.
.
.
..
.
.
..
..
.
..
..
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
1.2.1.1. Лични заменки .. ... . ..... ... ..... . ....... .. . .... . ...... 174 .
.
..
.
.
.
.
..
..
.
.
.
1.2.1.2. Именски заменки морфолошки немешшви . 176 1.2.1.3. Заменки кои се базираат врз лексемата кој . . 176 1.3. Придавка . . .176 1.3.1. Придавски заменки . .. . . . 180 1.4. Прилог 181 1.5. Број 182 ..
.....
... . .
. . . ..... . . .. . . . . .... . . . .. . .. . . .
...........
.
.
............... . . .. . . . . . . ........
. . . . . . . . . . . . . ......
...
.........
...
....
..... . .
. . . . . . .. . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . .... . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . .....................
. .. . . . . . . . . . . . . . . ... . . . ....... . . . . . . . ...... . . . . . .. . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . ..........
2. Основи на синтаксата на именската синтагма. .
Граматички категории на именската синтагма
2.1. Јадрена именска синтагма .. 2.2. Референцијална карактеристика .......
.
....... . . . . . . . . . . .
..............
.......
..
.
. . ...... . . . . .
. . ... .
185 186
(начин на определување) на именската синтагма 186 2.2.1. Именска синтагма со конститутивен член селективен според референцијалната карактеристика 196 2.2.2. Лексемите- конститутивни членови ............
. . . . . . . . . . . . . . . ..
кои ја исклучуваат можноста на еднозначно
. .. . 2.3. Дополнителни членови во апозиција 2.4. Именската синтагма и количествена оцена на предметите и настаните .. . ... .. .. 2.5. Граматичкиот род како синтаксички организатор на именската синтагма . .. . 2.6. Вокативна именска синтагма - функција и структура 2.7. Синтаксички функции на именската синтагма во реченичниот израз . . .. . сооднесување кон предметот
. . . .
. . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . .
.
. . . . . . . . . ...........
. . . . . . . . . . . . .. . .
.
.......
..
. ......................
...
.
....
187 198
..
. . . .. .. . . . . . . . . .. . . . . . .. . . . . . . . .
..
199
........ . . ..
....
. .. . . . . . . . . . .. . . ....
.. .
.............
.
........
205 207
.. . . . . .
208
3. Краток преглед на синтаксата на реченичниот израз Граматички категории на предикатскиот израз
. . . . . . .. . . . . .
.
.. . . .
3.1. Типови предикатски изрази и од нив конституирани предикатско-аргументски изрази . . .. 3.2. Зборообразувачки и лексичко семантички форми на . . . . . . . .. . . . . .
.............
...
.
модификација и дополнувања на предикатскот израз
. 214 .
....
217
. 219
..
. .
3.2.1. Траење, измена, кратност како модифицирачки одлики на предикативната релациЈа.
. . 3.2.2. Предикатски изрази со атрибутивен дополнителен член . .. 3.2.3. Променлива интензивност на предикативната Категорија вид
. . . ........ ..........
. . . . . .
. . ....
. . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . .. . .
. . . . . . . . ............ . . . ...... . . . . . .
. . .....
. . ..
. . . ..
..
. ..
..... . . . . . .
релација. Таканаречената категорија на степен
3.2.4. Фазна и модална модификација
. .219 220
........
. . . . . . . . . . . . . ...
221 222
Избор на појдовен аргумент. Граматички показатели на дијатеза . . .. . . . .. .. . 222 3.4. Именска синтагма во функција на прв аргумент и врската на реченица со говорната ситуација, таканаречената категорија лице . . . . .. . . . 224 3.5. Односот на конгруенција меѓу предикатскиот израз и именската синтагма во позиција на прв аргумент . 226 3.6. Модална и темпорална карактеристика на реченицата граматички показатели, таканаречените категории начин и време . .. . .. . . . . . 227 3.7. Наредба. Прашање . . . . . ... .. ... .. .. .. . .235 3.8. Поврзување на различни ПАК во еден реченичен израз. Прилошки трансформи. Предлошки трансформи. Сврзници како показатели на предикати со реченични аргументи . .. . . . . ... ... .. . .. 238 3.8.1. Реченични изрази со прилошка трансформа . 238 3.8.2. Реченични изрази со предлошка трансформа . .239 3.8.3. Сврзнички конструкции .. .. . . . . . .. . 240
3.3.
....
..
.........................
.
.
. . . . ....
...
...
. . . . . . . .....
.... . .
...
.
.
.....
. . . ...
...
.....
.. . . ..
.
.....
.......
.
...
. . . . . . ..
. . . . . . ........
...
..
. . ....
.
. . ..
.
.
.
..................
...
.
.
...
.
.
..
..
.....
. ... . . .
.
.
....
. . .. .
..
.
.....
.
..........
.
....
....
.
. .. . . . . . . . .
. . .. . . .
..
4.
Фонологија
..
. . ...
....
. .. .
....
..
...
.
..
. . . . ....
.. . ................... . . . . . .. . .. . . . . . . . . . ......................... . . . . . .. . . .. . . . .
241
Инвентар на фонемите . . . .. .. . . . . . . 241 Вокали . . .. . .... .. ... .... .... . . 241 4.1.2. Сонанти . . . . . . . .. .. .... . .. 241 4.1.3. Консонанти . .. . .. . . . . ... . . .. . . . 242 4.1.3.1. Периферни . . . ... . ... .. . . . .. . . 243 4.1.3.2. Централни . . . . .. .. .... .... ....... . .. 243 4.1.4. Гранични сиrнали Uунктури) ......... .. .. . . . ..243 4.2. Дистрибуција на фонолошките единци (т.е. ограничувања во дистрибуцијата на фонемите и основни позициски адофони) . .. .. . . .. . . . 244 4.2.1. Дистрибуција на вокЦите . . ... . .. . .. . 244 4.2.2. Дистрибуција на сона� тите . . .. 244 4.2.3. Дистрибуција на консонантите . . . .245 4.2.3.1. Периферни . . . . .. . . 245 4.2.3.2 Централни .. .. . . .. . . . ..... 246 4.3. Историски извод . .. . . .. .. . .... . . 246 4.3.1. Вокали .. . .. . . . 246 4.3.2. Сонанти . . . .. . 247 4.3.3. Консонанти . . . . . 247 4.3.3.1. Периферни . . . .. . . 247 4.3.3.2. Централни . . . . . . 248 4.4. Прозодија . . .. . . . 248
4.1.
4.1.1.
...
. . . . ..
.
.
...
.. . . .
.
........
........
....
..
..
.........
...
.. . . . . .
...
.....
. . . . . . . ...
..
.
.
.
....
.....
. .. . . . .
..
. . . ...
...
.
.
....
....
.
...
.
....
..
.
.
.
.
...
..
.
.
.
.
.
..
.....
.
..
.. . . . .
.
.
.
.......
...
.
.
....
.......
.....
.
.
. . . .....................
...
....
..
...
..
..... . . . . ...
....
....
..
.
...
...............
.
...
..
.....
..... . . .
...
.......
...
...
.
..
..
..
. . . ..
.........
. .......
.
...
. . ..
..
.......
...
.
..
..
. . . . ...
...
...
.
.....
.. . . . . . . .
. . . . .....
..
. . .....
.
.....
....
. . . ....
............
..
.......... . . . . . . . . . .. . . . . . . .
......
..
..
... . .
. . .. . . ...........................
...........
.
............. . .
....... . . .
................
....... . . . .
. . . . . . ............
..
...
.........
.. . . . . . .
......
.....
. . . . . . . . . . ......
..................
. . . ...
.
.
.......
. . . . .......
............ . . . . . . .
.....
. . ....
........... . . . . . . ... .
...
....... . .
...
....
... . . . . .
.
....
....
...
..
.......
...
. . . . ...... . . . . . . . .
..
... .
.
. . . . ............
. . ...
.... . .
...........
.. . . . .
...
..
...
....
... . . . . . . . . .. . . . . . . . . .
.......
.........
........ ........
..
..........
.......
........
4.5. IIpaoonuc .... .. .
. . .. ... . .
......
..
..
..
..
...
IIooa)I(HH 6u6rruorpacpcKH noJHU.HH . .
....
...
. ... .. . . .. . ..
..
.
.
..
.
....
.. . .... .....250 .
...
.
. .. .. . . ... . ..... . ... ... .. 253 .
.
...
.
.
.
..
.
.
..
.
..
SLOVENSKI JEZIK l. Glasoslovje
1.1. 1.2. 1.3. 1.4.
(Maja Dukanovii:) . ... . ...
Samoglasniki . . .
.....
....
.
.... ... ... .. ..... .. ........257
.....
.
.
.
..
..
. . .. .
.
...................... .. . .. ... . . . . . ... ... .. . ... Glasovne altemacije .. ... . . . . . ... . .. .... . ... . ... Naglaševanje .. . . . . .. . ........ ....... .. .. .. . . .. .
.
..
....
..
..
.
.....
Soglasniki . .... . . .... .. ....... .... .. .
.
.
...
.
.
..
.
.
..
..
.
...
..
.......
.
....
.
. . ..
..
.
...
..
....
.
.
..
.
.
.
.
...
..
. . ..
.
2. Oblikoslovje (Maja Dukanovii:) ... . . ... .
..
...
.
....
.
...
.
..
....
..
.257 .257 . 259 . 261
.
...
.
...
...
.
.
..
....
.
.
.
.....
.
.
. ... .. . ..... . . .... 263 ..
..
...
...
.
..
.
.
2.1. Glagol 263 2.1.1. Nezložene glagolske oblike . . .. ... . . ... . . ... 264 2.1.1.1. Nedoločnik ... . . .. ... .. .... ... ... .. ....... ..... .. . . 264 2.1.1.2. Namenilnik . . . . . . .. .. . . ...265 2.1.1.3. Opisni deležnik na-/ . ... . ... . ....... ... . . . 265 2.1.1.4. Deležnik na -ni-t ......................................................266 2.1.1.5. Deležnik na -šil-vši ..................................................267 2.1.1.6. Glagolnik . . . .. . ...... . . . ...... ... . . . . ... . 267 2.1.1.7. Sedanjik . . . .. .. .. . .. .. .. . . .. . . 267 2.1.1.8. Glagoli na -am .........................................................268 2.1.1.9. Glagoli na -im ..........................................................268 2.1.1.1 O. Glagoli na -em .. .... .. ...... . ..... . . .... .. ...... . .....269 2.1.1.11. Glagoli na -jem ... . . ... . . .. . . . .. .270 2.1.1.12. Glagoli na -m . .. . . .. .. .... ..... ..... . . . 270 2.1.1.13. Velelnik .............. ........ . . .... ... . .... . . . . ..272 2.1.1.14. Deležje na -č . .. . .. .. . . . . . . . . .. .....273 2.1.2. Zložene glagolske oblike . .. . . .. ................ . . .274 2.1.2.1. Preteklik ..... . ... .. . . . .. ... ............ ....... 274 2.1.2.2. Predpreteklik .. . . . ...... ....... .. .. . . . .274 2.1.2.3. Prihodnjik .. . . .... ... ...... . . ... . . ... . ..274 2.1.2.4. Pogojnik . ... . . ...... . . . ... . .... . ... ........ .. 275 2.1.2.5. Trpnik ... . .. . .... . ... . . . .... . . .. . .. ... 275 2.2. Samostalnik . ... . ... . .... ... ..... ... .. . .. .. . ...276 2.2.1. Samostalniki moškega spola .. . .. .. .. . . . .. . .. . 276 2.2.1.1. Skloni in njihove posebnosti ...... ..... .. ..... . .276 2.2.1.2. Podaljšanje osnove . ...... .... ....... . . .. . . . .. ...277 2.2.1.3. Krajšanje osnove ... ... . ..... . .. .. . . .. .. . .... 278 2.1.1.4. Premene naglašenih samoglasnikov . . . . .......279 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ................................
.
...
...
..
.....
..
.
.
..........
.
.
.. . .
.
.
.
....
.
.
.
.
.
.
....
.
.
..
.
...
.
.
.
..
.
......
......
.
..
....
......
.
..
...
..
..........
......
.
...
.
...
.
.
..
.
..
.
..
..
....
..
.
.....
.
.
.
..
.
.....
.
..
..
..
.
.
..
.
.
..
.
.
.
.
.
..
.
.
.
...
......
...
.
.
...
.....
......
..
..
.
.
.
.
.
.
..
.
.
..
..
.....
..
...
...
..
.
.
.
...
...
.
..
..
..
..
....
.
..
.
...
..
.
..
..
....
.
..
.
...
.......
......
...
..
...
...
.
.
...
..
.
......
.
...
..
..
.
.
.
.
..
.
..
...
..
..
...
.
.
..
.
..
.
...
..
.
..
..
.
....
....
..
.
.....
..
...
......
.........
.
.
...
.
..
..........
.
.
.....
.
..
.
....
........
.......
.
..
..
.
......
.....
.
...
....
....
.
..
............
..
....
.
......
..
.....
..
.
.......
..........
.
..
.
..
.
........
.
.........
...
..
.
.
....
.
..
........
..
....
.
..
.
..
...
.
...
..
.
.
..
...
.
.
.
..
....
.
.
.
......
..
.
..
...
.
..
....
.
.
..
..
.
..
.
....
..
.....
..
.
..
2.2.1.5. Posebnosti posameznih samostalnikov .. .. .. 279 2.2.2. Samostalniki ženskega spola .. . . .. . 279 2.2.2.1. Prva ženska sklanjatev in njene posebnosti . 279 2.2.2.2. Druga ženska sklanjatev in njene posebnosti . 280 2.2.3. Samostalniki srednjega spola .. . . 281 2.2.3.1. Skloni in njihove posebnosti . . 281 2.2.3.2. Neobstojni samoglasniki . .. . ... ... . 282 2.3. Pridevniki . .. . . . . .. . .. . . . ... . 282 2.3.1. Sklanjatev pridevnika ... . . . . ... . . 283 2.3.2. Določna in nedoločna oblika . . ... 284 2.3.3. Stopnjevanje pridevnikov . . .... . 285 2.4. Zaimki 286 2.4.1. Samostalniški zaimki . .. . . . 287 2.4.1.1. Osebni zaimki . .. . . .... . . . 287 2.4.1.2. Osebni povratni zaimek .. . ... . . . 288 2.4.1.3. Vprašalna in oziralna zaimka . . . . . 288 2.4.1.4. Nedoločni, splošni in nikalni zaimki . .. 289 2.4.2. Pridevniški zaimki . . . ... . 289 2.4.2.1. Svojilni pridevniški zaimki in povratni pridevniški zaimek .. . ...... . . . . 290 2.4.2.2. Kazalni pridevniški zaimki .. . ... . ... . . 290 2.4.2.3. Vprašalni in oziralni pridevniški zaimki ... .... 291 2.4.2.4. Splošni, nedoločni in nikalni pridevniški zaimki . 292 2.5. Števniki .. . ... . . . .. . . 292 2.5.1. Osnovni števnik ... . . . . . 293 2.5.2. Vrstilni števnik .. . . 293 2.5.3. Ločilni števniki . .. .. . . 294 2.5.4. Množilni števniki . .. . . .. . . 294 2.6. Prislovi . .. . . . . . 294 2.7. Povedkovniki .. ... . . . . 296 2.8. Predlogi . .. .. . . . .. . . . . .. 296 2.9. Vezniki . .. . . . .. . 297 2.1 O. Členki . . . . . . . . 298 2.11. Medmeti . . . . . 298 ......
.
...
.......
.
.
..
.
..
........ . .
. . . . . . . . . . .. . . .
........
...
. . . . . . . . . .........
.
....
...... . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ....
.......
......
.......
......
....
........
.
...
..
.
.
........ . . . . . . . .
.....
.
......
.
..................
. .......
.
..
..
..................
..
.. . . . .. . . . .
.
.
...
.
..
...
..
. . ..
. . ....
..
....
......... . . . . . .
.. . .
......
..
. . ....
. . . . .....
. . . . . . . . . . ..
..
...
......
. . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ....... ............ . . ...... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . ........... . .
..............
......
..
.
...
..
..
.....
..
.
. . . . . .. . .
...
.
... .
...
. .. . . . . . . .
..
.. ..........
.....
... . . . .
.. . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . .. . .
..........
.
.
.....
....
.... . . .
.
. . . . .. . . .
.. . .
....
..
.
... . . .
......
. . . ..... . . .
. ...
... . . . .
.........
..
..
..........
. . . .....
........
.
...
. . . . . . ...
..
....
....
..
......
....
. ..
...
..
.
..
.
......
. . ......... .. . . .
.
.....
........ . . . . . .
........
............
....
...
..........
......
. . . . . . . . . . . . .. .. . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . .. . .
.
..
.
....
.......
...... . . .
.......
.
..
.
....
.
.
.... .
. . . .....
...........
..
....................
. . . . . ..
......
..
.........
...... . . . .
. .. . ..
.
. . . . . ...
....
.....
..
. . .. . .
..........
.
.
.... . . . . .
.
.
.
....
....
.. .... . . . .
. . .
.... . .
....... . . . . . .
. . . . .. . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . .
.
. . . . .. . . . .
...... . . .
.. .
. ..
. . . .. ........... . . . .. . . . . .
. . . . . . ......... .......... ...........
3. Skladnja (Predrag Piper) .. .
.. . .. . . ... . ........
.. . . . . . . . . .
. . . . . . . .. . . .. . ........ . . . . . . . . . . .
.............
.
. . . . . . . . . . . . . .....
.......
.... ........
.
. . . . .......
. . . .. . . . .. . . . . . . . . .
...
..... . . .
. . . .........
............
..
.
....
.
......... . . .. . . . . . .
.... . . . .. . . . . . ..........
. . . . . . . . . . . . . ......
. .. . ..
.....
.
........
..
.
...... . . . . . . . .
300
3.1. Samostalniška besedna zveza . . . ... . . . . . .302 3.1.1. Zgradba samostalniške besedne zveze . ... . . . . 302 3.1.1.1. Zgradba jedrne samostalniške besedne zveze . 302 3.1.1.2. Samostalniška besedna zveza kot argument, oz. udeleženec . . . . 305 .........
..........
..
.
.
.
....
..
. . .
......
. ..
. . ..
.
....... . . . . .
......... . . . . .
. . . . .. . . . . . .
......
.
...
..
..
.... ....
. . . . . .. . . .
3.1.1.3. Sklon v samostalniški besedni zvezi . .. .. ..307 3.1.1.4. Predlog v samostalniški besedni zvezi .. . .. .. 311 3.1.1.5. Samostalniška besedna zveza v stavčni zgradbi . 312 3.1.2. Semantična in pragmatična vsebina samostalniške besedne zveze . .. . .. . . .. .. .. .. . ... 313 3.1.2.1. Referenčnost ..... ... ............ .. ... ..... . . . . . ..... 313 3.1.2.2. Kolikostnost ........ ... . . . .. . . .. .... ........ .. .....317 3.1.2.3. Druge pomenske kategorije samostalniške zveze . . 323 3.2. Stavčna poved ..... ........ . ..... .. . . . . . . . .. .. . .. . .330 3.2.1. Zgradba povedka .... . .... . ... .. . .. . . ... .....330 3.2.2. Semantična in pragmatična vsebina povedka ... . ... ....334 3.2.2.1. Osebovnost . .. . ... . ... . . . ........ .334 3.2.2.2. Časovnost .. ... .. ... .. . . . . .. 336 3.2.2.3. Vidskost ..... . ... . . .. . . . .. . . ........ . . . . . ... ..338 3.2.2.4. Naklonskost .......... . . .... . . . .. .. . .. .......... ..339 3.2.2.5. Nikalnost .... .. .. .. ..... ........ . ..... . .. .... . .... ..342 3.2.2.6. Pripovednost .... ...... .. . .. . ... ..... .. .. .. .. . ..... ........345 3.2.2.7. Zvalnost . . . ..... .. .. . . . . .......... ....... ............345 3.2.2.8. Velelnost ......... ... .. . .. . .... ... . . . ... . . . .346 3.2.2.9. Želelnost .. . . . .. . .. . . ... . .. 348 3.2.2.10. V prašalnost . . . .. . . .... .. . . . ... ..349 3.2.2.11. Diateza . . .. . .. ..... . ..... ... . .. .. ......... .352 3.2.2.12. Svojilnost ....... . .. . . ....... . .. .. . . ..... . . ... .353 3.2.2.13. Komparativnost . . . . .... .... . .. . . 354 3.2.3. Oblikoslovno-skladenjski vidiki stavčne skladnje . ..360 3.2.3.1. Podredje in priredje .. . . 360 3.2.3.1.1. Rekcija . . .. . . . . . .. . .. . 361 3.2.3.1.2. Kongruenca . ... . . .. . ... .. . . . . ... . . ...361 3.2.3.1.3. Primik . .... . . . .. ... ... ........ ..... . . .. ......364 3.2.3.3. Linearizacija .. . .. .. .. .. . .... . .. . ....... .366 3.2.4. Povezovanje povedkovo-udeleženskih zgradb v stavčno poved . . .. . . . . . . ... .. . ........ ... ........369 3.2.4.1. Skladenjske zveze v zloženih povedih .... . . . ..369 3.2.4.2. Podredje . ... .... .. ... .. . ... . . . .. . . . . 370 3.2.4.3. Priredje . . .. .. .. ... ... ... ... . .. ... .. ... ... .. .....373 3.2.4.4. Poimenjenje ..... .. ... ................. ...... . . . . .... .374 .
...............
..
......
.
....
..
...
..
.
...
.
.
..
.
.
. ...
..
...
..
..
..
.
.
.
..
..
.
. .
..
.
.
.
.
.
...
..
...
.
.
..
. .
.
. ..
.
. .
.
.
.
..
...
..
..
.
..
.
..
.
.
.
.
.....
.
.
...
...
...
..............
...
..
..
.
.....
...
......
.
......
.....
.
.
.
.
...
..
.
.
.
.....
.....
.....
..
.
.
...
.
.
.
.
..
...
.
....
...
.
.
.
.
.
.....
.
...
...
....
.
...
.
..
.
...
.
..
.
...
..
.
.
....
.
.....
.
.
.
.
.
.
.......
..
..
..
.
.
..
. . ..... . . .
..
.
. .
...
.
..
.
.
.
.
..
.
.....
...
. . .........
..........
.
..
...
.
....
.........
..
.
...
.
.
.
..
..
..
.
.
....
..
. . .
.
.
.
..........
.
.
..
.....
.
.......
....
....
.
...
....
.
.
..
.....
..
.
.
.
.
.
.
.
.
. .
.
.
.
.
....
.
.....
..
.
..
. ..
.
...
......
..
...
..
.
CPTICKH JE3l1K l. OHOJIOrHja
.
.
..... . .
.
..
.
.
..
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
. ......
.
.
.
....
.
...
......
.
.
.
.
.
...............
.
..
. . . . ... .. ... . .. ... .. .. . ... . 375 .. . . . . . . . . .... ... . .. ..... . .. ..... ..377
Pomembnejši bibliografski podatki Simboli in kratice
.
.....
.
.
.
..
..
.....
..
..
.
.......
...
.
.
......
..
.
.
.
.
..
.......................
....
.....
..
....
.
.
.
..
.. . .
.
....
.
.
.
..
...
.
.
..
....
....
.
......
...
.
.
... . .. . . .. .
......
.
.
..
......
.
.
.
.
.
.....
.
.
.
.
...........
.
.
....
....
.
.
.
.
.......
.....
.
.
.
.
...
..........
.
..
.
..
.
...
..
..
..
........
......
..
.
.
..
..
.......
...
.
.
.
.
..
...
..
.
..
....
.
..
.
...
.
.
.
..
.....
....
.
.
...
.
.......
.
.
.
.
.
.
...
..
.
.
.
.
.
.
.
.
..
..
.
..
...
.
.....
.
...
.
.
.
.
(Jlpegpai Jluuep)
........................................... . . . ........ . . . . . . . . . . . . . . . . . ...... . . . .
381
2. Морфологија . 2.1. Глагол
.
.
..........
.........
.
.
........
.......
.
....
. .. ....... . . ..
...
............
.
.
.
....... . . .
2.1.1 . Једнотематски глаголи 2.1.2. Двотематски глаголи
..
..
.
.....
.
2.1.З.1. Петотематски глаголи 2.2.1. Именичке речи 2.2.1.1. Именице
. ...
......
.
.
.. . . ..
.......
....
.
..
....
. .....
...
. . ......
..
....
.. .
.
.
.
...
...
.
. . .. . .
..
.
.
.
.. .
. . . . . . . . . . . . .. . . . .
. . ..
...
.. . .
. . ...
....
.
. .. .407
....
.
......
.. . .
.
...
..
.
.
. .
.
......
.
.....
.
.
.. .
.
....
.
.
.
.....
. .. . .
. . . . . . .......
.
. . . ....
.....
..
..
.
.
....
.
.
..
.
.
.
..
..
.... .
...
.
.. . . . .. .
....
.
.
....
... .
.
...
. . ... ..
.. .
.
.
....
. .
...
...
....
..
. .....
.
.
.
...
.
......... . . . . . ..
.
.
..
.446
.... . ..
. .448 .
. .451 ..
.45З
. .. ..
..
.
....
...
. . ...
..
.
.
..459
. ..........
....
.
. . . ....
.
........
.
. . . ...
. . . . . .. . . . . . .
.. . . .
. ... . ..
.
456
. .457
....
.
.......
......
.
.
.461 .461
.. .462
. . ...
.
. .. . . . . . . . . . . ... . . . . . . . . . ... . . .
.........
.
..
. 445
. . . . . . .. .
. . . ..
......
...
....................
.
.
...441
....
.....
.
...
...
.4З6
.. .4З9 .445
.
. . ..
.
.
.
..........
..
.
..
..
...
. . ....
. . ..
.......
....
. . .....
......
...
417
.420
........
. . . .. . . . .
.......
......
417
.417
.
.... . . . .
.......
. . . .. . .....
. .
......
.
.415
.....
. . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
.....
.408
.
.4 Ј 2
..
....
..
.......
.. .
. . . ......... . . . . . . .
. . .. . . . . . . . . . . . . .......
..
.
. . . .408
.............
.
.
.......
. .. ..
З94
.406
. . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . .. . . . .
.
.
... . .
........ ......................................
2.2.2.2.7. Општи бројеви
З. Синтакса
. . ..
З90
...
.. . . . . . . . . . . . . .
. . . . .. . . . . . . . . .
.......... . . . . . . .
2.2.2.2.6. Апроксимативни бројеви
....
.
. . . . ......................
2.2.2.2.5. Разломачки бројеви
.
.
..........
. . . .. . . . . . .
2.2.2.2.4. Мушколични бројеви
.....
.
. . . . . . . ........ . . . . .....
2.2.2.2.З. Бројеви сложених целина
2.2.2.З. Прилози
..
. .
.. . . . .
2.2.2.2.1. Основни бројеви 2.2.2.2.2. Редни бројеви
....
............ . . . . . . . . . . .
.
2.2.2.1.4. Степени поређења ..
. ..
.
2.2.2.1.1. Адјективна парадигма
2.2.2.2. Бројеви . ..
.
.........
.....
2.2.2.1.2. Мешовита парадигма 2.2.2.1.З. Придевски вид
...
.
..............
.............. . . . . . .
...
. .
2.2.1.1.З. Трећа деклинација
.........
.
.
. . . . .....
2.2.1.1.2. Друга деклинација 2.2.1.2. Именичке заменице
. ...
.
.
2.2.2.1. Придеви .
..
. ...
.
..
...... . . .
2.2.1.1.1. Прва деклинација . .
2.2.2. Неименичке речи
. ..
.
..........
..
...
. . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . .. . . . . . .. . . .
. ... . .
.
.... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . ..
2. Ј .З.1. Четворотематски глаголи
..
.
..... . . ...
.......
........
...
. . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . .
2.1.З.I. Тротематски глаголи .
2.2. Именске речи
.
..........
. . ....... . .
.
.....
2.1.З. Вишетематски глаголи
.
..
.462
...
.462
. . .... . .
. .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . ........... . . . .. . . . .......... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ...........
З.1. Именска група
. . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . .
З.1.1. Структура именске групе
. ... .
..
....
..
........
.
. .. . .
..
......
......
.
. . . .. .
.. .... . . ..
.... . . ......
З.1. Ј .1 Структура нуклеусне именске групе .
.....
З.1.1.2. Именска група као аргументски израз З.1.1.З. Падеж у структури именске групе
.
...
.
.
...
..
.
.
...
465
.465
.
.....
...
.
...
464
. . . ...
..........
...
З.1.1.4. Предлози у структури именске групе
.
.. . .
46З
...
.465 .468 .470
..............
............
.
....
.47З
З.1.2. Семантички и прагматички садржај
именске групе .. . . ..
.
....
.
. . ...
З.1.2.1. Референцијалност . . .
.
. . ......
.
.
.
.
.
. ..
...
. . .. . . . . . .
...
.....
.. . ..
...
..
. . . .
...
. ..
...
.
..
.....
.
... . .......
.
.....
474
.474
. . ...
3.1.2.2. Квантификација .. .. . . .... ..... .. . .
.
.
.
.
.
.
.
...
3.1.2.3. Друге категорије именске групе 3.2. Предикатски израз
. . . . . . . .......
..
....
.
.... ...... .
.....
.
....
.....
. .477 ..
...
.................
..483
...... ... .. ....491
................... . . . .
3.2.1. Структура предикатског израза .. .. . .. .
..
.
...
.
.
.
............. . . . .491 .
.
.
.
3.2.2. Семантички и прагматички садржаји предикатског израза .
. .
.........
..
. . . ...
.. .
.
.........
3.2.2.1. Персоналност .... ... ....... . ........ ...... .
3.2.2.2. Темпоралност
.
.
.
.
..
.. . .. .. .. . . .... .
3.2.2.3. Аспектуалност ..
..
.
.....
.
. .
..
.. ... . ..
.
. . .
.
. . . ..
.
..............
...
. ..... .
.
.
.
. . . . .......
.
.
...
..
3.2.2.5. Негација ... ... ... ..
3.2.2.6. Афирмација
.
.
....
..
.
.
.
.
.
..
.
.
.
....
.
...
...
..
.
.
.
.
.
.. .
...
.
.....
3.2.2.7. Императивност . ... .. ...
3.2.2.8. Оптативност
. .
.
.
...... ... . .... . . ... ... ...
....
.....
.
.
.
.
.
.........
.
..
.
.....
.
..
.
..
.
.
..
...
.
..
.
.
.
...
. . ..
...
..
..
.
..
.
.
.....
.
... 499 .
.....
500
.. .. 503 ..
... . ... ..
...
. . . . .. .
.
.................
.... .. .. . .
...
... . ..... .
...
. .496
.. . . ........ . ...... .... . . ..497
3.2.2.4. Модалност ........ . ..... .. ........ .... .......... . .. . .
...494
... ... .... .. ...494
....
..
.... . .
504
.............506
3.2.2.9. Интерогативност ......... .. . . .. .. .. .. ...... ..... . . ... ..506 .
.
.
.
.
.
.
.
.
.
3.2.2.1 О. Дијатеза .. .... .............. ....... .... . ........ ... .
.
3.2.2.11. Посесивност
.
. . . . ......
.
.
.
.
.
..
. . ....
З .2.2.12. Компаративно ст . .... ... .
.
.... . .. . .......... . .. .
...
...
..
.
.
.
.. ... . .509 .
...
.
..
.......511
....
..... ... .. . . ..... . . .... .
.
.
.
.
..
..
..
..
...
..512
3.2.3. Формално-синтаксички аспекти реченичне граматике ....... ...... . .
.
.
... . . . .
.
...
. .. ... . .... . ... 518 .
..
.
..
.
.
.
3.2.3.1. Субординација и координација . ... . ... ... .... .... 518 .
3.2.3.2. Линеаризација . .. .. .
..
....
.
.
.... . ... . . . ..
.
..
..
.
.
..
.. . . . .. . .
.
..
.
.. .. .
..
.
.......
.524
3.2.4. Повезивање предикатско-аргументских структура у сложену реченицу . ............ .... .. .. . ............ .. . . . .527 .
.
..
.
.
.
..
3.2.4.1. Синтаксичке везе у сложеној реченици
3.2.4.2. Субординација
..
..
.
3.2.4.3. Координација ... .. .
3.2.4.4. Номинализација Скраћенице . Симболи
........
.
. . . ... . .
..
.........
.. .... ........
...
..
.
. . .. .
..........
..
....... .... . . . . .
.. . ....
..........
.
..
.
.
.....
.
..
..
.
.
.
.
...
..
.
.......
.... . ..
....
.....
. . . ..
.
.
.........
..
.
.
..
.......
.
...
.
. 527 .
...
............................
. .. . .
......
.
..
.
...
.
529 531
..............
... .
533
... . ... 534 ..
. .
. . . . . . . . .... . . . . . . .. . . . . ......... ......... . . . .... . . . . . . . ..... . . . . . . . . . . . . . . . ..............
Словни симболи ..
......
..
. .. . . . .
.
.
......
. . . .....
.
. ..
.
...
.
..
....
.
. . .. . . . . . .
...
.
.
.
Важнији библиографски подаци .... .. ... ....... .. .. . . . ..
.
.
.
.
.
..
.
.
.
. . . . .
.
..
.
.
.. . .
534
.....
534
... .. 535 .
.
Прило'i: О природи граматичких разлика између
српског и хрватског језика ..... ..... . . ... .
Цитирана литература
.
... .
.
..
. . ....
.
...
.
.
.....
.
.
........
..
.
...
. . .
....
..
..
... .. . ..
.
..........
. .... ..537
...
.
.
.
....
..
.551
......
ПРЕДГОВОР
КIЬига Jу:жнословенски )езици: iрамаШичке сШрукШуре и функциjе написана je са циJЪем да се на jедноме ме сту из ложи преглед целине важнИJИХ граматичких одлика савре. . мених кiЬижевних Jужнословенских Jезика, КОJИ се овде описуjу без пopeljeiЬa, али на сличним теориjским основама и са сродном структуром описа поjединих jезика, што, по. ред увида у граматичке чиiЬенице KOJC се одиосе на сваки Jезик понаособ, треба да иде у прилог IЬиховоj ме})уjезичкоj упоредиво сти. Опис граматике сваког поjединачног jужнословенског jезика коjи je предмет о ве кiЬиге дат je на jезику коjи се опи суjе. Тиме се практично даjе метаjезик бугарске, македон ске, словеначке и српске граматикографиjе. Иако ова кiЬига ниjе уuбеник, она je написана с мишJЪу о томе да може по служити и као универзитетски приручник. Осим тога што КIЬига садржи граматичке опиее четири jужнословенска jе зика, IЬоме се мстовремено нуди нов прилог развиjаiЬу jед ног модела граматичког описа за коjи аутори веруjу да има доста добрих страна. Овоj кiЬизи претходио je граматички преглед македон ског jезика Зузане ТополиiЬске, обjавJЪен у Кракову 1 994. Taj граматички опис, као и неки други граматички радови Зузане ТополиiЬске, наjвеhим делом су били стожер концеп циjског обликоваiЬа кiЬиге. Иако je три године касниjе био обjавJЪен и преглед српске граматике написан на основу еличие методологиjе, околности у коjима се на Балкану жи вела и радило током последiЬих петнаеетак година нису ишле на руку оформJЪаваiЬу ауторског колектива и намери да се заjеднички посао раниjе приведе краjу, што се сада чини .
.
15
заjедничким трудом академика Зузане ТополиiЬске, проф . др Bjape Малuиjеве, доц. др Maje nукановиn и потпиеника ових редова. п.п.
Вяра Малджиева
БЪЛГАР СКИ ЕЗИК
1.
ФОНОЛОГИЯ
Краткото описание на българската фонологична система, направено тук, се основава върху една определена нейна ин терпретация (виж по-долу) и използва приетия в нея запис и терминологичен апарат.
1�1. Гласни 1.1.1. Гласни фонеми Българската фонологична система включва шест еле мента, характеризирани от положението на езика и устните: Г ласни фо неми:
предни
високи
/i/
средно ниски
/Е!
ниски
централно задни
задни
/u! /;J/
!:J! /а/
Задната висока гласна е допълнително лабиализирана. 1.1.2. Алофония
Най-изразителната алофония засяга не-високите гласни и се заключава в повдигане на артикулацията в неударени позиции (т. нар. редукция). Срв. : [Е]> [е] [�]>силно лабиализирано [о] [о]>[л] (>[е]) [';}]>[е] 19
Български език
Най-силно се редуцира [::>], особено в първата сричка преди ударението и след ударение в изгласа, където често се стига до неутрализация на опозицията /::>/ vs /u/ в полза на /u/. Неутрализация на опозицията /о/ vs /а/ с помощта на общ вариант [л] се наблюдава в зависимост от условията. Преход на [Е] в [i] не се среща в стандартния (нормати вен) изговор. Той е присъщ на източния изговор. В литературата се формулират различни степени на ре дукция в зависимост от конкретното положение на сричка та, но между отделните автори липсва единодушие. Правилата за редукция вероятно трябва да се приемат за морфонологично обусловени. Актуалната им мотивация е съмнителна, тъй като се характеризират със задължител ност. Те се проявяват редовно, независимо от темпото на из говор - дори при много бавно темпо. Алофонията, свързана с консонантното обкръжение, е много слаба и не изисква въвеждането на специални прави ла. След меки съгласни артикулацията на българските гла сни незначително се изтегля напред. Най-забележимо е из теглянето напред на /о/, което се изговаря като средно [а] в контекста на палатализирани съгласни. Реализацията /u/ > [w] е спорадична и се среща след гласна, в неударена позиция в чужди думи, срв. напр. аут [awt]. Реализацията /i/ > [j] е факултативна след ударена гла сна пред съгласна, срв. напр. моите [m::>ite]//[m::>jte], по-ряд ко преди членната морфема, срв. напр. стаите [staite]// [stojte].
1.2. Сонанти 1.2.1. Сонантни фонеми
В състава на българската фонологична система влизат седем сонанта, характеризирани по следните признаци :
20
Фоноло гия Сонанти палатален
/jl
алвеолен вибрант
/r/
палатализиран
/ri/
алвеолио-зъбен латерален
/l/
палатален латерален
/Л/
билабиален оклузивен
Im/
палатализиран
/mi/
зъбен оклузивен
lnl
палатален оклузивен
/р/
глайдове
---
ликвиди
но сови
1.2.2. Алофония
Задължителна е алофонията в следните случаи: [l] > [1] (алвеолно) пред IEI i /i/ [n] > [IJ] пред /kJ i /g/ [n] > [ц] пред алвеолни съгласни [m] > [ПJ] пред проходни лабиални. Опозицията /n/ vs Im/ се неутрализира пред /v/ и /f/ чрез общ вариант [ПJ] , срв. напр. комфорт, конференция ([koПJ f�rt] , [koПJferEntsija ]). Пред проходни обетруенти /n/ може да губи преградата. 1.2.3. Дистрибуция на сонантите
/1)/ и 1IJ се срещат само пред задни съгласни, срв. напр. кон - коня ([k�n] - [k�pa]). /j/ не се среща след съгласни, нито пред предни гласни. Същевременно пред съгласна и в изгласа проявява тенден ция към изпадане, срв. напр. софийски, магнезий ([sofijsci] > [so fisci], [mлgnEzij] > [mлgnEz i]). Сонантите не се появяват между обструенти, пред об струент в началото на думата и след обструент в изгласа. В тези типове контексти, резултат от изпадането на еровите 21
Български език
гласни, от деривация, или в заети думи, се появява неетимо логично !:J!, срв. напр. gобър, метър, мъгла, вятър ([dob:Jr], [mEt�r], [m:Jgrn], [vjamr]). (Изключение: рвение.) Ограниче нието е свързано с т. нар. едновърхов модел на сричката, присъщ на всички южнославянски езици, но за разлика на пример от сръбския език не се отнася за реда на сонантите в мултисонантната група, в която сонантите могат да заемат всякакви позиции, независимо от степента на сонорност, срв. напр. химн, жанр ([ximn], [3ацr]). Единствено /j/ се сре ща само в съседство с гласна. 1.3.
Обетруенти
1.3.1. Обетруентин фонеми
Българската фонологична система се характеризира с наличието на тридесет обструента, които имат следните бе лези: Обетруенти африкати
оклузиви звучни
беззвучни
билаб иални
IЬI
/р/
билаб иални палатализирани
l'dl
/�/
беззвучни
ф рикативи звучни
беззвучни
лабиодентални
/v/
lfl
лабиодентални палатализирани
/J/
IPI
звучни
дентални
ldf
/tl
/dz/
/tsl
lzl
/s/
дентални палатализирани
l [у] пред звучни обетруенти /t/ > [t], а /dJ > [q] пред алвеолни съгласни. Освен задължителната алвеоларизация в последния случай е възможна и по-силна степен на асимилация африкатизация . Срв. напр. братче, млаgши ([bratJtJe], [mlatSJi]). Африкатпзация се наблюдава и пред денталните обструенти, срв. напр. npeg цял (напр. npeg цял нароg), nog cemя ([pretsts1al], [potssEt1�]). Всички съгласни незначително се палатализират пред предни гласни, но в нормативния изговор степента на аси милация не води до неутрализация на опозицията /С/ vs /Cj/ в тази позиция . До такава неутрализация пред предни гла сни може да се стигне в източния диалектен изговор. В тази система меките съгласни фонеми могат да се появяват как то пред задни, така и пред предни гласни, а твърдите съгла сни не се появяват пред предни гласни. 1 .3 . 3 . Дистрибуция на обетруентите Палаталните и палатализираните съгласни могат да се появяват само пред задни гласни. Ако се вземат пред вид ограниченията в дистрибуцията на фонемата /j/ (срв. по-горе), българската фонологична си стема може да се интерпретира като система без палатални и палатализирани съгласни. При такава интерпретация тези съгласни се разглеждат като съчетание на твърда съгласна и йота. Тогава повърхниниата реализация се описва с прави лото : /Cj/ > [Cj] . Правилността на подобна интерпретация се потвърждава от явленията, наблюдавани на границата с кли тика или на междуеловната граница при бърз изговор, срв. напр. в граg Ямбол [vgrлt1ambol]. Останалите ограничения са свързани с неутрализация та на опозицията по звучност, която е налице в следните случаи : 23
Български език
а. в прозодичии думи (включително и съдържащи кли тики) групите обетруенти са еднородни по отношение на звучността, а асимилацията е регресивна. Същото се отнася и за обструентите, отделени с междуеловна граница. Из ключение представлява /v/, който вътре в морфемата не представлява озвучаващ контекст, срв. напр. твой ([tv:)j]), а спорадично (извън нормата) самият може да се обеззвучи в тази позиция ([tf:)j]). На междуеловните граници уподобява нето пред /v/ е факултативно, срв. напр. свеж вятър ([ SVEЗ vJat"Er]//[svEJ vJat"Er], където обеззвучаването е като пред со нант, и пет вола [pEt v�"E]//[pEd v�"E], където обеззвучаване то е като пред обструент; б. в изгласа на думите пред пауза, както и пред сонант или гласна в началото на следващата дума се срещат само беззвучни обструенти; в. на праклитичен шев действат правилата на вътре еловната фонетика, а на енклитичен шев - на междусловна та. Проклитичното /v/ обаче се държи както в междуеловна та фонетика, срв. напр. в морето, в окото ([f morEto], [f :)ko to], наред с [v morEto], [v :)koto]). За разлика от останалите южнославянски езици, в бъл гарския език сравнително често се срещат съгласни геми нанти. Те се появяват на морфологична граница, срв. напр. пролетта, беззлобеи ([pr:)letto], [bezzЬben]), но също така и на "неосъзнавани" граници, на които не може да бъде при писана стойността на юнктури, срв. напр. звыта, пийвам ([zv;:,nn"E] , [pijvw m]), както и в морофологично неделими за емки, срв. напр. гюлле ([julle]). Количеството, качеството и честотата на консонантните групи в българския език е сравнима с тази на южнославян ските езици. Те са сравнително много, но по-мал ко отколко то в сръбски и особено в македонски език.
1.4. Ударение и интонация Българското ударение е свободно и подвижно и може да има фонологична функция. Най-редовен физически корелат 24
Фоноло гия
на ударението е издълженото време за артикулация на уда рената гласна, прецизпостта на артикулацията и споменатите по-горе (виж 1 . 1 .2.) разлики в цвета на ударените и неударе ните гласни . Характерно за българската фразова интонация е това, че последният такт на фразата носи каденция или антикаден ция. Антикаденцията е присъща за незавършеното изказва не, а каденцията-за завършеното (и за въпроса). В разго ворната форма на българския език сс проявява тенденция към отслабване на каденцията. С помощта на интонацията (дъгов контур) един от так товете във фразата (т. нар. word in focus) може да бъде обо собен. Този контур служи като изразител на рематично уда рение, на емоционално ударение и на въпросителност. Във въпросителните изречения въпросителните местоимения се характеризират с по-слаб дъгов контур, а общите въпроси с по-силен. Общите въпроси завършват с антикаденция са мо тогава, когато в последния такт ударението пада на по следната сричка. 1.5.
Графика
Българската азбука има ЗО букви, т.е. броят на буквите е по-малък от броя на фонемите. От това следва, че не всички фонеми (а още повече алофони) се отбелязват с отделни бу кви . От гледна точка на отношенията между звуковата си стема и графиката, българските букви могат да бъдат разде лени на следните групи : а. букви, които означават само една отделна определена фонема: ъ, у, о, е, и, й; б. букви, които означават двуфонемни съчетания: я, ю след гласна или в началото на думата предава фонемиото съчетание /j/ + /а/, /j/ + /u/, щ предава съчетанието IJI + /t/; в. съчетания от букви, които предават една фонема: gж, gз, срв. gжоб, gжамия, gзънкам (/сВ/, /�/); г. буква ь, която няма стойност на фонема, а на диферен циален признак - означава палаталиост пред /'J/, срв. шофьор, синьо; 25
Български език
д. букви, които предават една фонема и диференциален признак палаталиост на предшестващата съгласна: я, ю, срв. бял, търпя, люспа ([ja], [ju]), а в случаите на т. нар. условен правопис в окончанията за 1 л. ед. ч. и 3. л. мн. ч. на глаго лите от 11 спрежение и определителния член в м . р. ед. ч . [j«], срв. напр. хоgя, хоgят; конят, коня ([xodj�], [xodj�t] ; [konj�t], [konj�]); с . букви, които предават фонеми без един диференциа лен признак - това са всички букви за съгласни, които имат палатални (палатализирани) корелати, срв. лава - лява, мар ка -.;иярка, луg -лют и под. ; към този тип трябва да бъдат причислени и буквите за съгласни, които предават при писа не неутрализацията на опозицията по звучност, срв. граg, сграgа, смазка и под. ; ж. буква а предава две фонеми : /а/, а в случаите на т. нар. условен правопис в окончанията за 1 л. ед. ч . и 3. л. мн . ч. на глаголите от 1 спрежение 1�1, срв. напр. чета, четат ([tJct�], [tJet�t]). -
1.6.
Правопис
Основните принципи на българската правописна систе ма са: морфологичният (морфематичният), фонетичният (фо нематичният), смисловият (семантичният) и традиционният (етимологичният). Морфологичният принцип е основен за българския пра вопис. Той се прилага при писансто на всички видове мор феми: корени, представки, наставки, окончания и съедини телни гласни и означава, че не се отбелязват по различен графичен начин алофонните редувания (напр. на гласни в ударсна и неударена позиция, на звучни и беззвучни съгласни и др.). Отклонение от морфологичния принцип е писането на прилагателни, образувани с наставка -ски от корени, за вършващи на дентални и алвеолни обструенти, срв. напр. горски, но бургаски, парижки, витошки и др. Фонетичният принцип се прилага по-рядко и при отдел ни думи, които имат широка употреба и и общонародният 26
Фонология
им изговор е в противоречие с морфологичния им запис. То зи принцип позволява в отделни случаи при писане да се отразяват алофонните редувания , срв . напр. гозба (+-гост), цъфтя (+-цвете), расна (раст-н-а), сърце (сърg-еч-ен) и др. Смисловият принцип урежда слятото, разделното и по луслятото писане на сложните думи, писането на главни бу кви и др. Той само в отделни случаи има отношение към звуковия състав на думата - например сложните думи, кои то представляват една прозодична дума, се пишат слято, срв. кинотеатър, битпазар, но ски-спорт . Традиционният принцип се прилага ограничено и само по отношение на отделни много разпространени думи. Така напр. Георги се изговаря [Jorgi] , но се пише както в минало то, срв . още евтин, втори, общ и под., чиито правопис не може да се обясни нито с произношението, нито с морфоло гичния им строеж. Тази част от очерка е написана въз основа на машино пис, предоставен на авторката от Ирена Савицка, и на тру да: Димитьр Тилков, Българска фонетика, София 1 977.
2. ГРАМАТИКА
2.0. Увод Съдържанието на минималния самостоятелен (контек стово независим) езиков комуникат се определя като изре чение. Негов основен формален изразител в езика е изре ченският израз. 2.0. 1 . Изречението представлява йерархично организи рана семантична структура. Нейни основни съставящи са стойностите на изреченските семантични категории - еле менти на съдържанието, които участват в структурата на всяко изречение. Ядро на комуниката е gиктумът (пропо зицията), който означава ситуация (съставена от събития и/или състояния, и/или отношения и техните обекти). Логическата структура на диктума е съставена от една или повече предикатно-аргументни структури. Предикатно -аргументната структура е конституирана от предикат, който имплицира (отваря позиции за) аргументи с различен брой и характер в зависимост от селективните му признаци. Символ но тази структура може да бъде представена като функция Р (х, у . . . n) . Предикатът може да отваря позиция (позиции) за предметни аргументи (понятия, които могат да бъдат отне сени към предмети, в най-общ смисъл) или за предикатин (пропозиционални, събитийни) аргументи, които от своя страна също представляват предикатно-аргументни струк тури. Така например понятия като 'вдигане ', 'пълзене', 'яде не' и под. конституират структури с предметни аргументи, а понятия като 'мислене' , 'гледане', 'търсене' и под. конституи рат структури, в които наред с предметните има и пропози28
Граматика
ционални аргументи. В изречението функцията на предикат изпълнява конкретно понятие, при което имплицираните от него позиции за аргументи могат да бъдат запълнени или незапълнени. Възможно е също така позиции за предметни аргументи да бъдат блокирани или запълвани с понятийно ( предикатно) съдържание. В последните два случая може да се говори за семантична деривация . Срв. напр. Детето яgе супата vs Детето не яgе супа vs Това gете не яgе и под. Символно семантичната структура на диктума може да се представи като функция със (частично или изцяло) свърза ни променливи: С (а, Ь, .. .) vs С (а, у .. ) С (х, Ь . .) и под. Тук обект на описание ще бъдат главно основните, а нс дериви раните предикатно-аргументни структури . Семантичната структура н а диктума може д а бъде мо нопреgикативна, т.е. такава, която не съдържа никакви не имплицирани от конституиращия предикат съдържателни елементи. Изреченията, чиято диктална структура съдържа неимплицирани предикатин (и аргументни) съдържания или е конституирана от повече от един предикати, са с поли преgикативна структура. Неимплицираните съдържателни елементи в диктума представляват gобавена преgикация. Срв. напр. Детето яgе топла супа. В този очерк внимание то се съсредоточава преди всичко върху изреченията с моно предикативна структура и върху изреченията с добавена предикация. Съществено е да се подчертае, че и едните, и другите изречения могат да се реализират както от прости, така и от сложни изреченски изрази (виж по-долу 2 . 2 . 3 .2.). Част от изреченските семантични категории участват в изграждането на диктума - в конкретизирането ( специфи цирането) на неговото съдържание, зададено чрез общите импликации на предиката. В този смисъл семантичните ка тегории аспект, количество, интензивност и определеност мо�ат да бъдат определени като gиктални категории. Конкре тизираното съдържание на диктума се актуализира, съотна ся се с "параметрите" на комуникативния акт - неговото време (и място) и неговите участници (подател, адресат и предмет). В този смисъл семантичните категории участник .
,
.
29
Български език
в комуникативния акт, темпоралност и модалност се опре делят като актуализиращи. Ще отбележим още тук, че в се мантично отношение съдържанията на актуализиращите ка тегории фактически изпълняват функцията на надредни предикати, а съдържанията на дикталните категории коли чество и интензивност се присъединяват като добавена пре дикация. 2.0. 1 . 1 . Съдържанието на дикталната категория количе ство примарно е свързано с дискретността на обекти, състоя ния, събития и отношения, т.е. с наличието на граници съо тветно в пространството или времето. Основна тяхна характе ристика с броимостта, върху която сс формира опозицията 'единичност: нссдиничност (множественост) ' . От своя стра на множеството еднородни дискретни същности може да бъде езиково характеризирано като колективно, неразчлене но, или като дистрибутивно, отразяващо принадлежността към него на всеки поотделно взет елемент. Количествената характеристика на недискретните същности, които не могат да бъдат броени, но могат по различни начини да бъдат ме рени, се основава върху опозицията 'частичност ( партитив ност) : цялостност (тоталност) ' . Чрез съотнасяне с мерни единици, представляващи дискретни същности, недискрет тните същности могат да бъдат характеризирани като еди нични или неединични. Изразителите на семантичната кате гория количество се разглеждат в 2.2. 1 .3 .2. и 2.2.2.3.2. 2.0. 1 .2 . Съдържание на дикталната категория интензив ност (степен) е абстрактното количествено определение на признак (перманентно или омнитемпорално състояние или отношение) въз основа на сравнение между обекти по този признак. Сравнението може да става по два начина: а. чрез сравняване на (най-малко) два обекта по дадения признак и установяване на наличието му в равно или неравно (различ но) количество в сравняваните обекти; б. чрез сравняване на обект (обекти) с приета в дадена общност абстрактна норма, мярка на дадения признак за този род обекти, която обикно вено не се изразява. Двата вида сравняване позволяват да се различат съответно две разновидности на категорията инзо
Граматика
тензивност (степен) - относителна и абсолютна. От казано то става ясно, че на характеристика по интензивност подле жат предикативни съдържания и то само онези, които могат да бъдат разглеждани абстрахирано от измеримостта във времето и пространството (чрез техните аргументи). Към предикатите с такава природа се отнасят предимно едноар гументните (срв. напр. ' х - хубав ' , 'х - висок ' , 'х - голям ' и под.) или деривираните от предикати с повече аргументи, срв. напр. Тя обича много (gеца) (-;:::; Тя обича голямо количе ство gеца) vs Тя много обича (gеца 1 gецата) (-;:::; Тя обича силно gецата) ; Майка ми се cъpgu на много хора vs Майка ми много се cъpgu (-;:::;Майка .�ии лесно се cъpgu) , срв. също Майка ми е сръgлива и под. Изразителите на категорията интензивност се разглеждат в 2.2. 1 .3 . 3 . и 2.2.2 . 3 . 3 . 2.0. 1 .3 . Дикталната категория определеност конкрети зира както съдържанието на аргументните позиции, съста вящи диктума, така и неговото предикатно съдържание, от гледна точка на възможността те да бъдат отнесени а. към единично определни (идентифицирани) обекти (множества обекти), събития и състояния, б. към неопределени (неиден тифицирани) обекти (множества обекти), събития и състоя ния или в. към понятия за обекти, събития и състояния. В първият случай е налице нещо като указване, посочване на обект (множество обекти), събитие или състояние, които се идентифицират еднозначно от подателя и могат да бъдат идентифицирани еднозначно от адресата на комуниката. (При аргументните позиции в този случай се говори за аргу мент sesnsu stricto.) Срв. напр. Жената на моя приятел (Ма рия) се oбagu снощи. Във втория случай също е налице от насяне към обект (множество обекти), събитие или състоя ние, но без те да бъдат еднозначно идентифицирани от по дателя и/или адресата. Невъзможността за идентификация от страна на подателя в този случай може да бъде свързана с липсата на информация, а от страна на адресата- с кому никатинното намерение на подателя, който смята еднознач ната идентификация за неважна или нежелана. Срв. напр. Еgна жена на мой приятел (Някаква жена) се oбagu снощи. 31
Български език
В третия случай липсва отнасяне към обект, състояние или събитие. Тогава, независимо от позицията в предикатно-ар гументната структура, даденото понятие има предикативна функция и, свързвайки се с друго понятие, образува ново по-сложно понятие с по-ограничен обхват. (При аргументни те позиции в този случай се говори за въвеждане на предикат в позиция за аргумент и за семантична деривация.) Срв. на пр. Жена на приятел (Жена) мож· е ga се обаж·gа по всяко време. От казаното става ясно, че на характеристика по определеност подлежат всички съдържателни съставящи на диктума, независимо от това, дали те потенциално могат да се отнасят към обекти или към събития и състояния. От то ва следва, че изразители на тази семантична категория мо гат да се съдържат както в именната, така и в глаголната фраза. В този очерк вниманието се съсредоточава върху из разяването на определеност в именната фраза (срв. по-долу 2 .2. 1 .3 . 1 .). Трябва да се отбележи обаче, че семантичната стойност на езиковите средства като изразители на определе ност може да бъде еднозначно установена единствено в кон текста (на изречението, а по-често и на по-широкия текст), като се взема предвид взаимообусловеността на характери стиката по определеност на именната и глаголната фраза срв. напр. Жена ua приятел ми се обаgи (неопределеност в именната фраза) vs Жена на приятел може ga ми се обажgа (понятийно съдържание на именната фраза); Лъвът изяgе месото (единична определеност) vs Лъвът яgе месо (поня тийно съдържание). 2.0. 1 .4. Дикталната категория аспект е свързана с вътре шната темпорална характеристика (с т. нар. вътрешно вре ме) на понятието, което конституира диктума, а оттам и на ситуацията, която е съдържание на предикатно-аргументна та структура. Основна за аспекта е семантичната опозиция ' {проста) продължителност във времето : (проста) непро дължителност във времето (моменталност) ' . Продължител ността във времето е дефиниционен белег на състоянията, към които могат да бъдат причислени такива понятия като напр. 'радост', ' вяра', ' мълчание ' , 'разговор' , 'умора' , ' четене' и 32
Граматика
др. Непродължителносnа във времето характеризира съби тията, към които могат да се отнесат такива понятия като напр. 'раждане' , 'смърт', ' избухване' , ' вик' , 'чукване ', ' из стрел' и др. Семантичната категория аспект (както се вижда от примерите) не съвпада с граматическата, тъй като е вътре шно присъща на понятията. Поради това нейни примарни изразители са семантемите (корените на лексемите), а не грамемите (морфемите с отвлечено аспектуално значение). В някои случаи последните само дублират аспекrуалното съдържание на семантемата. Семантичната струкrура на глаголните (и отглаголните) лекееми показва, че те могат да изразяват йерархично струюурирани комбинации от аспеюу ални съставящи, при което определяща за цялостната вътре шно-темпорална характеристика е продължителната или мо ментална доминанта. Морфемиата структура на лекссмите, като комбинация от семантеми и грамеми, може да изразява прости аспектуални структури или различни аспектуални конфигурации, срв. напр. сп-(я) (проста продължителност, състояние) vs за-сп-{я) (инхоативна конфигурация - сложна непродължителност, събитие) vs за-сп-ив-{а-.м) (хабитуално -инхоативна конфигурация ); гръм-н-(а) (проста непродължи телност, събитие) vs гръм-в-(а-м) (хабитуална конфигурация - сложна продължителност) vs гърм-(я) (телична конфигу рация - сложна продължителност) и под. В това описание се сигнализират единствено някои основни грамеми - изрази тели на аспектуални съставящи (виж 2.2.2.3 . 1 .). 2.0. 1 .5 . Актуализиращата категория участник в комуни кативния акт съотнася семантичната структура на изречени ето с комуникативния акт, като идентифицира аргументите от съставящите предикатно-аргументни структури с участ ниците в него. С други думи, тези аргументи се характери зират според своята роля в актуалния комуникативен акт съответно като отправител (автор на съобщението), адресат (получател на съобщението) и предмет на комуникацията. Стойностите на семантичната категория участник в комуни кативния акт (отделните комуникативни роли) невинаги съот ветстват на стойностите на граматичната категория лице 33
Български език
(повече за изразителите на тази категория - виж 2.2. 1 .3 .4. и 2.2.2.3 .4.). 2.0. 1 . 6. Актуализиращата семантична категория модал ност съотнася съдържанието на изречението с менталното състояние на отправителя, което е едновременно със състо янието на говорене (с акта на комуникация). Класификация та на менталните състояния на отправителя е организирана около семантичната опозиция 'убеденост в (не)истинноспа на изреченското съдържание (съответстваща на знанието за (не)истинноспа) : липса на убеденост в (не)истинноспа (съответстваща на липсата на знание) ' . Състоянието на лип са на знание (незнание) у отправителя е свързано с мнение то му за съобщаваната ситуация като за 'възможна (необхо дима) ' и/или 'желана' . Знанието или незнанието по отноше ние на съобщаваната ситуация може да бъде придружено от сигнал от страна на отправителя за източника на неговата информация. В това отношение отправителят с характери зиран като 'очевидец : неочевидец на съобщаваната ситуа ция' . Конфигурациите от тези съдържателни елементи в комбинация с темпорални отношения (виж по-долу) позво ляват да се разграничат следните видове модалности със следната най-обща характеристика: 2.0. 1 .6 . 1 . Индикативноспа съответства на ментално съ стояние на отправителя, който е убеден в (не)истинноспа като очевидец на ситуацията, означена с изречението, или като неочевидец, който постига знанието за нея по пътя на пр. на умозаключение (повече за изразителите на тази катс гория - виж 2.2.2.3 . 5 .). Останалите модалности са неиндикативни, т.е. съответ стват на ментални състояния на отправителя, характеризи ращи се с липса на убеденост в (не)истинноспа на съобща ваната ситуация (липса на знание за нея) и произтичащи от това допълнителни нагласи (мнения) по отношение на тази ситуация. 2.0. 1 .6.2. Хипотетичноспа съответства на ментално съ стояние на отправителя, в което той приписва различна сте пен на (субективна) вероятност на съобщаваната ситуация, т.е. предполага, че тя е в една или друга степен възможна (в 34
Граматика
това число и невъзможна или необходима). Срв. напр. Пе тър май купи вестник (:::::: 'Смятам, че е възможно 1 Предпо лагам, че Петър е купил вестник ') (повече за изразителите на тази категория - виж 2.2. 1 .3 .5 . и 2.2.2 . 3 . 5 .). 2.0. 1 .6 . 3 . Иреалноспа отразява сложна нагласа, която е резултат от конфронтацията на две мнения на отправителя по отношение на една и съща ситуация, възникнали по раз лично време и основани на различно негово знание за нея. Едното мнение предшества състоянието на говорене и опре деля ситуацията като възможна, а другото е едновременно със състоянието на говорене и свързано със знанието за не истинноспа на изреченското съдържание. Срв. напр. Пе тър без малко ga купи вестник (;::; 'Смятах, че е възможно 1 Предполагах, че Петър ще купи вестник; знам, че Петър не купи вестник ') (повече за изразителите на тази категория виж 2.2. 1 .3 . 5 . и 2.2.2 . 3 . 5 .). 2.0. 1 .6.4. Оптативноспа и императивноспа съответстват на сложна нагласа на отправителя, в която съобщаваната, след ходна спрямо състоянието на говорене, ситуация е обект на неговата воля (желание) и възможноспа тя да се осъществи зависи от волята му. При императивноспа на възможноспа за реализация на ситуацията се приписва максималната стой ност (т.е. необходимост), а при оптативноспа - всички останали по-малки стойности. Срв. напр. Петре, купи вест ник (:::::: 'Смятам, че не е така, че аз искам Петър да купи вест ник и Петър няма да купи вестник; смятам, че е необходимо Петър да купи вестник' ) vs Петре, би ли купWl вестник? (;:::: 'Смятам, че не е така, че аз искам Петър да купи вестник и Петър няма да купи вестник; смятам, че е възможно Петър да купи вестник' ) (повече за изразителите на тази категория - виж 2.2. 1 .3 . 5 . и 2.2.2 . 3 . 5 .). 2.0. 1 .6 . 5 . Условноспа отразява ментално състояние на отправителя, в което той приписва вероятност на поне една от две следващи една след друга ситуации въз основа на установената или предполагана от него зависимост между тях. Както се вижда, обект на вероятностна оценка тук могат да бъдат както едната, така и двете съобщавани ситуации, а 35
Български език
също и самата зависимост между тях. Същевременно на всяка от тези съставящи може да се приписва различна сте пен на възможност (вероятност). Различните комбинации от стойности на съставящите (които тук не могат да бъдат по дробно представени) позволяват да сс разграничат такива разновидности на условността като: реално, потенциално и иреално условие, реално, потенциално и иреално отстъпва не, изключване, минимално и единствено условие и др. Срв. напр. Ако Петър е купил вестник, тя ще се сърgи (::::::: 'Смя там, че е възможно Петър да е купил вестник, смятам, че не е така, че Петър купува вестник, а тя не се сърди, и затова смятам, че е възможно тя да се сърди ' - реално условие) и др. (повече за изразителите на тази категория - виж 2.2.1 .3 . 5 . и 2.2.2 . 3 . 5 .). 2.0. 1 .6.6. Интерогативността с близка на оптативноспа и импсративността, тъй като също отразява волята на отпра вителя, свързана този път не с действие, а с получаване на информация от адресата за съобщаваната с изречението си туация. Интерогативността се реализира в две основни ра зновидности по отношение на типа информация, която от правителят иска да получи от адресата. Първият вид - въпро сите за проверка (т. нар. общи въпроси), изискват от адресата потвърждение или отхвърляне на предположението на от правителя по отношение на истинността на цялото диктално съдържание или някоя негова част. Вторият вид - въпросите за информация (т. нар. частни въпроси) изискват от адреса та информация за части от дикталното съдържание или (по рядко) за цялото диктално съдържание. Срв. напр. Петър купи ли вестник?(::::: 'Смятам, че знаеш дали Петър е купил вестник и не е така, че аз искам да ми кажеш, дали Петър е купил вестник и ти няма да ми кажеш, дали Петър е купил вестник; смятам, че е възможно Петър да е купил вестник ') (повече за изразителите на тази категория- виж 2.2.2. 3 . 5 .). 2.0. 1 .6.7. Индиректноспа отразява сложна нагласа на отправителя, която включва неговото знание за предходен спрямо състоянието на говорене комуникативен акт на друг отправител, чието съдържание е съобщаваната в изречението 36
Граматика
ситуация, и неговото незнание за истинността на тази ситу ация, която поради това оценява единствено като възможна в по-голяма или по-малка степен (т. нар. слабо и силно пре изказване). С други думи, отправителят не поема отговор ност за истинността на изреченското съдържание. Срв. напр. Петър купил вестник (::::: 'Знам, че някой казва, че Петър е купил вестник; смятам, че (не) е възможно Петър да е купил вестник ') (повече за изразителите на тази категория - виж 2.2. 1 .3 . 5 . и 2.2.2. 3 . 5 .). 2.0. 1 . 7. Актуализиращата категория темпоралност съотна ся събитията, състоянията или отношенията, които са съдър жание на изречението, със състоянието на говорене. Те могат да предхождат състоянието на говорене, да бъдат едновре менни с него или да следват след него. При това поне едно от събитията или състоянията, изграждащи изреченската ситуация, е пряко (непосредствено) съотнесено със състоя нието на говорене, а друга част могат да бъдат съотнесени непряко - чрез "посредничеството" на пряко съотнесените, спрямо които те от своя страна са предходни , едновременни или следходни (повече за изразителите на тази категория виж 2.2. 1 .3 . 5 . и 2.2.2.3 .6.). Съществено е да се подчертае, че съдържанието на изре ченските семантични категории - съставящите на изречен ската семантична структура, може да се изразява с езикови средства от всички равнища: морфологични, лексикални и синтактични. Предмет на описание в този очерк е главно граматичната формализация на съдържателните елементи (морфологичните и в по-малка степен синтактичните сред ства за изразяването им). И още една уговорка: съдържанията на отделните се мантични категории влизат в сложни отношения помежду си и взаимно си налагат ограничения, които са подчинени на правилата за комбинаторика на смиелите. Така например си взаимодействат стойностите на категориите определеност и количество, определеност и интензивност, определеност и участник в комуникативния акт, аспект и количество, модал ност и участник в комуникативния акт, модалност и темпо37
Български език
ралиост и др. Езиковите форми от своя страна са полифунк ционални - най-често изразяват повече от една семантични категории, от което следват определени ограничения в съпа явимастта на отделните форми. Тук няма възможност да се разискват тези въпроси, те частично се сигнализират или илюстрират при описанието на изразителите на изреченски те категории. 2.0.2. Изреченският израз представлява йерархично организирана синтактична (формална) структура, съставена от форми на лекеемите (словоформи). Тя е конституирана от не-нелична (лична или безлична) глаголна форма, влизаща в подчинителни синтактични връзки с приглаголните членове - именни и/или глаголни фрази. Именните фрази в българ ски език могат да бъдат конституирани от форми на лексе ми от граматичните класове: съществително име, прилага телно име и наречие. В разширената именна фраза те могат да подчиняват форми на лекееми от граматичните класове: съществително име, прилагателно име, числително име и наречие, срв. напр. нов gом, gом за gеца, близо go gома и под. (повече за това - по-долу 2.2. 1 .). Глаголната фраза може да представлява не-нелична форма на глаголна лексема или да бъде съставена от глагол и име (имена) или глаголно прилагателно, при което глаголът може да бъде лексикално несамостаен или да образува с името (имената) перифра стичен израз (аналитичен предикатор), срв. напр. е лекар, са красиви, стана голям, оказа се беgен и под. vs gage обеща ние, влиза във влаgение, правя престъпление и под. (повече за това - по-долу 2.2.2.). 2.0.3. Инвентарът от словоформи, които участват в из граждането на изреченския израз (в състава на глаголните и именните фрази) се задава от присъщите на българския език граматични категории с техните граматични стойности и класовете лексеми, схващани като набор от форми, противо поставени по тези стойности. Една най-обща релевантна за българския език граматическа класификация на лекеемите може да бъде изведена по пътя на дихотомично логическо 38
Граматика
деление чрез прилагане на следните морфологични (слово изменителни, флективни) и синтактични критерии: 1 . [+/- из меня се], 2. 1 . [+/- изменя се по член], 3 . 1 . [+/-изменя се по род], 4. 1 . [+/- изменя се по число], 3 .2. [+/- изменя се по лице]; 2.2. [+/- употребява се самостоятелно], 3 . 3 . [+/- има свързва ща функция], 4.2. [+/- може да свързва глагол с име], 5 . [+/ може да свързва лекееми с една и съща синтактична функция], 6.[+/- може да се съотнася с целия изреченски израз]. 1.
-------
2.1.
2.2.
� 3.1.
11
3.2
111
1Va
3.3.
IVб
v
Vl
1\
Vlla
Vllб
6.
(\
V\11
IX
Резултат от делението са следните непресичащи се мно жества (класове) лекееми със своята характеристика: 1. П р и л а г ате л н и и м е н а: изменят се по член, число и род. Такива са повечето от прилагателните имена в българ ския език. Морфологичните категории член, число и род са съгласувателни за прилагателното име. Това означава, че техните граматически стойности се диктуват от стойности те на същите категории на съществителното име, с което прилагателното влиза в подчинителна синтактична връзка. В български език съществуват и неизменяеми имена ( обик новено от чужд произход), от типа на каре, яваш, серт и под., които се причисляват към класа на прилагателните, тъй като, подобно на изменяемите прилагателни, влизат в 39
Български език
синтактична връзка със съществителните имена, срв. напр. каре gеколте, яваш тютюн, серт човек. С оглед на морфо логичните ( словоизменителиите) и синтактичните им свой ства, към класа на прилагателните имена трябва да бъдат причислени освен това лексеми, отнасяни от традицията към други части на речта. Става дума за местоименията от редовете: мой, моя . . . , твой, твоя . . . , свой, своя . . . (т. нар. при тежателни и възвратно-притежателни местоимения); този, тази . . . , онзи, онази ... , такъв, такава . . . , онакъв, онакава . . . , инакъв, инаква . . . , толкав, толкава . . . (т. нар. показателни местоимения); кой, коя . . . , какъв, каква ... , чий, чия . . . (т. нар. въпросителни местоимения); някой, някоя .. . , някакъв, някаква . . . , нечий, нечия . .. , кой ga е, коя ga е . . . , какъв ga е, каква ga е . . . , еgи-кой, еgи-коя . . . , еgи-какъв, еgи-каква . . (т. нар. неопределителни местоимения); никой, никоя . . . , никакъв, никаква . . . , ничий, ничия . . . (т. нар. отрицателни местоиме ния); всякой, всякоя . . . , всякакъв, всякаква . . (т. нар. обобщи телни местоимения); който, която . . . , какъвто, каквато . . . , чийто, чиято . . (т. нар. относителни местоимения) . Тук тря бва да бъдат отнесени и т. нар. редни числителни имена от типа: първа, първи . . . , втори, втора . . . , Jwwtиmteн, А1.Wlионна, както и бройното числително еgин, еgна . . . (Повече за при лагателните имена - по-долу 2. 1 . 3 . ; за числителните имена 2 . 1 . 3 .6 . ; 2 . 1 .4.) Граматичните свойства на изброените ре дове позволяват те да бъдат интерпретирани съответно като местоименни и числителни прилагателни. Морфологична и синтактична характеристика на прилагателни имена имат и част от неличните форми на глаголните лекееми (причасти ята), които в този смисъл могат да бъдат определени като глаголни прилагателни. Такива са всички нелични форми на глагола, освен деепричастието, срв. пишещ, пишеща . . . (сегашно деятелно причастие), писал, писала . . (минало де ятелно причастие), писан, писана . . . (минало страдателно причастие) (повече за тях - виж по-долу 2. 1 . 1 . 3 .). (Според традиционните описания словоизменителна категория на прилагателните имена и наречия е степенуването. Тъй като на степенуване подлежат не всички прилагателни имена и .
.
.
-
.
40
Гpa,;wamuкa наречия, а в същото време се степенуват съществителни имена и глаголи, като при това възможността за степенува не е строго семантично обусловена, свързана със значение то и употребата на лексемата, в това описание степента не се третира като морфологична категория.) 11. Ч и сл и т е л н и и м е н а: изменят се по член и род, не се изменят по число. В този клас лекееми се включват всички т. нар. бройни числителни, освен еgин. Към този клас - според синтактични те им свойства - трябва да бъдат причислени и традиционно определяните като местоимения лекееми от типа толкова, колко, няколко , николко, както и традиционно определяните като наречия Jиного и малко (Повече за числителните имена - по-долу 2 . 1 .4.). С оглед на граматическата им характери стика изброените лекееми могат да се интерпретират като местоименни числителни. 111. С ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а: изменят се по член и число, не се изменят по род. Такива са повечето съществителни в българския език. Съществуват съществителни, които не се изменят по число и формите им имат: а. граматическа стойност единствено число (т. нар. син гулария тантум), напр. щастие, иgеализъм, млаgост и под., учителство, работничество и под. , възgух, ориз, грис и под. (срв. напр. безкраен иgеализъм, ранна млаgост ); б. граматическа стойност множествено число (т. нар. плуралия тантум), напр. очила, юzещи, л.ющи; въглища, ус тои; заговезни, gеветини и др. (срв . напр. силни очила, све ти .мощи, черни въглища, тазгоgишни заговезни); в. граматическа стойност на единствено и множествено число, напр. какаgу (срв. еgно - много какаgу). Синтактична характеристика на съществителни имена с неопределен род имат личните местоимения от редицата аз, ти, той, .. и някои неизменяеми лексеми, определяни тра диционно като форми на показателни, въпросителни, неопре делителни, отрицателни, обобщителни местоимения (това; кой, какво; някой, нещо, какво ga е; никой, нищо ; всеки, всич.
41
Български език
ко - повече за тях - виж по-долу 2. 1 .2.5.). В този смисъл те могат да се определят като местоименни съществителни. Като местоименни съществителни според синтактичните им свойства трябва да се третират и т. нар. кратки форми на лично-притежателните и възвратно-притежателните местои мения, които могат да изпълняват в изречението функция на приглаголни членове, безпредложно свързани с глагола (срв. Даgох Aty воgа; Купих си шапка; Свирих им цяла вечер и под. - виж по-долу 2.2. 1 .4. 1 .). Морфологична и синтактична характеристика на съще ствителни имена имат традиционно определяните като числи телни имена лекесми хиляgа, милион, милиарg (срв. 2 . 1 .2.6.). I V. Гл а гол и: всички глаголи се изменят по време, на клонение, число, род, залог; релевантна за по-нататъшното деленис на този клас е изменяемостта по лице, според коя то се обособяват подкласовете: IVa. лични глаголи и IVб. безлични глаголи (срв. напр. чета, глеgам, хваля vs съмва, лtръква; яg, сра.н; изгле:Jiсgа, трябва, стига и под. - повече за глаголите - виж по-долу 2. 2.2.2.). V. М е ж д у м е т и я : не се изменят, употребяват се само стоятелно, срв. напр . Долу войната!, Марш оттук! Ей, люмче и под. VI. П р едл о з и : не се изменят, не се употребяват само стоятелно, изпълняват свързваща функция и могат да свързват глагол със съществително име, срв. напр. Питам за пътя, За ставам преg къщата, Боря се срещу корупцията и под. V II. С ъ ю з и: не се изменят, не се употребяват самосто ятелно, изпълняват свързваща функция, но не могат да свързват глагол със съществително име; по-нататъшната по дялба на съюзите в зависимост от способността им да свър зват форми на лекеемите с една и съща функция в рамките на именната или глаголната фраза позволява да се обособят класовете: Vlla. съчинителни съюзи (срв. напр. момчета и момичета; хубав но глупав; свирят ала не пеят и под.) и Vllб. подчинителни съюзи (срв. напр. Раgвам се, когато те вижgам, Тръгвам си, защото ми е стуgено и под.). V I I I . Ч а с т и ц и : не се изменят, не се употребяват само стоятелно, не изпълняват свързваща функция; могат да се 42
Граматика
съотнасят с целия изреченски израз. Срв. напр. Очевиgно те ще закъснеят, Влакът вече е пристигнал и под. IX. Н ар е ч и я : не се изменят, не се употребяват само стоятелно, не изпълняват свързваща функция и не могат да се съотнасят с целия изреченски израз. Синтактична харак теристика на наречие имат в българския език някои лексе ми, интерпретирани традиционно като местоимения или като наречия от местоимения, от типа съответно: показателни (там, тогава, така, онака, иначе), въпросителни (кога, къ gе, как), неопределителни (някъgе, някога, някак), отрицател ни (никога, никъgе, никак), обобщителни (всякога, (на)вся къgе, всякак) и др. Граматична характеристика на наречие има и една от неличните глаголни форми - неизменяемото деепричастие, което може да бъде определено като глаголно наречие (виж по-долу 2 . 1 . 1 .4.). Способността на частиците да се съотнасят с целия из реченеки израз ги отличава от наречията, като същевремен но е причина за голяма степен на омонимия (полифункцио налност) с тях, срв. напр. Тя е естествено ['както може да се очаква'] с руса коса vs Тя е с естествено [ ' по природа, по рождение ' ] руса коса и под. 2.0.4. Описанието на репартицията (разпределението) на елементите от изреченската семантична структура между формите в изречението изисква да бъде определена функци ята: а. на членовете на изреченския израз и б. на изгражда щите ги словоформи, като изразители на съдържателните съставящи на изречението. 2 .0.4. 1 . Изразителите на предикати в изреченския израз се определя като предикатин изрази. Функцията на преди катен израз примарно се изпълнява от сказуемото - глагол на фраза, определяна още като npeguкamop. Функцията на предикатни изрази, реализиращи предикат от имплициран пропозиционален аргумент (вътрешен предикат) или доба вен предикат, могат да изпълняват както глаголни, така и именни фрази или техни съставящи. Изразителите на аргументи в изреченския израз се опре делят като аргументни изрази. Функцията на аргументни 43
�
Български език
изрази по отношение на предметните аргументи изпълняват приглаголните членове - именни фрази, а по отношение на пропозиционалните аргументи - както глаголни, така и именни фрази. Срв. напр. Котката яgе мляко vs Майката мисли, че синът й ще пристигне 1 за пристигането на сина си 1 за сина си (срв. по-горе 2.0. 1 . ; по-долу 2.2.3 .2.2.). Предикатните и аргументните изрази, които реализират една предикатно-аргументна структура, образуват преди катно-аргументна конструкция. Примарно тя е конститу ирана от глаголна фраза, но може да има и вид на именна фраза, в която са изразени предикатин и аргументни съдър жания. В този случай именните фрази могат да се н итепре тират като трансформации (номинализации) на изходни предикатно-аргументни конструкции. Срв. напр. Това мо Jниче е хубаво -+ Хубавото момиче (goйge) ; Той закъснява -+ Неговото закъсиепие (ме gразни); Певицата изпя песен -+Изпятата песен (се хареса на публиката) ; Детето вървеше по улицата и пееше -+Детето вървеше по улицата, пеейки и под. (повече за това по-долу 2.2.3 .4.2.). 2. 0.4.2 . Морфологичните категории, характеризиращи словоформите в изреченския израз (които традиционното граматическо описание третира по еднотипен начин и без оглед към класовсте лексеми), в различна степен функциони рат като изразители на съставящи от семантичната структура на изречението. Поради това те трябва да бъдат разглежда ни във връзка с класовете лексеми, които характеризират. Една част от тях - родът на съществителното име и видът на глагола, определяни като класификационни, нс участват в репартицията на смиелите, нито в сигнализирането на син тактичните връзки между словоформите в изречението. Въз основа на тях лекеемите от даден клас се делят единствено на подкласове, задаващи начина на образуване на словофор мите им и/или техния брой. Друга част от морфологичните категории за отделните класове лекееми не са изразители на съдържателни елементи от изречението. Те само сигнализи рат акомодацията на подчинения член на глаголната или име нната фраза с главния. В този смисъл те имат само (формал44
Граматика
но-)синтактична функция. Такива са родът и числото на прилагателното и числителното име и лицето, числото и ро дът на глагола. Останалите морфологични категории имат семантични функции. Морфемите, маркирани с техни стой ности, са морфологични изразители на съставящи от семан тичната структура на изречението (като се изключат редките случаи, когато техните стойности се изискват от синтактично главен член - срв. напр. т. нар. съгласуване на времената). Така лицето на съществителните - лични местоимения, из разява участника в комуникативния акт, числото на съще ствителното име с изразител на количеството като елемент от дикталното съдържание. Времето и наклонението на гла гола могат да бъдат изразители на актуализиращите катего рии темпоралност и модалност, а членът на прилагателното, числителното или съществителното име е изразител на определеността. 2.1.
Морфология
В следващия по-долу преглед на изменяемите лекееми се използва опростен запис на морфемиата им структура, като морфемите се представят от основната им текстова ре ализация (основния им репрезентант) и се записват за по-го ляма простота и удобство с кирилица. Фонемиият запис, предаден също с кирилица, лесно може да се съпостави с приетия във фонетичното описание (срв. по-горе Фоноло гия, 1 . 5 . ) 2. 1 . 1 . Глагол За целта на описанието във всяка глаголна форма се раз личават: словообразувателна основа + тематичен суфикс + фор мант + окончание. Словообразувателната основа има следната структура: (префикс 1 редица префикси +) корен (+ словообразува телен суфикс). 45
Български език
Българският език разполага със следния инвентар от префикси: в- (въ-), въз-, go-, за-, из-, наg-, о- (об-) , от - , по-, пре-, npeg-, при-, про-, раз-, с- (съ-), у-; срв. също редиците �рефикси като напр. о-без-, из-по-, из-на-, из-по-на- и др. (За някои функции на префиксите - виж 2.2.2.3 . 1 ., 2 . 2 . 2 . 3 .2.). Суфиксите в еловобразувателната основа на глагола че сто указват категорналната характеристика на корена, срв. (-и-) , -с(-а)-, -ир(-а)- - от съществително име, напр. реgи, ко леничи, сапуниса, яgоса, кръвяса, мииира, телефоиира; -е-е-, -и-ч(-и)- - от прилагателно име, напр. слабее, богатее, белее, нервничи, любезничи; -к(-а)-, -ичк(-а)-, -учк(-а)-, -ушк(-а)-, -оти- - от глаголи (експресивна деривация), напр. свирка, боричка се, 1сzатушка, gраскоти; -н(-е-)- - от глаголи (видо ва деривация), напр. боgна, мигна, легна. Най-слабо специа лизирани са суфиксите -а-, -ув(-а)-, които обслужват както деноминалната, така и девербатионата (аспектуална) дери вация, срв . царува, купува и под. Тематичният суфикс е релевантен за формалната струк тура на българските глаголни форми . Различават сс два те матични суфикса, които образуват т. нар. сегашна и минала основа: praesentis и aoristi. Формантьт (на основата) в най-общ смисъл е онази формообразуваща част, която характеризира структурата на дадена форма и само нея. Окончанието е последната част от текстовата форма, коя то определя дистрибутивната характеристика на формата и из разява граматичните категории лице и число или род и число. Изходна точка при описанието на глаголното формообра зуване за българския �зик е формата за 3 л., ед. ч . , сегашно време, изявително накл о нение, деятелен залог, тьй като в нея най-добре се разпознават елементите на формалната структура: словообразувателна основа + суфикс praesentis + нулево окончание. Тематичният суфикс praesentis е -е-, -и- или -а- . В зави симост от него се определят три спрежения на българския глагол. 46
Морфология
Тематичният суфикс aoristi е а , -е-, -о- или -и-. Негова та дистрибуция с различна от тази на презситния суфикс, за това в рамките на спреженията традиционно се определят следните разреди, които вземат пред вид и морфонологич ните изменения в словообразувателната основа: -
-
суф и кс
суф и кс
1.
-е-
-о-1-е-
2.
-е-
-а-
(тр ъгна :) тръгнах/тръгна; (вgигна :) вgигнах/вgигна
3.
-е-
-а-
(пи ше :) писах/писа
4.
-е-
-а-
(простре :) прострях/простря
5.
-е-
-а-
(играе :) играх/игра; (п ее :) пях/пя
6.
-и-
-и-
(носи :) носих/носи; (проси :) просих/проси
7.
-и-
-а-
(м ълч и :) мълчах/мълча; (търпи :) търпях/търпя
8.
-а-
-а-
(глеgа :) глеgах/глеgа; (стреля :) стрелях/стреля
praesentis
aoristi
(чете :) четох/чете
Всички възможни корелации на сегашната и миналата основи се виждат в типовете, представени в таблица 1 . 2. 1 .1.1. Синтетични глаголни форми
А. Формите за сегашно време (praesens) имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс praesentis + окон чание. Тематичният суфикс в 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. в разреди 1 - 7 е нула. Окончанията за сегашно време са: 1
л.
ед.
ч.
-а/-м
1
л. м н . ч.
-.wl-мe
2
л.
ед.
ч.
-ш
2
л. м н . ч .
-те
3
л.
ед.
ч.
в
3
л. мн. ч .
- (а)т
-
47
Български език Пр имери :
1.
чет-в-а
6.
хоg-в-я
8.
глеg-а-м
чет-е-ш
xog-u-ш
глеg-а-ш
чет-е-в
xog-u-в
глеg-а-в
чет-е-м
xog-u-м
глеg-а-ме
чет-е-те
xog-u-тe
глеg-а-те
чет-в-ат
хоg-в-ят
глеg-а-т
--
Преобладаващият брой глаголи образуват своите форми за сегашно време според подадения образец. Изключенията, зададени като отделни типове, както и разновидностите, свързани с морфонологични промени, са показани в табл. 1 . Спомагателният глагол образува форми за сегашно вре ме от две суплетивни основи : съм, си, е, сл-tе, сте, са. Наред с това образува по модела на разред 1 . и форми от основа бъg-: бъgа, бъgеш, бъgе, бъgеJи, бъgете, бъgат. Б. Формите за повелително наклонение (imperativus) имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс praesentis + фор мант imperativi + окончание Суфиксът в разреди 1 - 7 е нулев. Формантът е -и- в единствено число и -е- в м ножестве но число; в позиция след гласна и двете стойности се реали зират като -й- . Окончанията са: 2 л . ед. ч. -в 2 л. мн. ч. -те. Повелителното наклонение в българския език няма син тетични форми за останалите лица (виж по-долу 2. 1 . 1 .2.Б.). Пр им ери :
1.
чет-в-и-в чет-в-е-те
6.
хоg-в-и-в хоg-в-е-те
8.
глеg-а-й-в глеg-а-й-те
Няколко глагола образуват повелително наклонение без формант, срв. вляза : влез/влезте, gържа : gръж/gръжте и 48
Морфоло гия
др. Изключенията, зададени като отделни типове, както и разновидностите, свързани с морфонологични промени, с а показани в табл. 1 . В . Формите за минало несвършено време (imperfectum) имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс praesentis + фор мант praeteriti + окончание. Суфикс -е- или -и- пред форманта преминава в -я-, ако е под ударение, или в -е-, когато е под ударение, но следваща та сричка съдържа предна гласна (както е напр. във 2 и 3 л . ед. ч. на 1 разред), и когато н е е под ударение (във всички останали форми). Формантът има следните реализации : в 1 л. ед. ч. и в 1 , 2 и 3 л . мн. ч . -х-, във 2 и 3 л. ед. ч. -ш-. Окончанията за минало несвършено време са:
П р им ери:
1
л.
ед.
ч.
-в
1
л.
мн.
ч.
-.we
2
л.
ед.
ч.
-е
2
л.
мн.
ч.
-те
3
л.
ед.
ч.
-е
3
л.
м н.
ч.
-а
1.
' чет- я-х-в
6.
чет-е-ш-е
' х оg-е-х-в
8.
' гл еg-а-х-в
хоg-е-ш-е
глеg-а-ш-е
хоg-е-ш-е
глеg-а-ш-е
чет-я-х-л1е
хоg-е-х-ме
глеg-а-х-ме
чет-я-х-те
xog-e-x-me
глеg-а-х-те
чет-я-х-а
xog-e-x-a
глеg-а-х-а
чет-е-ш-е
1
1
Спомагателният глагол образува форми за имперфект от основа бя-/бе-: бя-е-х-о, бе-в-ш-е, бе-о-ш-е, бя-о-х-ме, бя -о-х-те, бя-е-х-а. Изключенията, зададени като отделни типове, както и разновидностите, свързани с морфонологични промени, са показани в табл. 1 . 49
Бъ лгарски език Г. Формата на т. нар. минало несвършено деятелно при частие има следната структура : словообразувателна основа + суфикс praesentis + фор мант л + окончание Суфиксът приема същите стойности както при формите за минало несвършено време. Окончанията са: -в за м.р . , -а за ж.р., -о за ер. р. и -и за мн. ч. -
-
qримери :
' чет- я-л-в
1.
' х оg-е-л-в
6.
чет-я-л-а
8.
хоg-е-л-а
' гл еg-а-л-в глеg-а-л-а
чет-я-л-о
хоg-е-л-о
глеg-а-л-о
чет-е-л-и
хоg-е-л-и
глеg-а-л-и
Д. Формите за минало свършено време ( aoristos) имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс aoristi + формант praeteriti + окончание. Формантът има следните стойности: в 1 л. ед. ч. и в 1, 2 и 3 л. мн. ч. -х-, във 2 и 3 л. ед. ч. -в-. Окончанията за аорист са:
Примери :
50
1
л.
ед.
ч.
-в
1
Л. МН. Ч .
-ме
2
л.
ед.
ч.
-в
2
л. м н . ч .
-те
3
л.
ед. ч.
-в
3
л . мн. ч.
-а
нос-и-х-в
8.
1.
чет-о-х-в
6.
глеg-а-х-в
чет-е-в-в
нос-и-в-в
глеg-а-в-в
чет-е-в-в
нос-и-в-в
глеg-а-в-в
чет-о-х-ме
нос-и-х-ме
глеg-а-х-ме
чет-о-х-те
нос-и-х-те
глеg-а-х-те
чет-о-х-а
нос-и-х-а
глеg-а-х-а
Морфология
Аористните форми на спомагателния глагол съвпадат с имперфектните (виж по-горе). Изключенията, зададени като отделни типове, както и разновидностите, свързани с мор фонологични промени, са показани в табл. 1 . Е. Формата на т. нар. минало свършено деятелно прича стие има следната структура: словообразувателна основа + суфикс aoristi + формант -л- + окончание Суфиксът приема същите стойности както при формите за минало свършено време. Окончанията са: -0 за м.р., -а за ж.р . , -о за ер. р. и -и за мн .ч. Примери :
1.
плак-а-л-о
6.
хоg-и-л-о
8.
глеg-а-л-о
плак-а-л-а
хоg-и-л-а
глеg-а-л-а
плак-а-л-о
хоg-и-л-о
глеg-а-л-о
плак-а-л-и
xog-u-л-u
глеg-а-л-и
Подтиповете, изведени въз основа на морфонологични р азновидности, са показани в табл. 1 . Спомагателният глагол има следните причастни форми : би-в-л-в, би-0-л-а, би-0-л-о, би-0-л-и. 2 . 1 . 1 .2 . Аналитични глаголни форми Останалите лични глаголни форми в българския език представляват аналитични (перифрастични) конструкции, съставени от лична форма на спомагателен глагол и/или ча стица (частици), и съответна форма на пълнозначния глагол. А. Формите за бъдеще време (futurum) са съставени от: частица ще + форма за сегашно време. Отрицанието се изразява в бъдеще време с конструк ция, съставена от: частица няма + частица ga + форма за сегашно време. 51
Български език
Пример: ще чета, ще четеш, ще чете, ще четем, ще че тете, ще четат : ням.а ga чета, няма ga четеш, няма ga че те, няма ga четем, ням.а ga четете, ням.а ga четат. Б. Формите за повелително наклонение за всички лица са съставени от: частица нека + частица ga + форма за сегашно време. Едната от двете частици може да се изпуска. Пример: нека 1 ga чета, нека 1 ga четеш, нека 1 ga чете, нека 1 ga четем, нека 1 ga четете, нека 1 ga четат. В. Формите за условно наклонение (conditionalis) са съставени от: форма за условно наклоненис на спомагателния глагол сыи + форма на минало свършено деятелно причастие. Формите на спомагателния глагол съм имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс aoristi + формант praeteriti + окончание. Суфиксът има стойност нула. Окончанията са същита както при аорист (виж по-горе Д.) Срв. би-е-х-е, би-е-е-е, би-е-е-е, би-е-х-ме, би-е-х-те, би-е-х-а. Пример: бих чел (чела, чело, чели), би чел (чела, чело, че ли), би чел (чела, чело, чели), бихме чели, бихте чели, биха чели. Г. Формите за минало неопределено време (perfectum) са съставени от: форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + форма на минало свършено деятелно причастие. Пример : съм чел (чела, чело), си чел (чела, чело), е чел (чела, чело), сме чели, сте чели, са чели.
Д. Формите за минало предварително време (plusquam perfectum) са съставени от: форма за минало несвършено време на спомагателния глагол съм + форма на минало свършено деятелно причастие. 52
Морфология
Пример : бях чел (чела, чело), беше чел (чела, чело) , бe Ule чел (чела, чело), бяхме чели, бяхте чели, бяха чели. Е. Формите за бъдеще в миналото (futurum praeteriti) са съставени от: форма за минало несвършено време на спомагателния глагол ща + частица ga + форма за сегашно време Спомагателният глагол ща образува форми за импер фект от основа щя-/ще- : щя-е-х-fJ, ще-fJ-ш-е, ще-fJ-ш-е, ЩЯ-fJ -х-.ме, щя-fJ-х-те, щя-fJ-х-а. Стойностите на окончанията за лице и число на двете глаголни форми са еднакви във всяка конструкция. Срв. щях ga чета, щеше ga четеш, щеше ga чете, щяхме ga четем, щяхте ga четете, щяха ga четат . Отрицанието се изразява с конструкция, съставена от: частица нямаше + частица ga + форма за сегашно време. Срв. нямаше ga чета, нямаше ga четеш, нямаше ga чете, нямаше ga четем, ня.маше ga четете, ня.Аtаше ga четат. Ж. Формите за бъдеще предварително време ( futurum exctum, perfectum futuri) са съставени от: частица ще + форма за сегашно време на спомагателния глагол сълt + форма на минало свършено деятелно прича стие. Отрицанието се изразява с конструкция, съставена от: частица HR.!Wa + частица ga + форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + форма на минало свършено де ятелно причастие. Пример: ще съм чел (чела, чело), ще си чел (чела, чело), ще е чел (чела, чело), ще сме чели, ще сте чели, ще са чели : ня.ма ga съм чел (чела, чело), няма ga си чел (чела, чело), ня ма ga е чел (чела, чело), ня.!Wа ga C)We чели, ня.,wа ga сте чели, HR.!Wa ga са чели. 3. Формите за бъдеще предварително време в миналото (futurum exactum praeteriti) са съставени от: форма за минало несвършено време на спомагателния глагол ща + частица ga + форма за сегашно време на спома53
Български език
гателния глагол съм + форма на минало свършено деятелно причастие. Отрицанието се изразява с конструкция, съставена от: частица нямаше + частица ga + форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + форма на минало свършено деятелно причастие. Стойностите на окончанията за лице и число на двете глаголни форми са еднакви във всяка конструкция . Пример : щях ga сыи чел (чела, чело) , щеше ga си чел (че ла, чело) , щеше ga е чел (чела, чело) , щяхме ga сл-tе чели, щях те ga сте чели, щяха ga са чели : нямаше ga СЪ./И чел (чела, чело) , НЯ/иаше ga си чел (чела, чело) , нямаше ga е чел (чела, чело) , нямаше ga сме чели, нямаше ga сте чели, НЯА-tаше ga са чели. И. Формите за умозаключение (conclusivus) за съответ ните времена представляват следните конструкции : Минало несвършено време: форма на спомагателния глагол съм + минало несвършено деятелно причастие. Пример : съм четял (четяла, четяло) , си четял (четяла, четяло) , е четял (четяла, четяло) , сме четяли, сте четяли, са четяли. Минало свършено време: форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + форма на минало свършено де ятелно причастие. Пример: съм чел (чела, чело) , си чел (чела, чело) , е чел (чела, чело) , сме чели, сте чели, са чели. (Срв. формите за минало неопределено време). Минало предварително време: форма за минало деятел но причастие от спомагателния глагол съм + форма за сега шно време на спомагателния глагол съм + минало деятелно (свършено или несвършено) причастие. Стойностите на окончанията за род и число на двете причастия са еднакви във всяка конструкция. 54
Морфология
Пример : бил (била, било) съм 1 си 1 е чел (чела, чело) . . . били с а чели : бил (била, било) съ .w 1 си 1 е четял (четяла, че тяло) . . . били са чели : били са четяли. .
Бъдеще време и бъдеще време в миналото: форма на минало свършено деятелно причастие от спомагателния глагол ща + форма са сегашно време на спомогателния глагол съм + частица ga + форма за сегашно време на пъл нозначния глагол Спомагателният глагол ща има следните причастни форми , образувани от основа щя-/ще- : щя-lJ-л-lJ, щя-lJ-л-а, ЩЯ-@-Л-0 , Щ е-@-Л -и. Отрицанието се изразява с конструкция, съставена от: частица ня..мало + форма за сегашно време на спомага телния глагол съм + частица ga + форма за сегашно време на пълнозначния глагол. Стойностите на окончанията за лице и число на двете глаголни форми са еднакви във всяка конструкция. Пример: щял (щяла, щяло) съм ga чета, щял (щяла, щяло) си ga четеш, щял (щюzа, щяло) е ga чете . . . щели са ga четат : нямало съм ga чета, нямало си ga четеш, няма ло е ga чете . . . нямало са ga четат. Бъдеще предварително време в миналото: форма на ми нало свършено деятелно причастие от спомагателн ия глагол ща + форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + частица ga + форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + минало деятелно (свършено или несвършено) причастие. Отрицанието се изразява с конструкция, съставена от: частица нямало + форма за сегашно време на спомага телния глагол съм + частица ga + форма за сегашно време на спомагателния глагол съм + минало деятелно (свършено или несвършено) причастие. Стойностите на окончанията за лице и число на двете лични глаголни форми и за число и род на двете причастия са еднакви във всяка конструкция. Пример: щял (щяла, щяло) съм ga съм чел 1 четял, щял (щяла, щяло) си ga си чел 1 четял, щял (щяла, щяло) е ga е че55
Български език
ло 1 четяло . . . щели са ga са чели 1 четяли : нямало съм ga съм чел 1 четял, ня.;иало си ga си чел 1 четял, нямало е ga е чел 1 четял . . . ня.Ашло са ga са чели 1 четяли.
Й. Формите за преизказване (indirectivus) от съответни те времена представляват следните конструкции: Сегашно и минало несвършено време : (форма на за се гашно време на спомагателния глагол съм в 1 и 2 л. ед. и мн. ч. +) минало нссвършено деятелно причастис Пример : съл-t четял (четяла, четяло), си четял (четяла, четяло), четя"rz (четяла, четяло), сме четяли, сте четяли, четяли. Минало свършено: (форма за сегашно време на спома гателния глагол съ..1н в 1 и 2 л. ед. и мн. ч. +) форма на мина ло свършено деятелно причастие Пример : съл.-t чел (чела, чело) , си чел (чела, чело) , чел (че ла, чело), c.�w e чели, сте чели, чели. Минало неопределено време: форма за минало деятел но причастие от спомагателния глагол съ1w + (форма за сега шно време на спомагателния глагол съм в 1 и 2 л. ед. и мн . ч. +) минало свършено деятелно причастие. Пример : бил (била, било) съм 1 си чел (чела, чело) . . . би ли чели. Минало предварително време : форма за минало деятел но причастие от спомагателния глагол съм + (форма за сега шно време на спомагателния глагол съм в 1 и 2 л. ед. и мн. ч. +) минало деятелно (свършено или несвършено) причастие. Пример: бил (била, било) съАt 1 си чел (чела, чело) . . . би ли сме чели : бил (била, било) съм 1 си четял (четяла, четя ло) . . . били чели : били четя.izи. Бъдеще и бъдеще в миналото: форма на минало свършено деятелно причастие от спомагателния глагол ща + (форма за сегашно време на спомагателния глагол съм в 1 и 2 л. ед. и 56
Морфология
мн. ч. +) частица ga + форма за сегашно време на пълно значния глагол. Отрицанисто се изразява с конструкция, съставена от: Ч(J.стица нямало + (форма за сегашно време на спомага телния глагол съл-t в 1 и 2 л. ед. и мн. ч. +) частица ga + фор ма за сегашно време на пълнозначния глагол. Пример : щял (щяла, щяло) съм ga чета, щял (щяла, щяло) си ga четеш, щял (щяла, щяло) ga чете . . . щели ga че тат : нямало съм ga чета, нямало си ga четеш, ня.iwало ga чете . . . нямало ga четат. Чрез добавяне на съответната форма на миналото дея телно причастие на спомагателния глагол съм към горните конструкции се образуват аналитични форми за т. нар. по силно преизказване, срв. напр. бил живеел (еег. вр.), ЩЯ./l бил ga xogu (бъд. вр.) и под. Съгласуването на стойностите на глаголните форми по лице, род и число в рамките на перифрастичната прсизказна конструкция (аналитичната преизказна форма) е същото ка то при умозаключителните форми . Преизказните форми за съответните времена се разли чават от умозаключителните по това, че в 3 л. ед. и мн. ч. конструкцията не включва спомагателния глагол. 2. 1 . 1 . 3 . Глаголни прилагателни (причастия) А. Формите на т. нар. сегашно деятелно причастие имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс praesentis + фор мант -щ- + окончание Суфиксът при разреди 1 - 7 има реализация -я- под уда рение и -е- без ударение Окончанията са: -е за м.р., -а за ж.р., -о за ер. р. и -и за мн.ч. П р и мери :
1.
' чет- я-щ-в
6.
' х оg-е-щ-в
8.
' гл еg-а-щ-в
чет-я-щ-а
хоg-е-щ-а
глеg-а-щ-а
чет-я-щ-о
хоg-е-щ-о
глеg-а-щ-о
чет-я-щ-и
xog-e-щ-u
глеg-а-щ-и
57
Български език
Подтиповете, изведени въз основа на морфонологични разновидности, са показани в табл . 1 . Б . Формите н а т. нар. минало страдателно причастие имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс aoristi + формант -н- + окончание. Суфиксът -и- пред форманта преминава в -е-. Формантът се реализира като -m-, когато словообразу вателната основа завършва на /н/ (от разред 2.) или е равна на корена, завършващ на гласна (от разред 4.). Окончанията са: -в за м.р. , -а за ж.р., -о за ер. р. и -и за мн.ч. 1 1 1
П римери :
!
г- --- - i
1
--
----
l.
чет-е-н-в
6.
нос-е-н-в
8.
глеg-а-н-в
чет-е-н-а
нос-е -н-а
глеg-а-н-а
ч ет - е-н-о
fюс-е-н -о
глеg-а-11-о
чет-е-н-и
нос-е -н-и
гле_g-а-н- и
Някои глаголи с едносричен корен от разред 5. могат да образуват тези форми и с двете реализации на форманта (срв. нагрях : нагряи/нагрят ). Подтиповете, изведени въз основа на морфонологични разновидности, са показани в табл. 1 . Синтактична характеристика на глаголни прилагателни в българския език могат да имат и т. нар. минали свършени деятелни причастия (виж по-горе) извън перифрастичните конструкции за време (срв. по-долу 2.2.3 .2.2.). 2 . 1 . 1 .4. Глаголно наречие (деепричастие) Формите на глаголното наречие имат следната структура: словообразувателна основа + суфикс praesentis + фор мант -йки. Суфиксът -и- пред форманта преминава в -е- . 58
Морфология
1 Прим ери : 1 1 . 1
чет-е- йки
1 6. 1
нос-е- й ки
1 8. 1
гле,9-а- й ки
\
Глаголното наречие от спомагателния глагол съм има форма биg-е-йки. 2. 1 .2. Съществително име Във всяка форма на съществително име се различават: словообразувателна основа + окончанис ( + изразител на определеност). Словообразувателната основа има следната структура: (префикс +) корен (+ суфикс 1 редица суфикси). Префиксите се появяват рядко и обикновено нямат функция на словообразувателни елементи, които опредслят кате гориалната характеристика на основата. Префиксите могат а. да разширяват основата, без да променят катсгориалната й характеристика (срв. нап . пра-баба, пра-gяgо), или б. ако деривацията е свързана с промени в категорналната харак теристика, да сигнализират типа на деривата, като : б.а. де вербален (срв. напр. затвор, примес, забава, преgстава, примамка, заgръжка), б.б. деноминален (срв. напр. преgгра gие, преggверие). Част от суфиксите сигнализират най-общо типа на де ривата, така например суфикси -ач-(и), -тел-(и) , -л-(о) , -ив-(о) подсказват глаголна основа (срв . напр. читател, махало, го риво и под.); суфикси -от-(а), -от-и-(я) - прилагателна осно ва (срв. напр. gоброта, грозотия и под.); суфикси -еж-(и), -б-(а), -ил-(и) - не-съществителна основа (срв. напр. граgеж, веселба, боgил и под.); суфикси -ар-(и), -ищ-(е) - не-прила гателна основа (срв. напр. аптекар, игрище и под.); суфикси -ч-(о), -ин-(и), -аш-(и) - не-глаголна основа (срв. напр. ара бии, глупчо, енориаш и под.); суфикси -gжи-/чи-(я), -ств-(о) , -л- (е), -ч-(е) , -ен-ц-(е) - съществителна основа (срв . напр. гу ляйgжия, приятелство; братче, братле, братленце и под.). Както се вижда от примерите, съответната информация обаче се носи не от самия суфикс, а от съчетанието му с определено окончание. 59
Български език
Последният суфикс от редицата (непосредствено преди окончанието) изпълнява функцията на формант (на основа та). При непроизводните съществителни geн-(G), зет-(G) , кон-(G) , крал-(G), лакът-(G), нокът-(G), огън-(G), път-(G), сън-(G) , цар-(G), както и при съществителните с формант -тел-(и) и -ap-(G) словообразувателната основа се характе ризира с редуване: непалатална съгласна пред окончание с предна гласна или fJ : палатална съгласна пред окончание (и изразител на определеност) с непредна гласна (срв. напр. коня, лакътя , учителя, аптекаря и др.). Окончанието изразява граматичните категории род и число, одушевеност, звателност. Изразителят на определеност представлява морфемна редица: членна морфема -т- + окончание. Появата й е се мантично и/или синтактично мотивирана (виж 2 . 3 . 1 .). Изходна точка за описанието на формообразуването при съществителните имена в българския език е т. нар. основна - немаркирана по определеност и звателност, фор ма за единствено число, която има следната структура: словообразувателна основа + окончание. Формантът (виж по-горе) позволява до известна степен да бъде предвидено окончанието. Класически критерий за формалната класификация на съществителните е тяхната характеристика по род. На прак тика всяко съществително име може да бъде причислено към един (и само един) от класовете: мъжки, женски, среден род. В повечето случаи показател за родовата принадле жност е редицата: формант + окончание. Изключение са част от местоименните съществителни (личните местоимения срв . 2.0.3 . 111.) и известен брой съществителни, които могат да бъдат характеризирани като не-среден род (виж по-долу). Окончанието на основната форма може да приема стой ности -fJ, -а, -е, -о. Изключение са неизменяемите съществи телни (срв. 2.0. 3 . 111.), преобладаващата част от които имат основна форма с окончание -и (т. нар. плуралия тантум). 2 . 1 .2. 1 . Корелацията окончание : родова принадлежност е като правило нееднозначна. При производните основи (с 60
Морфология
формант различен от нула) корелацията формант + оконча ние : родова принадлежност е еднозначна. Окончанието -fj в незаети лекееми се появява при основи с невокален изглас и сигнализира не-среден род - най-често мъжки, по-рядко - женски, а при едно малко и ограничено множество - мъжки и/или женски род (срв. жар, кал, пот, прах) . В заети лекееми окончанието -в може да се появи и при основи с вокален изглас, напр. аташе, такси, жури, би жу, меню и под.; Руси, Лили, Нели, Фани и под. При нари цателните съществителни това е сигнал за среден род, а при собствените - за мъжки или женски (т.е. не-среден род). Окончанието -а сигнализира не-среден род, най-често женски, а при малък брой съществителни: а. означаващи на звания на роднини, професии и др. (напр. баща, войвоgа, слуга), б. образувани със суфкси -gжи-(я)/- чи-(я) , -ли- (я) мъжки род. При съществителното роgнина и при някои експре сивни названия, като напр. пияница, мижитурка, шушу.лшга и др., това окончание сигнализира мъжки и/или женски род. Окончанието -е сигнализира най-често среден род; единствено при някои лични имена - мъжки (срв. напр. Ба ре, Мите) или женски род (срв. напр. Ленче, Весе) . Окончанието -о сигнализира не-женски, най-често сре ден род, а при експресивни названия от типа зъб.льо, кра gльо, сънливко, бърборко, роднински названия от типа вуй чо, чичо, gяgo и собствени имена от типа Петко, Стойко, Кольо - мъжки род. 2 . 1 . 2 . 2 . Категорията число при съществителните имена има в българския език три стойности и съответно : форма за единствено число, форма за множествено число (основна, не-бройна) и бройна форма за множествено число. Формата за единствено число съвпада с основната фор ма (срв. по-горе). Формата за множествено число приема различни окон чания в зависимост от рода на съществителното име, от са мото окончание и от структурата на словообразувателната основа. Редица словообразувателни основи приемат в мно жествено число разширяващи форманти. 61
Български език
По-долу ще бъдат разгледани главните (според числе ността и/или редовността) типове форми за множествено число. А. Окончание -и като единствено приемат преобладава щият брой многосрични съществителни имена с окончание -е и -а в основната форма, както и група едносрични съще ствителни имена с окончание -е. За друга група едносрични съществителни с основна форма на -fJ това окончание е ду блетно (наред с -ове). Срв. зъб-е : зъб-и, стуgент-е : сту gент-и; кост-fJ : кост-и, cлagocт-fJ : слаgост-и, жен-а : жен-и, къщ-а : къщ-и, срв. също знаци 1 знакове, звуци 1 зву кове и др. Пред окончанието изгласните /к/, /г/, /х/ от основата в лекеемите от домашен произход и в стари заемки като пра вило преминават съответно в /ц/, /з/, /с/, срв. знак-е : знац-и, рък-а : ръц-е; ног-а : ноз-е; монах-fJ : монас-и, но: gансинг-fJ : gансинг-и, ycnex-fJ : успехи. Формантът (на основата) -ин- при съществителните от мъжки род се губи, срв. българ-ин-fJ : българ-и, гражgаи-ин-fJ : гра:Jiсgан-и. Някои словообразувателни основи - главно на роднин ски названия и собствени имена - в множествено число приемат разширяващ формант или редица форманти : еловобразувателните основи на имена от женски род с окончание -а приемат разширяващ формант -ин- (-ц-) (пара лено на -ов-1-ев-(-ц-) при мъжки род), срв. напр. лел-я : лел -ин-и, Hageжg-a : Наgежg-ин-и, Иваик-а : Иванк-ин-и 1 Иванк-инц-и и др. Славобразувателните основи на имена от мъжки род с окончание за ед. ч. -о приемат формант -ов-, срв. чич-о : чич -ови, Петк-о : Петк-ови, Борис-fJ : Борис-ови и под. Разширяващ формант -евц- приемат имена от мъжки род с окончание -е или друго окончание, ако основата завър шва на /й/, срв . Мит-е : Мит-евци, PagoЙ-fJ : Раgо-евци, Или-я : Или-евци. Разширяващ формант -овц- приемат съществителни на рицателни от мъжки род с окончание за ед. ч. -о (със или без 62
Морфология
суфикс в основата), с окончание -в и със суфикс -ан-, срв. вуйч-о : вуйч-овци, глуп-ч-о : глуп-ч-овци, gебел-анк-о : gе бел-анк-овци, присмех-улк-о : присмех-улк-овци, готов-ан-в : готован-овци. Същото окончанис приемат и съществител ните собствени имена (с изключение на онези, които имат окончание -евци), срв. Борис-в : Борис-овц-и, Коль-о : Коль -овц-и, Никол-а : Никол-овц-и и под. Разширяващите форманти -ин-(-ц-), -ов-1-ев-(-ц-), -евц-, -овц- могат да се разглеждат като редица, съставена от фор мант -ов-1-ев-, -ин-, характерен за т. нар. притежателни прила гателни (срв. по-долу 2. 1 . 3 . 5 .) и формант -ц-. Както се вижда, те се приемат само от лични съществителни имена - соб ствени, роднински названия (в това число и експресивни на звания). Конкуренцията на редиците формант + окончание -ови- : -евци/-овци за мъжки род с свързана със семантична опозиция, срв. Борисови ' Борис със семейството си 1 жена си ' : Борисовци ' мъжете с име Борис ' ; gяgови 'дядо със се мейството си 1 жена си ' : gяgовци ' стари мъже ' . Семантична опозиция сс реализира и от конкуренцията формант + окон чание -ини : окончание -и в женски род, срв. лелини 'леля със семейството си 1 мъжа си ' : лели 'много лели ' . Б . Окончание -а приемат съществителните имена с окончание на основната форма -о (от среден род) и основи, образувани без наставка или с наставки -л-, -ал-, -ил-, -ц-, -ен-ц-, -ищ-, както и съществителни имена от среден род с окончание на основната форма -е, образувани без наставка или с наставка -ий-, срв. напр. сел-о : сел-а, цвет-е : цвет-я, пер-ц-е : пер-ц-а, пил-ен-ц-е : пил-ен-ц-а; извест-и-е : из вест-и-я. Окончание -а (винаги ударено) приемат съществител ните с основна форма на -в (от мъжки род) крак-в, номер-в, рог-в (срв. крак-а, номер-а, рог-а). Разширяващ формант -ет- пред това окончание прие мат някои съществителни имена с основна форма на -е, образувани без наставка, срв. напр. мор-е : мор-ет-а, пол-е : пол-ет-а, или с наставки -ч-, -л- (умалителни) и с наставка -н-, срв . напр. вен-ч-е : вен-ч-ет-а, пет-л-е : пет-л-ет-а; 63
Български език
яgе-н-е : яgе-н-ет-а. Конкуренцията на форми с или без раз ширяващ формант е свързана с образуването на събирателни съществителни, срв . напр. пол-е : пол-ет-а : пол-я, лоз-е : лоз-ет-а : лоз-я. Разширяващ формант -т- приемат съществителни от среден род от чужд произход с изглас на /и/, /е/ и /у/ и окон чание -fJ, срв. напр. такси-lJ : такси-т-а, гише-tJ : гише-т-а, paнgeвy-fJ : ранgеву-т-а. Разширяваш формант -ен- приемат съществителните от среден род z.uw-e, зншw-е, врем-е, сем-е, пле.м-е, стрем-е, рам-о (срв. съответно иJw-ен-а, знам-ен-а, врем-ен-а, сем-ен-а, пле.н-ен-а, стрем-ен-а, рам-ен-а). Разширяващ формант -ес- приемат съществителните от среден род чуg-о, неб-е и като стилистично маркирана ду блетна форма - gърв-о, слов-о, срв. неб-ес-а, чуg-ес-а; gрв -ес-а, слов-ес-а (gърв-ет-а, слов-а) . Разширяващ формант -ищ- приемат основно съществи телните краЙ-fJ, кър-fJ, nът-fJ, сън-fJ (срв. кра-ища, кър-ища, път-ища, сън-ища). С него се образуват и дублетни форми от други едносрични съществителни с окончание -fJ, които имат редовното окончанис -ове, срв. gвop-fJ : gвор-ища (gвор-ове) , кал-fJ : кал-ища (кал-ове), трап-lJ : трап-ища (трап-ове) и др. Дублетните форми с този формант са в по вечето случаи маркирани с разговорност и могат да означа ват увелечителност или безред н ост. В. Окончание -е (винаги ударено) приемат съществи телните от мъжки род княз-fJ, кон-fJ, крал-fJ, JИЪ:JIC-fJ, цap-fJ (срв. юtяз-е, кои-е, крал-е, мъ:Jiс-е, цар-е). Разширяващ формант -ов- приемат останалите едно срични съществителни от мъжки род с окончание -fJ, както и следните многосричните съществителни със същото окон чанис вятър-fJ, огън-fJ, център-fJ, срв. хляб-fJ : хляб-ове, 1IOЖ-fJ : нож-ове, стол-fJ : стол-ове; вятър-fJ : ветр-ове, огън-fJ : огнь-ове, център : центр-ове. Разширяващи форманти -ов-ц- приемат известен брой умалителни съществителни от мъжки род с формант -ец- и окончание -fJ, срв. лист-ец-fJ : лист-ов-ц-е, граg-ец-l1 : граg -ов-ц-е. 64
Морфология
Разширяващ формант -ев- и окончание -е приемат едно срични съществителни от мъжки род с окончание в основна та форма -lJ и /й/ в изгласа на основата, което се губи в изгово ра на формата за мн. ч., срв. бoй-ftJ : бо-еве, бpoЙ-ftJ : бро-еве и др. Изключение са съществителните бeй-ftJ, змей-в, яй-в, които приемат формант -ов-. Корелацията между окончанията за единствено и множе ствено число може да бъде представена по следния начин : -е
-ев-е
-в
-а
,������=======
�
"""":::::_=�����::��=
-ов-е -ев-ц-е -ов-ц-е -и
-ев-и- ов-и -ев-ц-и -ов-ц-и - ин-и
-0 �------�� -а - и щ-а
-е-��§§���====�== -ет-а -т -а -ен-а -ес-а
Подтиповете, изведени въз основа на рода на съществи телното име и морфонологичните разновидности, са показа ни в табл. 2. Г. Бройната форма за множествено число при съще ствителни от мъжки род с окончание -в в основната форма се образува от словообразувателната основа с окончание -а. Употребява се след числителни имена и местоименни чи слителни колко, няколко, толкова (срв. по-горе 2.0.2.II.). Срв. напр. gва, три, няколко граg-а, пет , колко лев-а и под. Окон чанието -а не предизвиква никакви вокални промени в осно вата (срв. прозорец-в : прозорц-и vs gва прозорец-а). Изклю65
Български език
чение представляват названията за мерки метър, литър (срв. литър : литри vs gва литра). След мъжколичната форма на числителните (виж по долу 2 . 1 .4.) в съвременния български език се употребява форма за множествено число, срв. напр. gвама стуgенти, cegJwинa работници. 2. 1 .2.3 . Граматичната категория звателност има форми за единствено и множествено число, които се характеризи рат преди всичко със специфична интонация. В случаите, когато липсва специално окончание, звателните форми съвпа дат по структура с формите за единствено и множествено число, като се отличават само интонационно. А. Окончание -о приемат съществителни от мъжки род с окончание -fJ и основа на /к/, /х/, /ж/, /ч/, /ш/ и с формант -ин-, срв. напр. работник-@ : работник-о, юнак-fJ : юнак-о, българии-fJ : българин-о. Същото окончание приемат повечето съществителни имена от женски род (срв. по-долу) и някои съществителни имена от мъжки род с окончание -а съще ствителното влаgик-а (влаgик-о) и съществителните със су фикси -ин-,-аг-, -иц-, срв. напр. луgет-ин-а : луgет-ин-о, юнач-аг-а : юнач-аг-о, пиян-иц-а : пиян-иц-о. Срв. също баб -а : баб-о, планин-а : планин-о, зми-я : з;wий-о и под. Звателните форми с окончание -о при собствените име на са маркирани с разговорност и отстъпват пред основната форма, срв. Елен-о 1 Елен-а, Маргарит-о 1 Маргарит-а. Б. Окончание -е приемат останалите съществИтелни с окончание -fJ и консонантна основа, срв. Борис-fJ : Борис-е, Петър-f1 : Петр-е, бог-fJ : бож-е, гpag-fJ : граg-е, старец-fJ : старч-е. Окончанието влече след себе си редуване на съгла сните /к/ : /ч/, /г/ : /ж/, /х/ : /ш/ и изпадане на гласните /е/, /ъ/. Окончание -е приемат и съществителните от женски род с окончание -а, които са: нарицателни със суфикс -иц- и соб ствени със суфикс -к-, срв. напр. гълъб-иц-а : гълъб-иц-е, Вер-к-а : Вер-к-е, както и някои други без суфикс, срв. напр. Вер-а : Вер-е, Наg-я : Hag-e, Юл-и-я : Юл-е. В. Окончание -у приемат съществителните с основа на /й/ и съществителните със суфикси -тел-, -ар- и с алтерна-
66
Морфология
ция палатална : непалатална съгласна пред окончанието (виж по-горе 2. 1 .2.), срв. ратай-е : рата-ю, славей-е : сла ве-ю, учител-е : учител-ю, gругар-е : gругар-ю и под. При останалите съществителни имена звателната фор ма е със същата структура като основната форма и се разли чава само интонационно. Звателните окончания са винаги неударени. В случаите, когато в основната форма ударението пада на окончанието, в звателната то се отмята на последната сричка на основата. 2 . 1 .2.4. Към формите за единствено и множествено чи сло може да се присъединява постпозитивен изразител на определеност - т. нар. определителен член. Употребата на вариантите на определителния член зависи : а. от категори алната характеристика на съществителното име (от стойно стите на категориите род и число); б. от фонологичната стой ност на изгласа му и в. от синтактичната функция на съще ствителното име. Определителният член има пет варианта: -ът-@, -а, -т-а, -т-о, -т-е. А. Вариантите -ът-е (т. нар. пълен член) и -а (т. нар. кратък член) са характерни за формите за единствено число на съществителните от мъжки род с окончание -е. Дистри буцията им е свързана с определени нормативни правила, валидни за книжовния език в писмената му разновидност. В узуса няма дистрибутивно-функционална разлика между двата варианта. По-долу се излагат нормативните дистрибу тивни правила. Вариант -ът-о приемат съществителните имена, кон ституиращи конгруентната именна фраза (виж по-долу 2.2. 1 .2 . 1 . , 2.2. 1 .4. 1 .) и/или кореферситната с нея именна фраза в състава на глаголния израз (виж по-долу 2.2.2.2.3.). Срв. напр. Съсеgът е болен. v s Този болен. е съсеgът. Вариант -а приемат съществителните имена от мъжки род във всички останали синтактични функции, срв. напр. Посетих съсеgа, Жената н.а съсеgа е болна. Срв. също Ра ботникът товари камиона vs Камионът се товари от ра ботника . 67
Български език
Според правописната норма вариантите на определи телния член при съществителните с алтермация палатална : непалатална съгласна пред окончанието (срв. 2. 1 .2.) се запи сват съответно като -ят и -я, срв. напр. кон-ят 1 кон-я, боят 1 боя, учителят 1 учителя, gругарят 1 gругаря и под. Б. Вариант -т-а на определителния член приемат съще ствителните имена с окончание -а (-я) в единствено число (от мъжки и женски род) и с окончание -а (-я) в множестве но число (от мъжки и среден род, както и плуралия тантум), срв . бащ-а : бащ-а-т-а, воg-а : воg-а-т-а, зши-я : зе.м-я-т-а; брат-fJ : брат-я : брат-я-т-а, poг-fJ : рог-а : рог-а-т-а, пол-е : пол-я : пол-я-т-а; книж-а : книж-а-т-а. В. Вариант -т-о приемат съществителните от среден род в единствено число с окончание -о, -е, срв. блат-о : блат-о-т-о, .м.ор-е : мор-е-т-о и под. Г. Вариант -т-е приемат формите за множествено число с окончание различно от -а, срв. бор-е : бор-ов-е : бор-ов-е -т-е, вестник-о : вестниц-и : вестниц-и-т-е и под. 2. 1 .2. 5 . Местоименни съществителни Местоименните съществителни (виж 2.0.3 . II I .) имат следната структура: словообразувателна основа + окончание. Основата понякога представлява редица от корени, в други случаи е редица от думи, чес':!'и са и суплетивните форми . Поради това при характеристиката им не се дават морфологичните структури на формите. От формална гледна точка местоименните съществи телни сс делят на изменяеми и неизменяеми. Местоименни те съществителни не притежават членувани форми (което е семантично мотивирано - виж по-долу 2.2. 1 .3 . 1 .). 2 . 1 .2. 5 . 1 . Изменяеми местоименни съществителни А. Личните местоимения се характеризират с богата па радигма, свързана със синтактичните позиции за аргументни изрази в изречението (виж по-долу 2.2. 1 .4. 1 .) и допълнител но поделена на т. нар. пълни и кратки (клитични) форми. 68
Морфол огия
Различават се следните форми на личните местоимения : форма за конгруентна (съгласувана) фраза (първи аргумен тен израз), пълна форма за неконгруентна фраза (втори, трети и четвърти ар гументен израз), кратка форма за неконгруент на безпредложна фраза (втори аргументен израз), кратка форма за неконгруентна предложна фраза с предлог на (тре ти аргументен израз). В отношение на синтактична вариантност с формите за неконгруентни фрази се намират формите на т. нар. възврат но местоимение. Формите на личните и възвратното местоименни съще ствителни представя следната таблица: Ф орм а з а: ед.
1
л.
2
л.
3
м . р.
л.
ж . р . ер . р
.
въз в р .
ч.
кон rруе нтн а фраза н еко н rруе нтн а фраза ( пъл н а)
аз
ти
.мене тебе
т ой
тя
то
-
него
нея
11его
себе
--
н е ко н rруе нтн а бе зп редл ожн а фраз а ( кратка)
о'Ие
те
го
я
го
се
н е ко н rруе нтн а п редл ожн а фраза ( кратка)
.м и
ти
му
й
лtу
си
кон rруе нтн а фраз а
ние
вие
те
-
н еко н rруе нтн а фраза ( пълн а)
11ас
вас
тях
-
н еко н rруе нтн а безпредложн а фраза ( кратка)
ни
ви
ги
-
н еко н rруе нтн а п редл ожн а фраз а (кратка)
ни
ви
им
-
мн .
ч.
Личното местоимение има също архаични пълни форми за трети аргументен израз - нему, неи, нему, тям, които ве че не се употребяват. Във всички лица третият аргумент се изразява с конструкция, съставена от предлог на и пълната форма за неконгруентна фраза (виж по-долу 2.2. 1 .4. 1 .) 69
Български език
Б. Местоименните съществителни с основа -кой- имат двучленна парадигма, състояща се от форма за конгруентна фраза и (пълна) форма за неконгруентна фраза. Срв . : Форм а за : ( Ме стоим е н и е:)
ко н rруентн а фраз а
н еко н rруе нтн а фраза
( въп ро сител н о )
кой
кого
( отр ицател н о)
никой
ии кого
( обобщител н о)
всеки (всякой)
всекиго
( н еопределител н о)
някой
някого
еgи-кой
еgи-кого
кой ga е
кого ga е
кой-гоgе
-
Пълните форми за неконгруентна фраза (за трети аргу ментен израз) от типа кому, някому, всекиму са архаични и са изместени в съвременния език от конструкции, съставе ни от предлог на и формата за неконгруентна фраза, срв. на някого, на никого и под. Формата за конгруентна фраза на разгледаните местои мения селекционира единствено число и мъжки род на гла голния израз. Формите на местоименните съществителни с основа -кой- за конгруентна фраза са омонимни с формите за мъжки род единствено число на съответните местоименни прила гателни (виж по-долу 2. 1 . 3 . 5 .). 2. 1 .2.5.2. Неизменяеми местоименни съществителни Неизменяеми са местоименните съществителни с осно ва -що- : нищо, нещо, еgи-що, що-гоgе, що ga е, определяни традиционно съответно като отрицателни и неопределител ни местоимения. Неизменяеми са още местоименните съществителни (определяни съответно като въпросителни, относителни и 70
Морфология
показателни): какво, каквото и това (туй), онова (онуй), ко ито са омонимни с формите за среден род единствено число на съответните местоименни прилагателни (виж по-долу 2. 1 . 3 . 5 .). Неизменяемите местоименни съществителни като кон ститутивен член на конгруентната фраза селекционират единствено число и среден род на глаголния израз. 2 . 1 .2.6. Числителни съществителни Според морфологичната и синтактичната си характери стика към съществителните се причисляват и традиционно определяните като числителни бройни хиляgа, милион, ми лиарg. Те имат пълната парадигма на съществителни имена съответно от мъжки (милион, .милиарg) и женски род (хиля gа) и могат да конституират именна фраза. Срв . .:и илион-fJ : милион-и : милион-fJ-ът-fJ : милион-fJ-а : милион-и-т-е; хи ляg-а : хиляg-и : хиляg-а-т-а : хиляg-и-т-е. 2 . 1 . 3 . Прилагателно име Във всяка форма на прилагателно име се различават: словообразувателна основа + окончание ( + изразител на определеност). Словообразувателната основа има следната структура: (префикс 1 редица префикси +) корен (+ суфикс 1 реди ца суфикси). Префиксите се срещат рядко и като правило характери зират основата на производното прилагателно като : а. отгла голно (срв. напр. о-свеж-и-тел-ен-fJ, при-каз-лив-fl) или б. от съществително име (срв. напр. при-мор-ск-и, c-pog-eн-fJ). Само префиксите от чужд произход могат да функционират като форманти на прилагателно име, произведено от друго прилагателно (срв. напр. а-морален-fJ, анти-нароgен-fJ). Значителен брой суфикси - сравнително повече, откол кото при съществителните имена, характеризират категори ално производното прилагателно. Така напр. форманти -ат-, -ест-, -ист-, -ек-, -ов-, редица -ов-ит- подсказват съществи телна основа (срв. напр. рогат, порест, блатист, братски, 71
·
Български език
чичов, gapoвum и под.), редиците -ик-ав-, -ич-ък- подсказват прилагателна основа (срв. напр. червеникав, нисичък и под.), формант -ив- подсказва не-прилагателна основа (срв. напр. гневлив, ревлив, свенлив и под.) и т.н. Окончанието е изразител на граматичните категории род и число. Изразителят на определеност показва характеристиката на цялата именна група, в която даденото прилагателно име е в инициална позиция. Парадигмата на прилагателното име в българския език включва три форми за род в единствено число и една обща форма за множествено число. Всички форми на прилагател ното име могат да се свързват с изразители на определеност. Основната форма на прилагателното име има следната структура: словообразувателна основа + окончание за мъжки род единствено число. В преобладаващия брой случаи окончанията еднозначно информират за категорналната характеристика на формата. Многозначно е само окончанието -и. 2. 1 . 3 . 1 . Прилагателното име има отделни форми за род само в единствено число. Окончание -и приемат прилагателните от мъжки род със стар формант -j - (срв. напр. вълч-и (vlk-j -), коз-и, овч-и) и прилагателните с формант -ек- (срв. напр. гор-ск-и, българ -ск-и), а също и числителните прилагателни (т. нар. числи телни редни, виж 2.0.3 .1., срв. първ-и, втор-и, трет-и . . . стот-н-и). Окончанието се среща и в устойчиви съчетания с функция на собствени имена, срв. напр. Бели Искър, Дол ни Богров, Черни връх и под. Окончанието -и е винаги неу дарено. Окончание -0 приемат всички останали форми за мъжки род (това е преобладаващият брой), срв. напр. бял-0, сив-0, gолен-в. Окончание -а приемат формите за женски род, срв. на пр. нов-а, бял-а, хубав-а. В редица случаи това е свързано с 72
Морфология
редувания в основата /е/ : е, /ъ/ : е, ср в наnр. гроз-еи-е : гроз -н.-а, близ-ък-е : близ-к-а, бистър-о : бистр-а, какъв-е : какв-а и под. Окончание -е приемат, като правил о в рамките на ду блетна двойка, формите за среден род на прилагателните с изглас в основата /ш/ (но не /щ!) или /ж/, срв. висш-е : висш-е 1 висш-о, бивш-е : бивш-е 1 бивш-о, враж- и : враж-е 1 враж-о и под. Окончание -о приемат всички оставали прилагателни в среден род, със същите редувания в основата, както при формите за женски род, срв. напр. гроз-ен-е : гроз-н.-о, близ -ък-е : близ-к-о, бистър-е : бистр-о, какъв-0 : какв-о и под. Типовете прилагателни, изведени въз основа на морфо нологичните разновидности, са представ е ни в таблица 3 . .
2 . 1 . 3 .2 . Общата форма з а множествено число н а прила гателното име приема окончание -и. Редуванията в основата са аналогични на редуванията в единствено число женски и среден род, срв. напр. гроз-ен-fJ : гроз-н -и, 6лиз-ък-fJ : близ-к-и, бистър-о : бистр-и, какъв-0 : какв-и и nод. Окончанието е винаги неударено. 2 . 1 . 3 . 3 . Една група прилагателни - заети или образува ни със заета наставка -лия-, са неизм еня е ми, т.е. имат само синтактичните свойства на прилагател ни и функционират като подчинен член на именната фраза , срв . напр. каре (gе колте) , сербез (човек, жен.а, мол-tче}, пешкин (жен.а, geme) , бойлия (пушка) и др. 2. 1 . 3 .4. Всички прилагателни могат да се свързват с постпозитивния изразител на определ еност (определител ния член). Дистрибуцията на определителния член е проста. Член -ът-о или -а приемат формите за мъжки род един ствено число. Формите с окончание и I
