Скандалите в науката

.

-:.'

ВАСИЛ СИМЕОНОВ

~

:~~_ _;:~

• -:.._._.:- - - - - .

BACИJl СИМЕОНОВ

в

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

"СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

.

СОФИЯ .

1991

Книгата разкрива интересии и мaJIJ:O известни фажти от .,живота" в различните жлонове на науката - хим:и11, физижа, биологИII и медицина. Опнеана е

.,техиолоГИIIТа" на преднамерени и непреднамерени rреШJ:и

при експерименталната работа и при интерпретиране на даините дори и от жандидати за Нобелова награда, жоето води до иедоразумени11 и ежаи­

дали в науката. Коментирани са поводите за rреШJ:ИТе зашемет11ваща жарнера до страх от строrи11 шеф.

-

от желание за

Книгата е IIanиcaиa увлекателно и е предназначена за читатели с ши­ роки интереси.

©

1\асин Драгомиров Симеонов

1991 с/о

оо

Jusautor, Sof.a

СЪДЪРЖАНИЕ

Поприще за идеалисти?.....................................'.... ........ .. .......... ......... S Науката като идеал ............................................................................. 12 Обръщане с rняв назад

Толкова мноrо лъчи

...................................................................... 17

........................................................................... 28

Милихан срещу Еренхафт .................................................................. 3S Случаят Илмензее ........................................................................... ....39 Предизвихателството на сър Фред Хойл

....................................... .47

Поливода или пот на уморен изследовател .................................... S7

Тази тайнствена вода

.........................................................................67

Мистерии, наре'iена студен идреи сиитез

Хаки Врw:слебен

-

...... ,.................................75

преданата фалшифиw:аторха ............................ 82

Любовни11т танц на богомолw:ата или хах се създава научен мнт ............................................................................................ 90

Истина и лъжа в езика на тялото ..................................................... 97 Халифът на плагиатите ................ ... .................... ........ ....................... 105 Метеорът Спсl'.тор

.............................................................................. 115

В плен на елитаркостта

..................................................................... 120

Фалш и диаманти ................................................................................ 126 Наука или идеологичесJ:И фарс?

........... .............. .............................. 131

Белите мншхи на Унr,иим Самьрлин ............................................... 144 Сенхи върху Нобелови награди

........................................................ 149

Гафовете на парапснхологиJIТа ......................................................... 157

Грешнихът от Йейл .............................................................. :............. 162 Може ли наужата без схаидали?........................................................ 171

179

ПОПРИЩЕ ЗА ИДЕАЛИСТИ?

Когато прочетох статията на Йън Джеймс Ро­ бъртс "Да се доверяваме ли на учените?", публикувана в популярното английско списание "Ню сайънтист", имах зад гърба си цели осем години стаж като научен сътруднИI< и асистент. Бях убеден, че науката е чудесна възможност за изява

на

интелигентни

още тогава съзнавах,

и

че у

самоуверени нас тя се

момчета,

върти

около

макар

-.re

всесилния

"априлски" nринцип на разпределение на кадъ ността:

ос

тъn до въ

ко

мунисти,

ховете на н а

за

останалите

възм

кариера се

азп

е

имаха активните

еляха

доnълните.

то експерименталната работа, снабдяването

с-аnарати и химикали, търчането по бригади и т. н. Така

нли иначе, вярвах, Че най големият nорок в света на позна­ ~ето е партийната сегреrаци~,докато други недостатъuи практически липсваха.

Лекторът от Лондонския университет Робъртс пося пър­ вите

семена

на

съмнението

относно

идеализма

в

науката.

През средата на 70-те години химията беше все още уважа­

вана наука,

молекулярната биология

беше изключително

модерна, комnютрите си nробиваха път навсякъде, а никой

не споменаваше за криза в марксистката филосо имах основания да мисля,

че науката гу

и

ия. HиJ'tfa

своята непороч-•

ност? Най-сериозните заблvдн и скандаЛи, които познавах,

бяха свързани с неизбежни;~ хитрувания на студентите, ко­ ито ми поднасяха ~~::;Ъ-;л:-:н""о~и;;,з~м:-=и""с:-:л;-;е::-:н"'И,._Р..~"""ултати от задъл­

жителните лабораторни задачи, тъй като бързаха за кино или среща. Дали беше възможно да постъпват по подобен

начин кандидатите и докторите на науките, професори и до­ центи, аспиранти и амбициозни кандидати за Нобеловите награди? Не трябваше да чакам кой знае колко дълго за отговор.

В броя на "Ню сайънтист:_ от

2

септември

1976 r.

беше

публикуван въnросник, който приканваше научната колеГИЯ

да участва в своеоб азно допитване относно скандални про_яви в науката. Всеки добросъвестен участник тря ва да от­ говори честно на няколко вЪnроса.

Една груnа от

тях го

5

подканваха да ра11•рис

кnЛiю слу•1ая

11а

прс;t11Нмсрс11и

греш­

ки в науката познава, как са би!!.!!J1:1.sTep1t 'и и к:н(ви ё"а би riи

следстви.ята-от разразилиясс сканщ•·• питаше за броя на.l!.кщоченитс

n

C""rJt'JНs,tщara група

!!_IM_!l~_!tnтхе~nдаНИнската· Обсе ва: ~

акар че

еше военно време, вестниците се погри·­

жиха случката да се превърне в скацдал и може да се каже,

че се. хвър.mi сянка върху доброто име на обсерваторията.

Ами скандалът с "пилтдаунс:кия човек"? Тук археолозн­ те трябваше да защитават ·престижа си срещу някакъв ше-

25

·

гобиец, който беше скрил фалшифицирани кости в каменна

кариера, за да покаже, че· .р:ьрвият човек се е появил не дру­ гаде, а именно във Великобритания. Случа.ят не слизаше дъhго време от страииците ка веё-Гниците, а и научните дружества му _отделиха немалко време за горещи дискусии.

Името ка свещеника Георг Мендел е символ на съвре­ менната биолоtия. В тишината на манастирската градина

'ТОй успява да проведе забележитl.Лни експерименти с рас­

тения, като поставя по този начин осковите на съвременна­

та генетика. Неговите брилянтни анализи на унаследяване­

то на определени белези при грахови културк му nомагат да идентифицира важни доминантни и рецесивни характе­ ристики, както и условията, при които те могат да се проя­ вят nри следващо nоколение.

Дотук

-;

само nоводи за възхищение към един п2е.цкзеи

и съвестен изследовател в традиционно трудна област, как­ вато е изучаването на растения и животни. Но едки несnо­

,соен статистик го

внимателно

-

Ролан Фишер

резултатите

от

-

заnочва да изучава мно­

оnитите

на

Меидел

nрез

г. Причината за този nодход не е била съмнение в из­ водит~ на генетика Меидел, а в твърде "красивите" му екс­ nеримеиталии резултати. Според Фишер това не е могло да се дължи на неnосилна работа, а на нещо друго! Ето какво

1936

заявява буквално той: "Данните от nовечето, ако не [" .. от всички оnити, са фалшифицирани по такъв начин, че да съвпадат напълно с очакваиията на Мендел". По-нататък Фи~

шер

.

'

учтиво nродължава,

че

това едва ли е дело

на

самия

Мендел, no-c~p~ е проява на хсърдие от страна на н~гови­ те асистенти. Специалистите по генетика, които по-късно


избрал удобни резултати, за да потвърждава и е те си. Не случаки

един специалист п

генетика се nровиква по вре~

ме ка междукароден конгрес: "От собствените резултати на Меидел и от анализа на Фишер се nолучава впечатлени· ето, че Мендел е мислел за тео ията ек, когато е ел

е~СПе]ИМ И

е g}i."

-случаят сигурно възбужда любоnитството с пикаит­

костта си, но не бива да се забравя, че има и други миения.

Сnоред тях Меидел е съвсем ек омеи божи служител, за когото а Поnравя рез т оже би, твърди Ван дер Верден, Меидел е nровеждал по

26

някеmко оnита, но е от'fитал само онзи, който е съвпадал с

2ч~кванията му. Това, nр-:од~жава ученият, не е съвсем ко­ ректно и се чудя защо един ло nринциn честен човек трябва

да прибягва до ftодобни трикове. ""Uт друга страна, не~ са един И двама съвременните учени, които биха nостъnили по същия начин, т. е. ще "отсеят" полезното за тях от об­

щата "експериментална nлява". Дали съвременните учени могат . да Действат с чиста съ­ вест

по

отношение

на някои

менталните си данни,

нарочни

корекции

в експери­

щом става ясно, че съвестта на кла­

сиците също не е съвсем чиста? Нека оставим всекиму отговора на подобен въпрос. Все nак не трябва да се забра­ вя, че целта на нашето изложение не е нито да се дискути­

рат утвърдените на чии имена, нито да се дават рецептИ за морално

и

етично

поведе

о

ил

п

низВh фtЛот() знание, така И далеч по-малко благородни на­ гони са постоянните му сnътници. Важното е те да несе

nрй'~рJАват зад блясъка на великите открития и теории, а да

се nоказват и

коментират като неиз

ежен к

като една от чертите на знанието, т. е.

мпонент, дори

на търсенето на ис­

тината. Затова нека продължим търсенето на скандални случки, без да спазваме строгата хронология на появата и разкритието им. Така даваме повод за размисъл не само на любителите на силните преживявания, но и на всички, кои­ то са свързани пряко или косвено с науката.

27

ТОЛКОВА МНОГО ЛЪЧИ

Няма никакво съмнение, че всички професори, асистенти и лаборанти от университета в Н~нси, Франция, са се

1903

чувствали

изключително

щастливи

през

пролетта

на

г. Общата еуфория не е отминала дори строгия пор­

тиер, който намусено нарежда на студентите да си изтрият

обувките, преди да влЯзат в мраморното~фоайе на голямото университетско здание или кима сдържано на вечно разсея­

ните преподаватели. Човечецът е сега постоянно нащрек, за

да не изпусне идването на една истинска френска знамени­ тост, член на същия този провинциалеи университет. Ето, наближава 9 часа сутринта и към входа приближава едър мъж в официа.лио черно облехло. Това е самият Рене Блок­ дло! Портиерът ухилено отваря вратата, засуква юнашките си мустаци и прави лек поклон също като млад офицер пред своя генерал:

Чудесен ден, госnодин nрофесоре! Как сте? Благодаря, добре, Арман. Както обикновено - отвръща механично Блоидло, замислен за нещо свое. - Пак ударихме немците, браво, господин професоре -

-

издекламира целия си словесен запас за цяла седмица пор­

тиерът, преди да се оттегли с достойнство в стаичката си.

Наистина има за какво да ликуват в Нанси. Може би не­ мецът Конрад Рьонтген откри още преди осем годиии иеви­ дими лъчи, но това бяха техни, немски лъчи. Сега е ред на

французите, които с нищо не отстъпват на съседите си, до­ ри ги nревъзхождат в много отношения. Ето, професор Блондло, виден физик, доказа, ч:е има и други лъчи, които хер Рьонтген не е забелязал това са N-лъчи, изцяло френски. При опита си да поляризира рентгеновите лъчи Блокдло открива нов вид лъчение с източник рентгеновата тръба. То се проявява чрез повишаване на интензитета на светене на електрическа искра, прескачаща между два заос­

трени в края си метални проводника. Всичко това можеше лесно да се види с просто око, т. е. с помощта на субекти­ веи ексnеримент. А доказателства за новите лъчи имаше колкото искаш

28

-

почти целият професорски екип заедно с

асистентите си

можеха да

свидетелстват за откритието на

колегата Блондло. Какъв жест от негова страна да нарече лъ-чите

N,

т. е. като Нанси.

Хубавото на новите лъчи беше, че те бликаха не само от сложни апарати като рентгеновата тръба, но и от много

други,

достъпни места.

Колега от Нанси например ве-че

готви публикадия за същото лъчение, което произхожда от нервната система на хората. Друг физик, не от Нанси, а от

Сорбоната, установява, че те могат да се регистрират като лъчене от мозъка, от центъра на Брока, т. е. от мястото,

където се регулира речта. При това лъчите се появяват·при разговор.

Но това е само началото на масовия френски щурм към доказване

на

N-лъчи

в

газове,

в ·химически

вещества,

в

енергийни .· полета и къде ли още не. Настъпва нещо като колективно състезание за от:кр11ването им. Френската акаде~ мия на науките· му връчва ценния медал на институцията и

наградата "Льоконт". Действието на новите лъчи е наблю­ давано за периода между

300

1903

и 1906т. от поне

40

души, а

техни въздействия са изучени от стотина учени и лека­

ри.

Уви, няма никакви N-лъ-чи и цялата работа прили-ча по­ вече на сериозен научен скандал. Но как е възможно това,

при толкова.свидетели и изследвания? Нима се касае за ма­ сова самозаблуда, както при някои фалшиви религиозни култове?

Съмненията започват още през .1904 г., когато американ­ ският физик Р. Ууд посещава лабораторията на Блокдло и по-късно описва подробио наблюденията си. В определен момент

Блоядло затъмнява· помещението, за да

проведе

знаменития си експеримент. В случая N-лъ-чите трябвало да преминат през приэма и да се разложат в светлинни лъ­

чи с различна дължина на вълната. Преди. началото на екс• перимента

Ууд

джентълмен,

а

постъпsа· не като

истински

като

изискаи

научен

американски

детектив

-

скрива

призмата в джоба си. Въпреки това Блоядло получава же­ ланите светлинни ефекти, :ка:кво от това, че му липсвала

най-съществената част от експерименталната апаратура! Разбира се, Ууд пише унищожителна статия в научно спи­ сание и като че ли целият свят губи интерес към "открити­ ето" на Блондло.Нещо повече, вестииците в Англия, САЩ и Германия раздухват скандала, като обвиняват френските

29

учени в излишен патриотизъм. Появяват се десетки карика­

тури по този повод (Имам чувството, че обществеността се е интересувала много повече от науката и техниката в оне­

зи времена!).

Може би си мислите, че французите са навели засраме­ но глави? Решително ие. Портиерът продължава да поздра­

вява със специални адмирации nрофесор Блондло, който вече носи ка nетлицата си и значката ка Почетния легион. Асистентите и студентите nълият аудиторията, в която са

лекциите му. Не прекъсва nотокът от посетители в лабора­ торията, когато трябва да се демонстрират неговите лъчи. А най-интересното е, че цели две години след скандалната статия на Ууд френските учени продължават да откриват нови и нови nроявления на загадъчното лъчение. При това

тук не става ·дума за шарлатани, амбициозни нищожества

или мистификатори. Не, това са хора на науката, честни по природа, свикиали да работят в лаборатория, да извършват сложни оnити, отJiичаващи се със здрав разум. Впрочем бъ­ дещата им дейност доказва, че nривържениците на N-лъчи­ те съвсем не са научни еднодневки. Тук ще откриете имена като Жан Бекерел, Жилбер Бале, Андре Брока

-

всеки от

тях има свой собствен принос в науката.

След nочти

90

години може по-смело да се открият

причините за странния научен скандал от началото на века.

От една страна, ·има доказателства за груба фалшификация, но ние оставаме снизходителни. От друга страна, се вижда

необикновен повод за скандал -

може да се нарече научен

национализъм. Дали той е идентичен с грубиrе и преднаме­ рени грешки, с измамите? Научните идеали нямат нищо общо по принцип с нацио­

налните. В качалото ка ХХ в. французите са се чувствали обидени., че доброто име на тяхната наука страда за сметка на nовишаване nрестижа на немските учени. Откритието на Блокдло идва като глътка свеж въздух, още nовече че е ди­

ректно свързано с немско откритие. Ето защо то се приема без резерви от всички французи. Парадоксално е, че Френс­ ката академия на науките застава зад Блокдло дори след

скандалните разкрития на Ууд. Задействал се е патриотич­ иият nризив: "По-скъn от истината ии е Блоидлоl". Пара­ докс (и до известна степен - скандално!) е, че Академията 'Връчва наградата "Льоконт'' на Блокдло при конкуренцията ка Пиер Кюри, Нобелов лауреат от предишната година!

зо

При това в комисията заседава; учени като Акри Поанкаее

(все ·пак родеи в Нанси), а ие чииооици. Още дълго време университетът в Нанси е ограждал със специално внимание

своя "откривател", останал впрочем убеден в организиране­ то на междукароден заговор срещу неговата личност.

Скандалите в науката, свързани с елемента "национали­ зъм", ке са иякакво страико изключеиисttlапрбтив, те са,

аКО ке доминиращи, то· съществена Част от всички скаидал­ ии случки в света ка знанието. Нямам намерение да пиша

подробно за атаката ка "арийските" учени с ещу евреина Айнщайн и ке овата "иеа осите ст­ та.

ъветската ка ка още от времето ка Лении криеше за

всеки конкретеи случаи някои се

r

.

спори

за

приоритет

в

"

опов", когато тря ваше да

откриването

межд

.

на

па

-~

на

машина,

континектални

акеtи.

ска ми се да се върна още веднъж на скандала с "пилт­ дауиския човек", който също съдържа кационален компо­

нент. В качалото на ХХ в. бритаиското самочувствие е все още достатъчно· високо, империята е стабилна, ио за съжа­ ление, немците и французите откриват •в земите си рисунки и предмети от неолита, докато в Бритакия ияма нищо· .по­

добио. Как е възможно тази горда земя да ке е люлка на цивилизацията, а да се примирява с

претенциите на разни

контикенталии псевдосили? Чашата ка търпението прелива,

когато край Хайделберг е открита челюст на праисторичес­ ки човек. По всичко изглежда, че първияi човек .е...бил ... ие."

~ Археологът

-

-

----

аматьор Чарлз Даусън отдавна рови в земите на Южна Англия, като същевременно практикува като

скромен,

но

уважаван

проявява внимание към

адвокат.

Но

щастието

започва

провинциалния археолог

-

в

да

една

камекна кариера близо да градчето Люис в графство Съ­ секс, на височината Пилтдаун ·комънс като че ли се крие нещо невероятно. Съдбата е решила да покаже британското величие не чрез някой мастит член на Кралското научно дружество, а чрез обикновения адвокат с научии интереси Даусъи. Късмет е, че в разкопките.му помаf'а·един съвес­ теи работник от околността. Отдавна той коси разни кера'.:. мични късове и тухли на любезния аматьор· археолог, спе­

челвайки по някоJt друга гвинея. През 1908 г. чудото започва да се оформя - Даусън получава за пръв път кl>ст, идентифицирана от самия него като част от човешки череп.

31

. После

пристигат други

костни отломки от същия череп.

Развълнуваният Даусън пИше на nриятеля си Артър Смит Уудуърд, световноизвестен авторитет в археологията. Той му съобщава, че nритежава нещо, което ще накара света да ахне от учудване и завист. Видният археолог, чиято сnеци­

алност е била изкоnаеми риби, бърза да се притече на по­ мощ. Двамата обИкалят Пилтдаунската кариера и не след

-

част от

вече

реконст­

дълго лопатите им се ·натъкват на нещо твърдо долна челюст,

хоято

руирания череn.

съвпада

великолепно

с

Вълиението нараства, включват се. екипи

от Бритаиския музей, Уудуърд трескаво реконструира и моделира, за да получи "ранния човек от Пилтдаун". Наближава Коледа, 1912 г. Кралското геологичс;~ско дру­ жество се. събира да чуе съобщението. Какво съобщение, това е сенэацюr! Бързат репортери, фотографи, учени. Е, на­ мират се сред огромното тържествуващо

множество и

не­

колцина скептици, които изказват съображения, че това не е .череп на човек, че челюстта е твърде "маймунска". Но кой обръща внимание на подобии завистиици в минути. на бритаиски възторг. · Във всички кръчми цари nълно удовлет­ ворение най-после мауката е яа · мястото си и доказва безсnорк~:rания е люлка на цивилизацията. А в· ла­

бораторйите суматохата е още nо-голяма: ,.пилтдауиският човек" е толкова необходимото звеко на еволюционката те­ ория, връзката между човека и маймуната, за която архео­ лозите правеха само пла~ nредположения.

Разкоnките в кариерата продължават. Наоколо също се появяват нови ровове, в които прилежни учени преобръщат земята песъчинка по. песъчинка. Появяват се серия от нови открития, а само след няколко годиии бива открит втори екземnляр от "nилтдауиския човек". За съжаление целият ентусиазъм по-късно ще бъде: обект на. жестоки nодигравки

-

вместо почести и слава "nилтдаунчаяинът" носи гигакт­

ски скандал.

Още през

1913 r.

зоологът от Бритаиския музей Мартин

Хиктък идва !дО заключението, че .цялата работа е едва из­

мама. Зaтoвf'Pt~wa:mrдa действа июелиrектио

~мония с ·иа бръкв

. ките

в един от шк

прИнЦИnи за

.и

съвсем в·

азкриване на измама

а музея.

ттам ученият из­

ваkда маймунскИ зъб, iёбJtto прилича на Э'Бба на "nилТДаун­

скfЯСУПёрмек". Хинтън изпилва зъба оттук-оттам и моли свой холега да го скрие сред камъните на прочутата карие-

32

ра, обител на британския лървочовек. Фалшификацията е

толlОва открита и смела, че младият зоолог не се съмнява,

че много скоро ще бъде разкрита от опитните археолози. По този начин той е искал да обърне внимание на небреж­ ния и неподходящо възторжен подход

при оценка на наход­

ките на Даусън и Уудуърд.

Разбира се, зъбът е открит много бързо от армията архе­ олози, жадни за nилтдаунски детайли и научна слава. Но

вместо да се възмущават от нахалната фалшифИкация, те изразяват несдържано възторга си. Никакъв nовод за съм­

нение към Даусън

,

когото Хилтън смята за главен винов­

ник за цялата скандална история! Все nак младежът не отстъnва. Но втората му акция е

обмислена така, че цялата страна да разбере за измамите в Пилтдаун. В една кутия, съхранявана в Британския музей, Хинтън открива кост от крак на отдавна измрял род слоно­ ве. Търnеливо и остроумно той оформя костта в сечиво, ко­ ето изглежда твърде nодходящо за един британец от еnоха­ та на неолита

-

стик за крикет. После остава лесното

да се закопае стикът в богатата на изненади кариера

-

и да

се чака с приглушен кикот.

Дълго е трябвало да чака съвестният зоолог. Изравянето на стика nредизвиква бурна радост сред археолозите. Са­ мият Смит Уудуърд заявява, че е открит великолелен ек­ земnляр от занаятчийската дейност nрез каменната ера. Ни­ кога

преди

не

е

намирана

такава

находка

с

такава

висока

научна стойност. Уудуърд и Даусън публикуват в сериозно научно списание лодробно (и напълно сериозно) описание на изделието, макар че не отиват дотам да го назоват стик

за крикет. Хинтън е смаян, че никой не проявява съмнение и дори не се оnитва да nоразгледа и да пообработи наход­ ката. Достатъчно е било само малко nотърхване на кремък

върху кост или друг подобен nредмет - веднага е щяло да стане ясно, че не би било възможно с такъв камък да се на­ несат фините нарези върху стика. Шегобийците са понесли второ

сериозно

поражение

и се

отказват

от

по-нататъшни

оnити за разкриване на измамата. Може би не са се сетили да гравират върху закоnана от тях кост името на Уудуърд

или мотото "Боже, пази краля". Пилтдаунският човек заnазва научния си блясък чак до средата на 20-те години. Тогава се правят сериозни архео­ логични открития на човекоподобни изкоnаеми останки в

3.

Скандалите в науnта

33

Африка. Те са основа за съвършено нов nодход при изясня­

ване на развитието на Хомо саnиенс и изключват наПЪлко силуета на "nилтдаунчанииа". Вместо комбинацията от чо­

вешки череn и маймуноnодобиа чел1ост се nредлага точно

обратното

-

човекоподобна чеnюст и маймуноnодобен че­

реп. Аномалия ли е британската находка, питат се трескаво всички,

които са ангажирани

по

някакъв

начин със случая

Пилтдаун. Постепенно този случай nотъва в забрава и едва _въвеждането на модерните методи за хоректно датиране на

археологически разкопки (началото на 50-те години) показ­

ва, че черепът и прочутата челюст са чиста фалшификация. Някой остроумно е комбинирал маймунска челюст с изпи­ лени кътници и човеurки череn след съответно оцветяване,

за да придобият "nатината" на древността. Но кой е вино­ вен за този голям научец скандал? Според всички съществуващи улики виновникът е Дау­ сън. Но тази логична теза има много противници. Макар че

е много вероятно той да е действал в кариерата и измъквал

на бял св•т един или друг уникат, той не е човехът, хойто е имал достъn до колекции от изкопаеми. Освен това Даусън е лаик, липсвали са му сериозни и задълбочени знания по археологиJI. Така. или иначе, гатанJ