ЕВРОПЕЙСКИ КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ
Григор Григоров
ТЪРГОВСКО ПРАВО (Учебно помагало за самоподготовка)
Издате...
198 downloads
1346 Views
254KB Size
Report
This content was uploaded by our users and we assume good faith they have the permission to share this book. If you own the copyright to this book and it is wrongfully on our website, we offer a simple DMCA procedure to remove your content from our site. Start by pressing the button below!
Report copyright / DMCA form
ЕВРОПЕЙСКИ КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ
Григор Григоров
ТЪРГОВСКО ПРАВО (Учебно помагало за самоподготовка)
Издателство: ИМН - Пловдив 2005 г.
© Григор Григоров, автор Пловдив, 2005 г. -2-
¿ÕŒ“¿÷»fl Õ¿ ƒ»—÷»œÀ»Õ¿“¿ “⁄–√Œ¬— Œ œ–¿¬Œ Учебната дисциплина „Търговско право“ е задължителна за студентите в Европейския колеж по икономика и управление. Хорариумът е 30 академични часа лекции. Не са предвидени семинарни занятия. Дисциплината се изучава във Втори курс. Търговското право регулира имуществени предприемачески отношения. То е непосредствено свързано с икономиката на страната и с извършването на стопанска дейност. Практическото му значение за нормалното функциониране и устойчивото развитие на стопанската ни система е огромно. В тази връзка учебната дисциплина „Търговско право“ има за цел да даде необходимите знания на студентите за основните понятия и институти на търговското право, с оглед на тяхното практическо прилагане. Темите в учебната програма следват като цяло системата на Части 1 и 4 на Търговския закон. С тях най-напред се изясняват общите положения в търговското право - понятието за търговец, търговски регистър, търговска фирма и седалище на търговеца. След това последователно се изясняват понятието и режима на отделните видове търговци по Търговския закон - едноличен търговец и петте вида търговски дружества. Изяснява се и прекратяването с ликвидация като форма за прекратяване на търговски дружества. В отделна тема се разглежда кооперацията като търговец, чийто режим е в Закона за кооперацията. Накрая се изяснява понятието „несъстоятелност“и производството по несъстоятелност на търговци по Търговския закон. -3-
Поради ограничения хорариум, в учебната програма по търговско право не се разглеждат търговските сделки. В дисциплината „Търговско право“ са обхванати следните теми: Тема 1: Субекти на търговското право. Тема 2: Общи положения за търговците. Тема 3: Едноличен търговец. Тема 4: Общи положения за търговските дружества. Тема 5: Събирателно и командитно дружество. Тема 6: Дружество с ограничена отговорност. Тема 7: Акционерно и командитно дружество с акции. Тема 8: Преобразуване и ликвидация на търговски дружества. Тема 9: Кооперация. Тема 10: Несъстоятелност на търговци.
-4-
“≈ÿ 1. —”¡≈ “» Õ¿ “⁄–√Œ¬— Œ“Œ œ–¿¬Œ Търговецът е основен субект на търговското право. Търговският закон (както и множество други закони, които уреждат отношенията в търговския оборот) предвижда редица правила, които се прилагат само по отношение на лицата - търговци. Всяко лице може да стане търговец. Не всяко лице обаче има качеството търговец. Едно лице ще стане търговец само ако са налице определени в Търговския закон (ТЗ) предпоставки. В рамките на тази тема се изясняват юридическото понятие за търговец, предпоставките за придобиване на търговско качество, кои лица не стават автоматично търговци, въпреки че по отношение на тях са налице законовите предпоставки за това, видовете търговци и правните последици (значението), които настъпват в резултат от придобиване на търговско качество. 1. В житейски смисъл и по смисъла на политическата икономия търговец е лицето, което посредничи между производителя и потребителя на стоки и услуги. Търговец е продавачът на вестници, бакалинът, веригата „Метро“ и др. Това лице купува стоките и услугите от производителя и ги препродава на потребителите с цел да спечели от разликата в цените. Юридическото понятие за търговец е много по-широко от житейското и от икономическото понятие. То е изяснено основно в чл. 1 ТЗ, който дава легално определение за търговец. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва поне една от сделките (петнадесет на брой), изброени в чл. 1, ал. 1 на ТЗ. От това определение се извличат правните белези, които ха-5-
рактеризират едно лице като търговец, и които са едновременно предпоставки за придобиване на качеството „търговец“. За да възникне търговско качество, законът изисква да са налице едновременно (кумулативно) три предпоставки (условия): 1) Наличие на лице = правен субект. Субектите на правото са основно два вида – физически лица и юридически лица. В случая първата предпоставка за възникване на качеството търговец е да има едно физическо лице, което трябва да бъде дееспособно, или юридическо лице. Дееспособно е физическото лице, което е навършило 18 години и не е поставено под запрещение. Наличието на правен субект не е достатъчно, за да стане този субект търговец. Иначе всички лица биха били търговци; 2) Това лице трябва да извършва поне една от сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Това са така нар. обективни (наричани още абсолютни или основни) търговски сделки. Тук се включват спекулативната покупка (покупката на стоки или други вещи с цел да се препродадат в първоначален, преработен или обработен вид), продажбата на стоки от собствено производство, покупка на ценни книги с цел да се продадат, застрахователни, банкови и валутни сделки, спедиционни и превозни сделки и др. сделки и услуги. По правило лицето трябва да извършва тези сделки от свое име и за своя сметка – на свой риск. Не е нужно то да ги извършва лично; то може да извършва сделките чрез свой представител – търговски пълномощник (напр. прокурист), управител на търговско дружество и др. Извършването на други сделки, извън обективни търговски сделки – напр. граждански или субективни (допълнителни) търговски сделки, няма да направи лицето търговец. Извършването от лицето на обективни търговски сделки също не е достатъчно да го направи търговец; 3) Лицето трябва да извършва обективните търговс-6-
ки сделки по занятие. Една сделка се извършва по занятие, когато лицето я извършва трайно, продължително във времето, с цел да реализира печалба и така да превърне сключването на тази сделка в един от източниците си на доходи. Не е необходимо сделката или сделките да се извършват непрекъснато, нито да са единствен източник на доходи. По правило лицето ще стане търговец автоматично в момента, в който трите предпоставки се проявят едновременно (кумулативно), т.е. в момента, в който те се осъществят. За възникване на качеството търговец не е необходимо вписване на лицето като търговец в Търговския регистър. Вписването на това качество следва по време неговото възникване и има за цел да съобщи (оповести) на третите лица факта, че едно лице е станало търговец. 2. В някои случаи ТЗ допуска възможност едно лице да стане търговец, дори да не са налице кумулативно трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Възможна е и обратната хипотеза – предпоставките да са налице и въпреки това лицето да не стане автоматично търговец: а) Дори да не отговарят на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, търговци са: 1) търговските дружества и кооперациите, без жилищностроителните (ЖСК) кооперации (чл. 1, ал. 2 ТЗ). Те са търговци по своята правноорганизационна форма – ТЗ ги обявява за търговци, без да са интересува дали те отговарят на трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, или не; 2) лицата, образували предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 (чл. 1, ал. 3 ТЗ). Тези лица са търговци по предмет и обем на извършваната дейност. По отношение на тях липсва втората предпоставка за възникване на качеството търговец - извършване на поне една сделка по чл.1, ал.1 ТЗ. Въпреки това, ТЗ ги обявява за -7-
търговци, когато предметът и обемът на тяхното предприятие налага дейността им да се води по търговски начин. б) Макар по отношение на тях да са налице трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, не придобиват автоматично търговско качество лицата, посочени в чл. 2 ТЗ. Тук се включват три групи физически лица, които също извършват по занятие основни търговски сделки, и поради това би следвало да станат автоматично търговци на основание чл. 1, ал. 1 ТЗ. Но те не стават автоматично търговци, защото извършват своята дейност лично или с помощта на своето семейство, без да експлоатират чужд – наемен, труд. Тук се включват: 1) лицата, които се занимават със селскостопанска дейност; 2) занаятчиите, лицата извършващи услуги с личен труд (това са шивачи, обущари, маникюристки, бръснари и др.) или упражняващи свободна професия (адвокати, архитекти, художници, преводачи); 3) лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. В тази група се включват наемодателите. Тъй като изброените групи лица не използват наемен труд при осъществяване на тяхната търговска дейност, законът не ги обявява автоматично за търговци, а им дава право да изберат измежду две възможности: - да упражняват своята търговска дейност, без да придобиват качеството на търговец, или; – да придобият това качество, но само ако поискат от съда да ги впише като търговци в Търговския регистър. 3. Видовете търговци по ТЗ са: 3) търговците по чл. 1, ал. 1 ТЗ (по основния фактически състав за придобиване на търговско качество); 4) търговците по чл. 1, ал. 2 ТЗ; 5) търговците по чл. 1, ал. 3 ТЗ. Друго възможно деление на търговците е на търговци – физически лице (ФЛ) и търговци – юридически лица (ЮЛ). -8-
Първият вид има само един представител – едноличния търговец (ЕТ). Вторият вид търговци са две основни групи – търговски дружества и кооперации, без жилищностроителните кооперации. Търговци са и всички други ЮЛ, които отговарят на условията по чл. 1, ал. 1 ТЗ за придобиване на търговско качество. 4. Придобиването на търговско качество има значение в различни посоки - за регистрацията на лицето в Търговския регистър, за воденето на търговско счетоводство и търговска кореспонденция, за режима, по който лицето ще извършва своята дейност (търговецът извършва дейността си по режима на ТЗ) и т. н. Лицата, които не са търговци, нямат задължение да се впишат в Търговския регистър; не водят търговско счетоводство и търговска кореспонденция; тяхната стопанска дейност се извършва по режима на Закона за задълженията и договорите за извършване на стопанска дейност от лицата - нетърговци.
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Кои са предпоставките за възникване на търговско качество по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Какво се разбира под извършване на сделки „по занятие“. Какви сделки трябва да извършва лицето по занятие и от чие име, за да стане търговец? 2. В кой момент едно лице придобива търговско качество. Трябва ли то да се впише в Търговския регистър като търговец, за да стане търговец? 3. Възможно ли е едно лице да стане търговец, въпреки, че не отговаря на условията по чл. 1, ал. 1 ТЗ? 4. Кои лица не са търговци? 5. Търговец ли е физическото лице, което след приключване на работния ден по трудов договор използва лекия си автомобил за такси? -9-
6. Каква е разликата между една Агенция за недвижими имоти, чиято дейност е да купува и продава апартаменти, и едно физическо лице, което препродава купения апартамент, защото той не е оправдал очакванията на лицето?
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Търговец може да бъде: а) всяко физическо лице; б) всяко юридическо лице; в) всеки български гражданин; г) всяко дееспособно физическо или юридическо лице. 2. Търговец е: а) фондацията; б) партия НДСВ; в) търговското дружество и кооперацията; г) търговското дружество и кооперацията, без ЖСК. 3. „По занятие“ означава, че дейността се извършва: а) инцидентно, по изключение, с цел за печалба; б) инцидентно, без да се цели печалба; в) трайно, продължително време, с цел за печалба; г) постоянно, непрекъснато, с цел за печалба. 4. Търговец – физическо лице е: а) кооперацията; б) търговското дружество; в) едноличния търговец; г) едноличното търговско дружество.
- 10 -
“≈ÿ 2. Œ¡Ÿ» œŒÀŒ∆≈Õ»fl «¿ “⁄–√Œ¬÷»“≈ Тема 2 включва следните основни въпроси: 1. Търговски регистър; 2. Търговска фирма; 3. Седалище и адрес на управление на търговеца. Изясняването на тези въпроси има значение за всички видове търговци. В търговския регистър се вписват всички търговци и редица обстоятелства за тях, определени в закон. Всеки търговец има своя фирма, седалище и адрес на управление. В тази връзка изясняването на трите въпроса е от значение за всички търговци, независимо от техния вид. Въпрос 1. Търговски регистър (ТР). 1. Търговският регистър е книга или дневник, който се води от окръжния съд (в Р България има 28 окръжни съдилища – Пловдивски, Пазарджишки, Софийски и др.), и в която се вписват всички търговци със седалище в района на съответния окръжен съд и редица обстоятелства за тях. Територията на Р България е разделена на 28 съдебни района на окръжни съдилища. Следователно у нас няма единен (общонационален) ТР, а 28 ТР - по един за всеки окръжен съд. 2. Основната функция на ТР е да направи дейността на търговеца публична и прозрачна, и така да обезпечи сигурността в търговския оборот. Тази функция се постига по два начина: 1) Чрез задължението за вписване в ТР на всички търговци и на редица обстоятелства за тях, които имат значение за сигурността в търговския оборот; 2) Чрез - 11 -
публичността на ТР - според чл. 5 ТЗ всеки има право да преглежда ТР и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. 3. В ТР не се вписват всички обстоятелства за търговеца – вписват се само обстоятелствата, определени в закон. Нито търговецът, нито съдът, който извършва вписването в ТР, нито което и да е друго лице, може да определи обстоятелствата, които подлежат на вписване. Законът определя типово най-напред общи обстоятелства, които подлежат на вписване за всички търговци, на второ място обстоятелства, които се вписват само за определени видове търговци, и най-сетне обстоятелства, които се вписват само за конкретен вид търговец. Общи за всички търговци обстоятелства, които подлежат на вписване, са самият търговец и неговия вид, неговите фирма, седалище и адрес на управление, предмета на дейност, лицата или органите, които управляват и представляват търговеца, неговото прекратяване, преобразуване, заличаването му като такъв от ТР и др. На всписване подлежат и промените във вписани обстоятелства. Само при капиталовите ТД на вписване в ТР подлежи размера на капитала и неговите съставни части. При персоналните търговски дружества и при ООД в ТР се вписват имената/фирмите на съдружниците. Само при АД на вписване подлежат вида (класа), броя и номиналната стойност на акциите и правата, които съответният клас дава на акционерите. 4. Вписването в ТР се извършва по реда на особено охранително съдебно производство. Компетентен да извърши вписването е този окръжен съд, в чийто съдебен рай- 12 -
он е седалището на търговеца. В регистъра на един окръжен съд не се вписват търговци, респ. обстоятелства за тях, чийто седалища са в съдебния район на друг окръжен съд. Съдът не извършва вписването служебно, а трябва да бъде сезиран от оправомощено лице с искане за вписване. Оправомощеното лице се определя в ТЗ и е различно за различните видове търговци. Никое друго лице не може да иска от съда да извърши вписване. Производството по вписване започва с писмено искане на оправомощеното лице до съответния окръжен съд. В искането лицето посочва своето име и адрес, обстоятелствата, чието вписване иска, основанието за тяхното вписване, доказателства, че тези обстоятелства са възникнали, след което лицето се подписва под искането. Според чл. 4, ал. 3 ТЗ всяко лице, което е задължено да поиска вписване, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, освен ако законът определя друг срок. Ако то поиска вписване след изтичане на 7-дневния срок, съдът няма да откаже да извърши вписването, но ще наложи на лицето глоба за забавата. Съдът разглежда искането в закрито заседание, без призоваване на молителя. Ако намери, че са налице законни основания за вписване, съдът ще впише търговеца, респ. обстоятелствата за последния, чието вписване се иска. В противен случай съдът ще откаже вписването. И в двата случая съдът се произнася с решение. Решението, с което се отказва вписването, подлежи на обжалване. Когато съдът вписва самия търговец при неговото учредяване, той открива отделна партида на търговеца в ТР. Партидата включва определен брой двойни страници в ТР, които са предназначени за вписвания по отношение на от- 13 -
делен търговец. След първоначалното вписване на търговеца, съдът вписва в неговата партида всички нови – невписани, обстоятелства, както и промените във вече вписаните обстоятелства. 5. Вписването има една от следните две възможни последици или действие: а) По правило то има декларативно действие. Декларативното действие се изразява в това, че вписването на едно обстоятелство не създава самото обстоятелство (последното е възникнало преди вписването му в ТР), а само го оповестява на третите добросъвестни лица. Такива са лицата, които не знаят, че съответното обстоятелство за търговеца е възникнало. Спрямо тези лица вписаното обстоятелство се счита за съществуващо и истинско, а невписаното – за несъществуващо, макар то реално да съществува. Затова всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Както и обратно - счите се, че за третото лице невписаното обстоятелство не съществува, дори обективно да съществува. Когато обаче обстоятелството се впише в ТР, никое трето лице не може да твърди, че вписаното обстоятелство му е неизвестно. Според закона това обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването му, а ако то подлежи на обнародване – от датата на обнародването в Държавен вестник (чл. 493, ал. 1 ГПК). Без значение е дали обстоятелството действително им е известно, или не. Пример: На 1 май 2005 г. Х е приет за съдружник в едно събирателно дружество, но името му е вписвано в ТР като съдружник на 1 юни 2005 г. С оглед на декларативното дей- 14 -
ствие на вписването, Х е станал съдружник още на 1 май, но спрямо третите добросъвестни лица той се счита за съдружник от 1 юни; за тях до този момент той изобщо не е съдружник. От 1 юни законът приема, че на всички трети лица е известно, че Х е съдружник в събирателното дружество. б) По изключение - само в изрично предвидените в закона случаи, вписването в ТР има конститутивно действие. Конститутивното действие се изразява в това, че моментът на вписване на съответното обстоятелство в ТР съвпада по време с възникването на това обстоятелство. С други думи, до вписването на обстоятелството в ТР то изобщо не съществува не само за третите добросъвестни лица, а за всички лица. Например конститутивно действие има вписването на търговското дружество в ТР. Според чл. 67 ТЗ дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в ТР. Често пъти вписването в ТР трябва да се обнародва в Държавен вестник. В този случай декларативното действие настъпва не от момента на вписването на обстоятелството, а от датата на обнародване на вписването в Държавен вестник. Обнародването има декларативно действие дори когато вписването в ТР има конститутивно действие. Въпрос 2. Търговска фирма. 1. Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява дейността си и се подписва (чл. 7, ал. 1 ТЗ). Тоест, фирмата е името на търговеца. В житейски смисъл с „фирма“ се обозначава самият търговец - самият правен субект. Основната функция на фирмата е да индивидуализира търговеца от останалите търговци - участници в търговския оборот. Така, както едно ФЛ има свое име, с което се отлича- 15 -
ва от останалите ФЛ в обществото, по същия начин търговецът има свое търговско име – фирма, с което се отличава от останалите търговци в търговския оборот. С оглед на индивидуализиращата функция на фирмата, ТЗ задължава всеки търговец да избере и да впише в ТР своя фирма. 2. По правило търговецът сам и свободно избира своята фирма. Но неговата свобода е ограничена от редица правила (принципи), предвидени в закона при избора на фирма. С тях търговецът трябва да се съобразява при избора на своята фирма. Правилата при избора на фирма са следните: 1) Свобода – търговецът сам избира фирмата си, но в рамките на допустимото от закона. При някои видове търговци тази свобода е ограничена с изрични разпоредби на ТЗ, които определят т. нар. минимално необходимо (задължително) съдържанието на фирмата. Често фирмата има минимално необходимо задължително съдържание. Липсата на това съдържание е равнозначно на липса на фирма. Наред със задължителното съдържание, фирмата може да има и незадължително (факултативно) съдържание. Достатъчно за наличие на валидна фирма е в нея да се включи само задължителното съдържание. Минимално необходимото съдържание на фирмата на едноличния търговец (ЕТ) трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което физическото лице е известно в обществото, плюс добавка ЕТ, която указва вида на търговеца. Пример: Фирмата на лицето Иван Петров Иванов може да се състави като „Иван Петров“ ЕТ или като „Иван Иванов“ ЕТ. Но тя може да има и факултативно съдържание - свободно избрана добавка към задължителното съдържание. Напр. „Иван Петров – БОГИ“ ЕТ. - 16 -
Минималното необходимо съдържание на фирмата на събирателно дружество (СД) включва фамилното име или фирмата на поне един от съдружниците плюс добавка „събирателно дружество“, или СД, или „с-ие“, която указва вида на търговското дружество (ТД). Пример: ако съдружници в СД са Иван Петров и „МИР“ ООД, фирмата на СД може да бъде „Петров“ СД или „МИР ООД“ СД. Минимално необходимото съдържание на фирмата на командитно дружество (КД) включва фамилното име или фирмата на поне един от неограничено отговорните съдружници плюс добавка „командитно дружество“ или „КД“, която указва вида на ТД. Няма изрично законово изискване за минимално необходимо съдържание на фирмата на останалите три вида търговски дружества – ООД, АД и командитното дружество с акции. При тях е необходимо за фирма да се определи поне една произволно избрана дума, плюс добавка, която указва вида на ТД – „ООД“, „АД“ или „КДА“. Пример: „МИР“ ООД, или „МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ“ АД, или „ГРАНИТОИД“ КДА; 2) Вторият принцип при съставянето на фирма е за Уникалност на фирмата. Според него фирмата на търговеца трябва е уникална - да се отличава от фирмите на всички останали вече регистрирани (вписани) търговци в ТР на окръжния съд, в района на който е седалището на търговеца. Принципът на уникалност на фирмата няма общонационално действие, а важи само за района на съответния окръжен съд. Недопустимо е, в тази връзка, да има двама търговци с еднакви фирми в района на един окръжен съд. Допустимо е обаче 28 търговци, регистрирани в Р България, да имат ед- 17 -
накви фирми, стига седалището на всеки от тях да е в района на един от 28-те окръжни съда; 3) Третият принцип е за Единство на фирмата. Според него търговецът трябва да има фирма, но той може да има само една фирма. Един търговец не може да има две или повече фирми; 4) Четвъртият принцип е за Публичност на фирмата. Според него фирмата на търговеца трябва да се впише в Търговския регистър; 5) Петият принцип е за Истинност на фирмата. Според него фирмата на търговеца трябва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение. 6) Шестият принцип е, че Фирмата на търговеца не трябва да накърнява обществения ред и морала; 7) Последният принцип при съставянето на фирмата на търговеца е, че Фирмата задължително се изписва на български език. В допълнение тя може да се изписва и на чужд език, но е недопустимо да се изписва само на чужд език. 3. Избраната от търговеца фирма не е веднъж завинаги дадена. Търговецът може по всяко време да я промени, но при избора на новата фирма трябва да спазва посочените погоре принципи. Промяната трябва да се впише в Търговския регистър, като се заличи старата и се впише новата фирма. Въпрос 3. Седалище и адрес на управление на търговеца. Наред с фирмата, седалището и адреса на управление са белези на търговеца, които го индивидуализират от останалите търговци. Основният индивидуализиращ белег е фирмата. Значението на седалището и адреса се проявява в слу- 18 -
чаите, когато е допустимо няколко търговци да имат еднакви фирми. В тези случаи фирмата не е в състояние да отличи всеки от тях от останалите търговци – търговецът ще се индивидуализира чрез своето седалище и адрес на управление. 1. Чл. 12 ТЗ дава легално определение на седалище и адрес на управление на търговеца. Седалището е населеното място, където се намира управлението на дейността на търговеца. Адресът на търговеца е адресът на управление на неговата дейност. Седалището като индивидуализиращ белег дава пространствената индивидуализация на търговеца в рамките на Р България. На територията на страната има множество населени места – градове, села, махали. Всяко от тях може да се избере за седалище на един търговец. Адресът дава точната пространствена индивидуализация на търговеца в рамките на съответното населено място. Пример: седалище - гр. Пловдив, адрес - ул. „Капитан Райчо“ № 35. С оглед на тяхната индивидуализираща функция, ТЗ задължава всеки търговец да регистрира свое седалище и адрес. По правило търговецът свободно избира своето седалище и адрес, но като държи сметка за някои правила за техния избор, предвидени в закона. Правилата (принципите) при избора на седалище и на адрес са следните: 1) Свобода – търговецът свободно избира седалището и адреса си. Единственото ограничение е за седалище да се избере едно населено място на територията на Р България; 2) Единство на седалището и адреса – всеки търговец може да има само едно седалище и адрес. Недопустимо е един търговец да има две или повече седалища и/или адреса; - 19 -
3) Публичност на седалището и адреса – те се вписват в търговския регистър по партидата на търговеца и така се оповестяват на останалите участници в търговския оборот. За седалището не важат принципите за уникалност и за истинност. Но седалището и адреса също трябва да се изписват задължително на български език. 2. Изборът на седалище и адрес имат съществено правно значение. Значението е основно в следното: - Търговецът трябва да се впише в ТР на окръжния съд, в района на който е седалището му; - Търговецът трябва да се регистрира в РЕГИСТЪР БУЛСТАТ на териториалното поделение на Националния статистически институт, където е седалището му. Той трябва да се регистрира и в съответната Териториална данъчна дирекция, в района на която е седалището му. Търговецът трябва да се регистрира в това Районно управление за социално осигуряване към НОИ, в района на което е седалището му; - Седалището има значение на местожителство на търговеца по смисъла на чл. 68, б. „а“ и „в“ от Закона за задълженията и договорите, и като такова то е средство за определяне на местоизпълнението на задълженията на и към търговеца; - Съдебните искове срещу търговеца се предявяват в съда по неговото седалище. Търговецът ще получава призовките за участие в дела на вписания в Търговския регистър адрес на своето седалище. 3. Търговецът може свободно да промени първоначално избраното седалище и адрес. Но за тази цел той трябва да поиска от съда да заличи от Търговския регистър старото седалище и адрес и да впише на тяхно място новото седалище и адрес. - 20 -
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Какво представлява търговският регистър? Къде се води той? Кой определя обстоятелствата, които подлежат на вписване в него? 2. Кои са тези обстоятелства? По какъв ред се извършва вписването в търговския регистър? Какво е действието на вписването? 3. Какво представлява фирмата на търговеца? Какво е нейното съдържание? Кой го определя? 4. Колко фирми може да има един търговец? Кои са правилата, които трябва да се спазват при избора на фирма? 5. Дайте пример за фирма на ЕТ, на СД, КД, ООД, АД и КДА. 6. Какво представлява седалището на търговеца? Колко седалища може да има един търговец? Какво отличава седалището от адреса на търговеца? 7. Какво е правното значение на седалището?
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Търговецът се вписва в ТР на: а) районния съд по неговото седалище; б) апелативния съд по неговото седалище; в) окръжния съд по неговото седалище; г) който и да е районен или окръжен или апелативен съд в Р България. 2. Търговецът може да има: a) много фирми и много седалища; б) една фирма и много седалища; в) много седалища и една фирма; г) една фирма и едно седалище. - 21 -
3. Фирмата трябва да бъде уникална: a) на територията на Р България; б) в района на окръжния съд по седалището на търговеца; в) на територията на населеното място, където е седалището на търговеца; г) не трябва да бъде уникална. 4. Търговският регистър се води при: a) министерството на правосъдието; б) всеки районен съд; в) всеки окръжен съд; г) софийски градски съд. 5. Седалището на търговеца е населеното място, където: a) е местожителството на съдружниците; б) е магазинът (магазините) на търговеца; в) е адресът на търговеца; г) е управлението на дейността на търговеца. 6. Вписването в ТР има: a) декларативно действие; б) конститутивно действие; в) доказателствено действие; г) декларативно действие, а само в предвидените в закона случаи – конститутивно действие.
- 22 -
“≈ÿ 3. ≈ƒÕŒÀ»◊≈Õ “⁄–√Œ¬≈÷ Едноличният търговец (ЕТ) е първият вид търговец, чийто правен режим ще изясним. Неговата правна уредба е в Гл. 8 на ТЗ (чл. 56 - 60а). 1. Едноличен търговец е всяко дееспособно физическо лице (ФЛ) с местожителство в страната, което извършва по занятие поне една от обективните търговски сделки, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Само ФЛ може да стане ЕТ. Без значение е дали ФЛ е български или чужд гражданин. Без значение е също дали то е вписано в Търговския регистър или не. 2. Едноличният търговец е единственият търговец – ФЛ. За да стане едно ФЛ ЕТ, трябва да са налице едновременни 3 условия, предвидени в ТЗ: 1) да са налице предпоставките за възникване на търговско качество по чл. 1, ал. 1 ТЗ – ФЛ да извършва по занятие поне една от обективните търговски сделки; 2) ФЛ трябва да е дееспособно; 3) ФЛ да има местожителство в Р България, а ако е чужд гражданин – да има разрешение от МВР за постоянно пребиваване в Р България. Наред с посочените в предходния абзац положителни предпоставки за възникване на качеството ЕТ (положителни - защото трябва да са налице), за да може ФЛ да се регистрира като ЕТ, трябва да отсъстват така нар. отрицателни предпоставки или пречки за възникване на търгов- 23 -
ско качество (отрицателни - защото трябва да отсъстват). Те са посочени в чл. 57 и 58, ал. 3 ТЗ. Не може да бъде ЕТ лице, което: - е в производство за обявяване в несъстоятелност; - е невъзстановен в правата си несъстоятелен; - е осъдено за банкрут; - има друга фирма на ЕТ, регистрирана в Р България. Наличието само на една от тези пречки ще направи невъзможно възникването на качество на ЕТ. 3. За да възникне качеството на ЕТ, не е нужно ФЛ да се впише в Търговския регистър. Едва след като стане ЕТ, то трябва да подаде писмено искане до окръжния съд по неговото седалище да го впише в Регистъра като ЕТ. В искането трябва да се посочат: 1) името, местожителството, адресът и ЕГН на ФЛ; 2) фирмата, седалището и адресът на управление на ЕТ; 3) предметът на дейност на ЕТ. Към искането се представя образец от подписа на ЕТ и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност (чл. 58 ТЗ). Съдът разглежда искането в закрито заседание без призоваване на молителя. Ако са налице всички законови предпоставки, той вписва ФЛ като ЕТ, както и неговата фирма, седалището и адреса, и предмета на дейност на ЕТ. Вписването има декларативно действие – от момента на вписването ФЛ се счита за ЕТ по отношение на третите добросъвестни лица. - 24 -
4. Физическото лице изгубва качеството на ЕТ в момента, в който престане да бъде налице поне една от положителните предпоставки или възникне поне една от пречките за възникването на това качество. Например – когато лицето почине, или престане да извършва търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ по занятие. От този момент започва да тече 7-дневен срок, в който лицето, респ. неговите наследници, трябва да поискат от съда да го заличи като ЕТ от Търговския регистър. Заличаването му има декларативно действие.
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Кои лица могат да станат ЕТ? Кои са предпоставките за възникване на качеството ЕТ? 2. Може ли един гръцки гражданин да стане ЕТ? Какви са условията за това? 3. Какво е съдържанието на писменото заявление за вписване на ЕТ? Кое лице и до кой съд трябва да адресира това заявление? 4. Кога се прекратява качеството ЕТ? 5. Какво действие има вписването, съответно заличаването на едно ФЛ като ЕТ от Търговския регистър?
- 25 -
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. ЕТ може да бъде: а) всяко лице; б) всяко физическо лице; в) всяко дееспособно ФЛ; г) всеки дееспособен български гражданин. 2. ФЛ става ЕТ в момента на: а) вписването му в Търговския регистър; б) обнародване на вписването в ДВ; в) когато са налице условията на чл. 1, ал. 1 ТЗ; г) няма верен отговор.
- 26 -
“≈ÿ 4. Œ¡Ÿ» œŒÀŒ∆≈Õ»fl «¿ “⁄–√Œ¬— »“≈ ƒ–”∆≈—“¬¿ Тема № 4 включва следните основни въпроси: 1. Понятие и видове търговски дружества; 2. Учредяване на търговски дружества; 3. Членство в търговското дружество. Въпрос 1. Понятие и видове търговски дружества. Търговското дружество (ТД) е вторият вид търговец след ЕТ. То има най-голямо практическо значение сред търговците и останалите участници в търговския оборот огромната част от стопанския оборот в Р България се извършва от ТД. ТЗ урежда пет вида на родовата категория ТД. Като част от рода ТД, всичките пет вида ТД имат общи правни белези. Тези белези изясняват понятието за ТД. 1. Чл. 63 ТЗ дава легално определение на ТД: ТД е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. ТД са юридически лица (ЮЛ). От това определение и от чл. 1 ТЗ се извличат следните правни белези на ТД: - То е търговец (чл. 1, ал. 2 ТЗ). Поради това за него се прилагат всички правила на ТЗ и други закони за търговците; - ТД е търговец-ЮЛ. То следователно е самостоятелен правен субект, различен от лицата, които са го учредили – от съдружниците. Като правен субект ТД има свое имущество, различно от имуществото на неговите съдружници; то сключва от свое име правни сделки, по които придобива права и поема задължения; ТД отговаря лично с - 27 -
имуществото си за поетите задължения. Правата и задълженията не се придобиват от името и за сметка на самите съдружници. - ТД е корпоративен правен субект - то има свои членове, наречени съдружници. Това го отличава от ЮЛ – учреждения, които нямат членски състав. По правило съдружници в ТД са поне две лица – ФЛ и/или ЮЛ. Но в предвидените в закона случаи ТД може да се учреди и само от едно лице и да има един съдружник (еднолично ТД). - ТД е ЮЛ със стопанска цел, защото се създава да извършване на търговски сделки за да реализира печалби. Това го отличава от ЮЛ с нестопанска цел – сдружения, фондации, политически партии и др. 2. ТД могат да бъдат разделени на различни видове, с оглед на различни класификационни критерии. а) Чл. 64, ал. 1 ТЗ урежда 5 вида ТД - събирателно (СД), командитно (КД), дружество с ограничена отговорност (ООД), което може да бъде многолично или еднолично (ЕООД), акционерно (АД) – то също може да бъде многолично или еднолично (ЕАД), и командитно дружество с акции (КДА). Видовете ТД са изчерпателно уредени в ТЗ - ТЗ забранява да се учредяват други видове ТД, извън изброените 5 вида. б) Според броя на съдружниците, ТД могат да бъдат еднолични и многолични. Първите имат само един учредител, а след учредяването им – само един съдружник, а вторите - поне двама учредители (съдружници). Като еднолични могат да се учредяват, респ. да съществуват след учредяването им, ООД и АД. Всички останали видове ТД могат да бъдат само многолични. - 28 -
Значението на това деление е, че ако многолично ТД остане само с един съдружник, то трябва да се прекрати; в) Според това дали съдружниците отговарят към кредиторите на ТД за неговите задължения, ТД са с неограничена отговорност на съдружниците, ТД с ограничена отговорност и ТД със смесена отговорност на съдружниците. При първите съдружникът отговаря лично и неограничено със своето имущество за задълженията на дружеството. При вторите съдружникът не отговаря изобщо за задълженията на ТД с личното си имущество. При третия вид част от съдружниците отговарят, а останалите не отговарят за задълженията на ТД. Дружество с неограничена отговорност е СД; дружества с ограничена отговорност са ООД и АД; КД и КДА са дружества със смесена отговорност на съдружниците; г) Според значението на личността на отделния съдружник за учредяването и за съществуването на ТД и според естеството на неговото участие в ТД, ТД се делят на персонални (ПТД или ТД на личността) и капиталови ТД (КТД). При персоналното ТД личните качества и личното участие на отделния съдружник има значение за учредяването и за съществуването на ТД. При капиталовото ТД значение за ТД имат не личните качества на отделния съдружник и личното му участие в дейността на ТД, а участието му с определено имущество – с капитали. Персонални са СД и КД, а капиталови - останалите три ТД. Това деление има следното практическо значение: аа) По правило - ако не е предвидено друго в учредителния акт на ТД, членството в персоналните ТД (ПТД) е непрехвърлимо и ненаследимо, и смъртта или поставянето под пълно запрещение или обявяването в несъстоятелност - 29 -
на съдружник води до автоматично прекратяване на ТД. Обратно е при капиталовите ТД (КТД); бб) Персоналните ТД нямат органи за управление; КТД формират органи за управление; вв) Вписването на ПТД в Търговския регистър не се обнародва в Държавен вестник (ДВ); вписването на КТД се обнародва в ДВ; гг) Персоналните ТД не регистрират капитал. Въпрос 2. Учредяване на ТД. ТЗ предвижда определен ред за учредяване на ТД така, че то да възникне като правен субект. Този ред може да се обобщи за всички ТД, независимо от техния вид: 1. Процесът на учредяване започва с провеждане на Учредително събрание (УС): Участници в УС са учредителите на ТД. Учредител може да бъде по правило всяко дееспособни ФЛ и/или ЮЛ. Напр. учредител на ООД може да бъде съществуващо ООД или СД. По правило броят на учредителите е поне 2 лица, но когато едно ТД се учредява като еднолично, негов учредител е само 1 лице. На УС учредителите вземат решение за учредяване на ТД и приемат неговия учредителен акт - учредителен (дружествен) договор или устав – за многолично ТД, респ. едностранен учредителен акт - при учредяване на еднолично ТД. Учредителният акт се съставя в определена форма – писмена (при ООД, АД и КДА) или писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите (СД и КД). Той има определено в ТЗ съдържание, което е различно при отделните видове ТД; 2. Вторият етап при учредяване на КТД е избор на - 30 -
управителни органи от УС. Учредяването на ПТД не преминава през този етап, тъй като те нямат свои органи; 3. Третият етап на учредителния процес е извършването на дялови вноски от учредителите в имуществото на бъдещото ТД. За КТД този етап е задължителен, а за ПТД факултативен. Целта на извършването на дялови вноски е чрез тях да се формира началното имущество на ТД, с което ТД ще извършва своята дейност; 4. Учредяването на ТД приключва с вписването му в Търговския регистър на окръжния съд по неговото седалище. Съдът вписва ТД въз основа на писмено заявление на лицата, оправомощени да искат неговото вписване. Вписването има конститутивно действие - ТД възниква като правен субект в момента на вписването му в Търговския регистър. От този момент насетне неговите учредители стават съдружници в ТД, а внесените от тях дялови вноски стават собственост на ТД. Вписването само на КТД се обнародва в ДВ. Но обнародването има декларативно действие. Тоест то само оповестява на третите добросъвестни лица факта на възникването на ТД като правен субект, но не е предпоставка за неговото възникване. За третите добросъвестни лица обаче ТД се счита за възникнало от деня на обнародването в ДВ. Въпрос 3. Членство в търговското дружество. 1. Всяко ТД е корпоративен субект и има свои членове съдружници. Едно лице може да стане съдружник в ТД при спазването на определени условия. Възникването на членство е свързано с възникване на права и задължения на съдружника към ТД. - 31 -
Понятието за членство в ТД може да се изясни от три гледни точки: - членството като ЮФ, от който възниква членствено правоотношение; - членството като самото правоотношение; - членството като субективно право, което при някои ТД може да се прехвърля, наследява и залага. Интересува ни второ понятие за членство. Членството е правна връзка (правоотношение) между ТД и всеки от неговите съдружници. Съдържание на тази връзка са насрещните права и задължения на ТД към съдружника и обратно. Само лице, което има качество на съдружник, може да е страна по правната връзка с ТД и да има права и задължения към него. Това налага да изясним начините за възникване и за прекратяване на членството в ТД. 2. Членство на едно лице в ТД може да възникне по два начина: - Когато това лице участва в учредяването на ТД. В този случай то ще стане съдружник в момента на вписване на ТД в Търговския регистър; - След учредяване на ТД членството ще възникне найчесто въз основа на писмена молба на лицето за приемането му като нов съдружник и Решение на ТД за неговото приемане. Редът за приемане на нови съдружници е различен при различните видове ТД. Членството в ТД се прекратява по различен ред и при различни предпоставки при различните видове ТД. То найчесто се прекратява с прехвърляне на членството. Но в ПТД съдружникът няма право да прехвърли своето членство на друго лице. Членството се прекратява и със смъртта или поставяне на съдружника под пълно запрещение. - 32 -
3. Съдружникът има права и задължения към ТД, които са различни при различните видове ТД. Има обаче права и задължения, които са общи при всички видове ТД. В зависимост от тяхното естество, и правата и задълженията са две основни групи – имуществени и неимуществени. В зависимост от техния източник, те могат да бъдат законни и договорни (уставни). В случая интерес представляват основните законови права и задължения на съдружника в ТД, т.е. правата и задълженията, които се определят в закона. а) Съдружникът има право на участие в разпределението на печалбата на ТД (право на дивидент). Съдружникът има такова право не по отношение на всяка печалба на ТД, а само на годишната печалба на ТД. Размерът на това право и начинът на получаване на съответната част от печалбата се определят в учредителния акт. Но това право съществува под условие, че ТД ще има годишна печалба и че неговият ръководен орган ще вземе решение за разпределяне на цялата или на част от печалбата на съдружниците. Съдружникът има право на ликвидационен дял от чистото имущество на ТД, което ще остане при неговата ликвидация. Това право също съществува под условие - че при ликвидацията на ТД, след удовлетворяването на неговите кредитори, ще остане имущество, което ще се разпредели на съдружниците под формата на ликвидационни дялове. б) Основното неимуществено право на съдружника е правото на участие в управлението на ТД и в частност право на глас при вземане на решенията на ТД. Той има и право на контрол върху управлението на ТД. В ПТД всеки съдружник има право да управлява лично ПТД. Съдружникът има право да иска от Съда да отмени ре- 33 -
шенията на съдружниците или на Общото събрание на ТД, които противоречат на ТЗ или на учредителния акт на ТД. Ако ТД наруши правото на съдружника на членство или отделните негови права, той може да предяви иск по чл. 71 ТЗ в окръжния съд срещу ТД, за да защити тези свои права. в) Основното имуществено задължение на съдружника е да направи дялова (имуществена) вноска в ТД. Вида, размера и начина на извършване на вноската се определят в учредителния акт. Неимуществените задължения на съдружника са различни при различните видове ТД. Те ще бъдат изяснени при разглеждането на всеки вид ТД. При неизпълнение на задълженията съдружникът може да бъде изключен от ТД.
- 34 -
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Кои са правните белези на ТД. 2. Кои лица могат да бъдат учредители на ТД. Какъв трябва да е техният минимален брой. 3. Какво отличава персоналните от капиталовите ТД. 4. Кои ТД могат да се учредяват като еднолични. 5. Какъв е редът за учредяване на ТД. 6. От кой момент ТД възниква като правен субект.
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Членството в СД е: а) прехвърлимо, но ненаследимо; б) наследимо, но непрехвърлимо; в) непрехвърлимо и ненаследимо; г) няма верен отговор. 2. Дружественият договор в ООД се съставя в: а) устна форма; б) писмена форма; в) нотариално заверена форма; г) нотариална форма. 3. ООД се прекратява: а) със смъртта на един от съдружниците; б) с поставяне на съдружник под пълно запрещение; - 35 -
в) с прехвърляне на членството от съдружник на несъдружник; г) не се прекратява със смъртта, поставяне под пълно запрещение на съдружник или с прехвърляне на членството на несъдружник. 4. Като еднолични могат да се учредяват: а) всички видове ТД; б) само КТД; в) само ПТД; г) само ООД и АД.
- 36 -
“≈ÿ 5. —⁄¡»–¿“≈ÀÕŒ » ŒÃ¿Õƒ»“ÕŒ ƒ–”∆≈—“¬Œ Тема № 5 включва следните основни въпроси: 1. Понятие за събирателно и командитно дружество; 2. Учредяване; 2. Членство; 4. Управление и предпоставки за прекратяване. Въпрос 1. Понятие за събирателно (СД) и командитно (КД) дружество. 1. Изясняването на понятието за определен вид ТД, и в частност за СД и КД, предполага изясняването на неговите уникални черти, които го отличават от останалите видове ТД. Уникалността на всеки вид ТД е основание за обособяването в ТЗ на 5 вида ТД. Всяко от тях се отличава по свои правни белези от останалите 4 вида. Събирателното и командитно дружества са уредени съответно в Гл. 11 и 12 на ТЗ (чл. 76 - 112). Общото между тях е, че те могат да се създават само като многолични ТД и, че са персонални ТД. Поради това и при двете членството е непрехвърлимо и ненаследимо, респективно прекратяване на членството само на един от съдружниците води до автоматично прекратяване на СД или КД. И двете са създадени като правна форма за извършване на дребна по обем стопанска дейност, в която съдружниците са в близки отношения помежду си и се ползват с взаимно доверие. Под формата на СД и КД функционират по правило семейни фирми, т.е. извършва се семеен бизнес. Уникалните черти на СД, съответно на КД, се извли- 37 -
чат от легалното определение на ТЗ за тях. Според чл. 76 ТЗ Събирателно е дружеството, образувано от поне две лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Според чл. 99, ал. 1 ТЗ командитното дружество се образува с договор между поне две лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като поне един от съдружниците е неограничено и солидарно отговорен за задълженията на КД, и поне един - ограничено отговорен до размера на уговорената вноска. 2. От тези определения следва, че уникален правен белег единствено при СД е особената отговорност на неговите съдружници. Тяхната отговорност представлява изключение от основен принцип в правото, според който едно лице не може да отговаря за чужди задължения. При СД всеки съдружник отговаря неограничено и солидарно с останалите съдружници за задълженията на ТД, които е поело към своите кредитори. С други думи, съдружникът отговаря към кредиторите на ТД с личното си имущество за задълженията на СД. Ако СД не може да изпълни задълженията си към своите кредитори, те могат да поискат принудителна продажба на имуществото на отделните съдружници, за да се удовлетворят. По неограничената отговорност на съдружниците си СД се отличава от всички останали видове ТД. Тази тежка отговорност на съдружниците е причина за слабата популярност на СД в нашата стопанска практика. Друга причина е публичността на членството в СД – имената/фирмата на съдружниците се вписват в Търговския регистър и така стават общоизвестни. - 38 -
3. Уникален белег на КД е също особената отговорност на неговите съдружници. В КД има две групи съдружници - неограничено отговорни за задълженията на КД към кредиторите и ограничено отговори съдружници. Първите отговарят неограничено към кредиторите на КД за неговите задължения, а вторите отговарят за задълженията ограничено до размера на уговорената вноска. Разликата между СД и КД е, че ако всички съдружници в СД са неограничено отговорни за неговите задължения, част от съдружниците в КД (поне един) са неограничено и солидарно отговорни за неговите задължения, а останалите (поне един) отговарят ограничено до размера на уговорените вноски. Тези разлики между СД и КД са незначителни. Затова ТЗ разглежда КД като модификация на СД и предвижда, че за неуредените за КД въпроси се прилагат правилата за СД. Поради това ще разгледаме основните въпроси за СД – учредяване, членство, управление и прекратяване. На тази основа e ще посочим само особеностите, които проявява учредяването, членството, управлението и прекратяването на КД, в сравнение с това на СД. Въпрос 2. Учредяване на СД/КД. СД/КД се учредява по следния ред: 1. Провежда се Учредително събрание, на което участват учредителите - поне две дееспособни ФЛ и/или ЮЛ. СД/КД не може да бъде еднолично. Учредителите вземат решение за учредяване на СД и приемат учредителния договор. Договорът се съставя в писмена форма с нотариално заверени подписи на учредителите. Договорът има ми- 39 -
нимално съдържание, в което се посочват: 1) имената/фирмата на учредителите и техния адрес; 2) фирмата, седалището и адреса на управление на СД; 3) неговия предмет на дейност; 4) вида и размера на вноските на всеки съдружник и тяхната оценка; 5) начина на разпределение на печалбите и загубите между съдружниците и; 6) начина на управление и представителство на СД (чл. 78 ТЗ). Същото е съдържанието на учредителния договор на КД, но само с една разлика - договорът трябва да посочва още кои съдружници са ограничено отговорни за задълженията на КД. 2. Вторият етап от учредяването на СД/КД включва вписването му в Търговския регистър на окръжния съд по неговото седалище. Съдът вписва СД/КД въз основа на писмено заявление на оправомощените лица – на всички съдружници на СД, съответно на неограничено отговорните съдружници на КД. Към заявлението се прилага учредителния договор, образци от подписите на лицата, които ще представляват СД/КД, удостоверение за уникалност на фирмата и др. доказателства. Съдът вписва в регистъра имената/фирмите и адресите на съдружниците, фирмата, седалището и адреса на управление и предмета на дейност на СД/КД, и начина на неговото управление и представителство. СД/КД възниква като правен субект от деня на вписването му в Търговския регистър. От този момент неговите учредители стават съдружници. Вписването не се обнародва в Държавен вестник. Въпрос 3. Членство в СД/КД. 1. СД и КД са персонални ТД, затова членството в тях е по правило непрехвърлимо и ненаследимо, а смъртта - 40 -
или поставянето под пълно запрещение или обявяването в несъстоятелност само на един съдружник ще има по правило за последица автоматично прекратяване на СД/КД и встъпването му в ликвидация. Членството в СД може да възникне по два начина: чрез участие на едно лице в учредяването на СД, а след учредяването му - и чрез приемане на нов съдружник в СД. В първия случай редът за учредяване на СД е едновременно ред за възникване на членство на учредителите в него. Във втория случай лицето, което желае да стане съдружник, подава писмена молба за приемането му в СД, с която декларира, че е съгласно с учредителния договор. Молбата се разглежда от съдружниците, които трябва единодушно да вземат решение за приемане на нов съдружник. От момента на вземане на решението молителят става съдружник в СД. Неговото име/фирма трябва да се впише в Търговския регистър като съдружник. Съдружникът в СД няма право едностранно да прекрати членството си в него така, че след прекратяване на членството СД да продължи своята дейност. Когато СД е образувано без срок, съдружникът може да иска неговото прекратяване, като направи най-малко 6 месеца преди това писмено предизвестие до всички съдружници. С изтичане на срока на предизвестието СД ще се прекрати и така косвено ще се прекрати както членството на съдружника, направил предизвестието, така и членството на останалите съдружници в СД. Съдружникът в СД има следните основни права: - право на участие в разпределението на годишната печалба на дружеството; - 41 -
- право на ликвидационен дял от имуществото на СД при ликвидация; - право на обезщетение за необходимите разноски, както и за претърпените във връзка с тях вреди, които съдружникът е направил за дружествените работи; - право да управлява и да представлява СД; - право на вето върху решенията на другите съдружници във връзка с управлението на СД; - право на един глас при вземане на решенията на СД, когато според учредителния договор решенията на СД се вземат с мнозинство; - ако с учредителния договор съдружникът е лишен от правото да управлява СД, той има право на контрол върху дейността на управителите. Това право включва правото на съдружника да се осведомява лично за дейността на СД, да иска обяснения от управителите за взети от тях решения и извършени действия по управлението, и право да преглежда дружествените книги. 2. Съдружникът в СД има следните основни задължения: - да направи дялова вноска в имуществото на СД парична или непарична, в размер, определен в учредителния договор; - да управлява и да представлява СД; - да се въздържа от извършването на конкурентна дейност – той не може да участва в други дружества или да сключва сделки, които се отнасят до предмета на дейност на СД, без съгласие на СД (чл. 83 ТЗ). Напр. ако предметът на дейност на СД е производство и продажба на захарни изделия, отделният съдружник няма право да извършва от свое име и за своя сметка съща- 42 -
та дейност. Но той може да се занимава с производство и продажба на детски играчки. 3. Същите права и задължения, които има съдружникът в СД, има и неограничено отговорния съдружник в КД. Колкото до ограничено отговорния съдружник, той има по-малко права, но и по-малко задължения. Напр. той няма право, нито задължение да управлява и да представлява КД; той не е задължен да се въздържа от извършването на конкурентна дейност. Ограничено отговорният съдружник има всички останали права и задължения в КД, както неограничено отговорния съдружник. 4. Съдружникът в СД отговаря неограничено, солидарно и субсидиарно към кредиторите за задълженията на СД. Неограничено – защото отговаря с цялото свое имущество за всички задължения на СД. Солидарно – защото кредиторът може да иска изпълнението на всички задължения на СД поотделно от всеки от неговите съдружници. Субсидиарно – защото кредиторът трябва да удовлетвори вземането си от имуществото на СД. Само след като то се изчерпи, за остатъка от вземането кредиторът може да се удовлетвори от имуществото на отделен съдружник. По същия начин отговаря и неограничено отговорният съдружник в КД. Ограничено отговорният съдружник в КД отговаря също солидарно и субсидиарно, но ограничено до размера на уговорената вноска в КД. Той обаче отговаря към кредиторите до момента, в който внесе изцяло своята дялова вноска в КД. От този момент ограничено отговорният съдружник изобщо не отговаря към кредиторите, дори ограничено. - 43 -
Въпрос 4. Управление. Предпоставки за прекратяване на СД и КД. 1. По правило всеки съдружник в СД управлява и представлява СД сам, освен ако в учредителния договор не е предвидено друго. Това правило важи и за неограничено отговорния съдружник в КД. Управлението (на всяко ТД) е дейност по формиране на волята на ТД и вземането на управленски решения. Представителството на СД/КД е дейност по изявяване на волята на ТД чрез сключване на правни сделки от съдружника, но от името и за сметка на СД/КД. Ограничено отговорният съдружник в КД няма право да управлява и да представлява КД. Правото на всеки неограничено отговорен съдружник сам да управлява и да представлява СД/КД е ограничено до т. нар. „обикновено управление“. За вземане на всички решения и извършване на сделки, които излизат извън обикновеното управление, е нужно съгласие на всички съдружници, включително на ограничено отговорните съдружници в КД. В „необикновеното управление“ на СД/КД се включва вземането на следните по-важни решения: - решението за изменение на учредителния договор и за приемане на нови съдружници; - решението за прекратяване на СД/КД; - решението за придобиване и разпореждане с недвижими имоти на ТД; - решението за назначаване на управител-несъдружник. 2. Под прекратяване на ТД следва да се разбира прекратяване на неговата търговска дейност; прекратяването на ТД не е равнозначно на прекратяване на правния субект. След неговото прекратяването, ТД запазва своята правосубектност, но занап- 44 -
ред не може да сключва нови сделки с цел да реализира печалби. След като се прекрати, то встъпва автоматично в последната фаза от своето съществуване – фазата на ликвидация. Всяко ТД се прекратява при наличие на определени предпоставки. Те са предвидени в ТЗ и са различни за различните видове ТД. Според чл. 93 ТЗ СД се прекратява при наличие на една от следните по-важни предпоставки: – с изтичане на уговорения срок или в други случаи, предвидени в учредителния договор; – по съгласие на съдружниците; – с обявяване на СД в несъстоятелност; – ако не е уговорено друго – със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник – ФЛ или прекратяването на съдружник – ЮЛ; - по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник; - с писмено предизвестие за прекратяване от съдружник, направено поне 6 месеца преди прекратяването; - по решение на съда в предвидените в закона случаи. Същите са предпоставките за прекратяване на КД, но с една особеност: КД не се прекратява със смъртта или поставяне под пълно запрещение на ограничено отговорен съдружник.
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Дайте определение за СД и КД и посочете техните правни белези: общи - в качеството им на ТД, и уникални като отделни видове ТД. 2. Посочете реда за учредяване на СД. 3. Кой подава заявлението за вписване на СД и на КД. 4. Кой управлява и представлява СД и КД. 5. Кои управленски решения се включват в така нар. „необикновено управление“ на СД и КД. - 45 -
6. Как отговаря съдружникът в СД към кредиторите на СД. Как отговаря към кредиторите ограничено отговорният съдружник в КД. 7. Какво разбирате под неограничена, какво - под солидарна и какво - под субсидиарна отговорност.
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Съдружникът в СД: а) не отговаря към кредиторите на СД; б) oтговаря ограничено до определен размер; в) отговаря ограничено с цялото си имущество; г) отговаря неограничено, солидарно и субсидиарно. 2. КД се управлява и представлява: а) от всеки от съдружниците поотделно; б) от всеки от неограничено отговорните съдружници поотделно; в) от всеки от ограничено отговорните съдружници поотделно; г) от всички ограничено отговорни съдружници съвместно. 3. СД се прекратява: а) със смъртта на ограничено отговорен съдружник; б) със смъртта на неограничено отговорен съдружник; в) само с поставяне под запрещение на съдружник; г) със смъртта или поставяне под пълно запрещение на съдружник.
- 46 -
“≈ÿ 6. ƒ–”∆≈—“¬Œ — Œ√–¿Õ»◊≈Õ¿ Œ“√Œ¬Œ–ÕŒ—“ Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е третият вид ТД. То има най-голямо практическо значение измежду всички видове ТД за нашата стопанска система. Над 70 % от всички регистрирани в Р България ТД са ООД. ООД е правна форма, предназначена за извършване както на дребна, така и на средна по обем стопанска дейност. Тема 6 включва следните основни въпроси: 1. Понятие за ООД. Учредяване; 2. Понятие, функции и структура на капитала на ООД; 3. Членство в ООД; 4. Управление и предпоставки за прекратяване. Въпрос 1. Понятие за ООД. Учредяване. 1. ООД е уредено в Гл. 13 на ТЗ (чл. 113 - 157) като правна форма за извършване на дребна и средна по обем стопанска дейност. Изясняването на понятието за ООД предполага изясняването на неговите уникални правни белези, които го отличават като вид ТД от останалите видове ТД. Тези белези, при съпоставката му със СД, се извличат основно от легалното определение на ООД: Според чл. 113 на ТЗ ООД може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Уникалните белези на ООД са следните: а) То е капиталово ТД. В него значение за ООД имат - 47 -
не личните качества и личното участие на отделните съдружници в дейността на дружеството, а участието им с капитали - с имуществени средства. От тази негова характеристика следва, че: - ООД регистрира капитал като задължително условие за неговото възникване и съществуване; - учредителите на ООД записват части от капитала дялове, и срещу тях трябва да извършат дялови вноски. Вноските се източник на началното имущество на ООД, с което ООД започва своята дейност. Същевременно посредством вноските всеки учредител инвестира свое имущество, за да придобие дялове в капитала на ООД и така да стане съдружник. Никой не може да стане съдружник в ООД, без да инвестира свое имущество в дялове от капитала на ООД; - тъй като участието на съдружниците в ООД е под формата главно на имуществена вноска (капитал в широк см.), членството в ООД е по правило прехвърлимо и наследимо, а прекратяването на членството на отделен съдружник не води до автоматично прекратяване на ООД. б) ООД може да се учреди и/или да съществува както като многолично, така и като еднолично (ЕООД). ЕООД се учредява от 1 лице и има само 1 съдружник, а многоличното ООД - от поне 2 лица и има поне 2 съдружници. в) ООД е дружество с ограничена отговорност на съдружниците към кредиторите. Всъщност отделният съдружник не отговаря изобщо за неговите задължения към кредиторите - нито ограничено, нито неограничено. В това отношение наименованието „с ограничена отговорност“ подвежда. По-коректно е да се каже, че ООД е дружество с - 48 -
неотговорност на съдружниците. Кредиторите на ООД не могат да осребрят личното имущество на съдружник, за да удовлетворят свое вземане към ООД. Съдружникът не носи отговорност към кредиторите на ООД. Той носи единствено риска при участието си в ООД да загуби това, което е инвестирал в него като дялова вноска. Това следва да се разбира под“ограничена отговорност“ на съдружника. г) ТЗ предвижда система от органи, които управляват ООД. Поради наличието на органи, и за разлика от управлението на СД, отделният съдружник няма право да управлява и да представлява ООД; той има право единствено да участва в управлението на ООД чрез участието си в неговите органи. ООД е най-разпространеното ТД в нашата стопанска практика. Основната причина за това е фактът, че съдружниците не отговарят към кредиторите на ООД за неговите задължения. 2. Учредяването на ООД е по-сложно, в сравнение с това на СД. То преминава през следните етапи: а) Първият етап е провеждане на Учредително събрание (УС). На него учредителите вземат решение за учредяване на ООД, записват неговия капитал и приемат неговия учредителен или дружествен договор (при учредяване на еднолично ООД се съставя едностранен учредителен акт). Тези решения се вземат с единодушие от учредителите. За тяхното вземане се съставя Протокол на УС. Учредителният акт се съставя в обикновена писмена форма и се подписва от учредителите; подписите на учредителите не се заверяват нотариално. Според чл. 115 ТЗ - 49 -
той има следното задължително минимално съдържание: 1) фирмата, седалището и адреса на управление на ООД; 2) предмета на дейност и срока на учредителния акт; 3) името, съответно фирмата на съдружниците; 4) размера на капитала. Ако при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в учредителния акт трябва да се определят сроковете и условията за внасянето му; 5) размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала; 6) управлението и начина на представителство на ООД; 7) други права и задължения на съдружниците. б) На Учредителното събрание или след него учредителите избират с единодушие управител или управители на ООД. Управителят открива банкова набирателна сметка на името на бъдещото ООД. в) Срещу записаните дялове в капитала всеки учредител извършва дялова вноска. ТЗ изисква към момента на подаване на заявлението за вписване на ООД в съда, всеки учредител да е внесъл поне 1/3 от дела си в капитала, но не по-малко от 10 лв., и към този момент да е внесен най-малко 70 % от капитала. Пример: ако капиталът е 6000 лв., учредителите трябва да са направили вноски от 4200 лв. г) Учредяването на ООД приключва с вписването му в Търговския регистър на окръжния съд по неговото седалище. След извършване на необходимите дялови вноски, управителят на ООД подава до съда писмено заявлението за вписване. Към заявлението се прилагат редица документи копие от учредителния акт, удостоверение за уникалност на фирмата на ООД, Протоколи от Учредителното събра- 50 -
ние и от избора на управителя, нотариално заверен образец от подписа и съгласие на управителя и др. ООД възниква като правен субект от деня на вписването му в Търговския регистър. В регистъра се вписват самото ООД - фирмата, седалището и адреса на управление и неговия предмет на дейност, имената/фирмите и адреса на съдружниците, размера на капитала и лицата, които управляват и представляват ООД. От този момент учредителите на ООД стават съдружници. Вписването на ООД в Търговския регистър подлежи на обнародване в Държавен вестник. Обнародването не е част от процеса на учредяване на ООД, защото има само декларативно (оповестително) действие. Въпрос 2. Понятие, функции, структура и изменение на капитала. Като КТД, ООД има капитал. Минимално необходимият размер на капитала е определен в закона. Той по ТЗ е 5000 лв. 1. ТЗ не дава легално определение на капитала. Понятието „капитал“ се изяснява от правната доктрина. Капиталът е абстрактна и относително постоянна цифрова/ стойностна величина, която се определя в учредителния акт на ООД и се вписва в Търговския регистър и в счетоводните книги на ООД, и която отразява началното имущество на ООД, което се формира от дяловите вноски на учредителите. Основните белези, които изясняват понятието за капитал са следните: - 51 -
- той е цифрова/стойностна величина - 5000 лв., 25000 лв.; - той е абстрактна цифрова величина, защото отразява определени блага (имущество), но не съвпада с тях. Напр. капитал от 5000 лв. не са самите 5000 лв. парични знаци. Капиталът само отразява стойността на началното имущество на ООД, което се формира от дяловите вноски на съдружниците, но не съвпада със самото имущество. В примера вноски са самите 5000 лв. пари, внесени в ООД; - той е относително постоянна (константна) величина, защото не се променя стойностно в процеса на дейността на ООД; - той се определя по размер в учредителния акт на ООД и се вписва в Търговския регистър и счетоводните книги на ООД. Капиталът се отличава от имуществото на ООД. Последното също е цифрова величина, но е реална и постоянно променлива величина, която не се вписва в Търговския регистър и счетоводните книги на ООД. Имуществото на ООД има различни източници - заемни средства, капитализирана печалба и др. Капиталът отразява, показва стойността само на един от източниците на имуществото - на началното имущество на ООД, което се формира от дяловите вноски на съдружниците. По правило капиталът съвпада по стойност с имуществото на ООД само в момента на неговото учредяване; след учредяването му те са по правило различни по стойност. Размерът на капитала се определя от учредителите в учредителния договор. Но той не може да бъде под минималния размер, определен в закон. По ТЗ този размер е 5000 лв. Учредителите могат да определят капитала в размер равен на или - 52 -
над минималния законов размер. Като определят размера на капитала, те на практика определят стойността на началното имущество, с което ООД ще започне своята дейност. 2. Капиталът има две основни функции - стопанска и гаранционна. Първата се изразява в това, че капиталът е източник на началното имущество на ООД. То се формира от вноските на съдружниците. Срещу записаните дялове в капитала, записалите ги лица трябва да направят дялови вноски, с които ще формират началното дружествено имущество. Гаранционната функция се изразява в това, че капиталът служи за гаранция на дружествените кредитори. В изпълнение на тази функция капиталът посочва стойността на минималното чисто имущество, което ООД трябва да има във всеки момент от своето съществуване като минимална гаранция за дружествените кредитори при успешна стопанска дейност. Чрез капитала ТЗ създава механизъм, който не позволява чистото имущество на ООД да се намалява под числото на капитала чрез неговото разпределяне (под каквато и да е форма) на съдружниците. Но този механизъм не може да предотврати намаляване на имуществото на ООД под числото на капитала в резултат на загуби при неуспешна стопанска дейност на ООД. В тази връзка гаранцията, която капиталът дава на кредиторите, е относителна. 3. Структурно капиталът на ООД е разделен на дялове, които се записват или придобиват от съдружниците. За да стане съдружник в ООД, едно лице трябва да запише (при учредяването) или да придобие (след учредяване на ООД) поне един дял в капитала. Сборът от стойността на всички - 53 -
дялове е равен на капитала. Напр. капиталът от 6000 лв. може да бъде разделен на 3 дяла по 2000 лв., или на три дяла съответно от 1000, 2000 и 3000 лв., или на 300 дяла по 20 лв. и т.н. Минималният размер на един дял е 10 лв. Дяловете могат да бъдат различни по размер за отделните съдружници. Дяловото участие на всеки съдружник в капитала се определя в учредителния (дружествения) договор. Значението на това - какво е участието на отделния съдружник в капитала на ООД, е свързано основно с правата на съдружника. Принципът в капиталовото ТД е, че правата на съдружника при участието му в КТД са пропорционални на неговото участие в капитала. Например ако съдружникът притежава 1/3 от стойността на капитала, той ще има 1/3 част от гласовете в Общото събрание на ООД, ще има право на 1/3 част от печалбата и т.н. 4. Капиталът е абстрактна стойностна величина не защото неговият размер не може изобщо да се измени, а защото не се изменя в резултат от дейността на ООД. Първоначално определеният размер на капитала в учредителния акт на ООД може да се измени само с решение на Общото събрание (ОС) на ООД в две посоки - да се увеличи или да се намали. Но той не може по правило да се намали под минималния размер, определен в закон. Предвид структурата на капитала, изменението му (увеличаване или намаляване) може да стане по три начина: - чрез изменение само на броя на дяловете в капитала; - чрез изменение само на стойността на дяловете; - чрез едновременно изменение на броя и на стойността на дяловете. - 54 -
Редът за увеличаване на капитала е следният: - ОС взема с единодушие на всички съдружници Решение за увеличаване на капитала, в което се посочва размера, с който ще се увеличи капиталът, целта и начина на увеличаването му; - Записват се новите дялове от капитала. По правило съдружниците имат право да запишат част от новите дялове, пропорционална на участието им в капитала до увеличаването му. Ако те не упражнят това свое право, новите дялове се записват от несъдружници; - Лицата, записали новите дялове, извършват дялови вноски в ООД - парични и непарични; - След като се извършат вноски в размер поне на 70 % от новия размер на капитала, Управителят на ООД подава заявление до окръжния съд да впише новия размер на капитала в Търговския регистър. Капиталът се счита за увеличен от деня на вписването на новия му размер в Търговския регистър. Вписването следователно има конститутивно действие. Редът за намаляване на капитала е следният: - ОС взема с единодушие на всички съдружници Решение за намаляване на капитала, в което се посочва размера, с който ще се намали капиталът, целта и начина на намаляването му; - Решението се обнародва в Държавен вестник (ДВ) и така се уведомяват кредиторите за предстоящото намаляване на капитала. В обявлението ООД заявява, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задължени- 55 -
ята си към датата на обнародването. Намаляването на капитала може да увреди кредиторите. Затова тази от тях, които не са съгласни с намаляването, могат да изразят писмено несъгласието си пред ООД в 3-месечен срок от обнародването в ДВ. В този случай ООД не може да намали капитала, докато не даде обезпечения или не удовлетвори вземанията на несъгласните кредитори; - След изтичане на 3-месечния срок, респ. след удовлетворяване на несъгласните кредитори, Управителят на ООД подава заявление до окръжния съд да впише новия размер на капитала в Търговския регистър. Капиталът се счита за намален от деня на вписването в регистъра. Следователно, и тук вписването има конститутивно действие. Едва след вписването на намаляването на капитала, на съдружниците могат да се правят изплащания поради неговото намаляване. Въпрос 3. Членство в ООД. 1. Всяко ЮЛ или ФЛ, стига да не е поставено под пълно запрещение, може да стане съдружник в ООД. Но за тази цел то трябва да придобие поне един дял от капитала. Не може да стане съдружник обявеният в несъстоятелност. Едно лице може да стане съдружник по два начина. Първият е като участва в учредяването на ООД - в момента на възникване на ООД учредителят ще стане негов съдружник. По-сложен е начинът на възникване на членство след като ООД възникне като правен субект. В този случай членството ще възникне по следния ред: - Лицето трябва да придобие поне един дял от капита- 56 -
ла на ООД. Това може да стане или чрез придобиване на дружествен дял на съдружник, или чрез записване на нови дялове при увеличаване на капитала на ООД; - Лицето трябва да подаде писмена молба до ООД за приемането му като нов съдружник; - Общото събрание (ОС) на ООД трябва да вземе Решение за приемане на нов съдружник. Решението се взема с мнозинство поне 3/4 от капитала; - Управителят на ООД трябва да поиска от окръжния съд, и последния да впише лицето като съдружник в Търговския регистър. Лицето ще стане съдружник в ООД от деня на вписването му като съдружник в регистъра. Вписването следователно има конститутивно действие. 2. Съдружникът в ООД има права и задължения към ООД: а) Основните му законови права са: - право да участва в управлението на ООД; съдружникът няма право да управлява ООД, т.е. - да бъде назначен за управител. Съдържанието на това право се изразява във възможността на съдружника да участва в работата на ОС и да гласува при вземане на неговите решения; - право да участва в разпределянето на годишната печалба на ООД; - право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, и да преглежда книжата на ООД. Съдържанието на това право се изразява във възможността на съдружника да иска и да получава от Управителя информация за начина, по който се управлява ООД, и за конкретно взети управленски решения и сключени сделки; - право на ликвидационен дял от имуществото на ООД - 57 -
при ликвидация; - право да запише част от новите дялове при увеличаване на капитала, пропорционална на участието му до увеличението. - право да иска отмяна на решенията на ОС, които са противозаконни и/или противоречат на учредителния акт на ООД. По правило правата на съдружника са съразмерни на неговото участие в капитала. Пример: ако един съдружник притежава 1/3 част от капитала, той има право да получи 1/3 от годишната печалба на ООД, има 1/3 от гласовете в ОС, има право да запише 1/3 от стойността на новите дялове при увеличаване на капитала и т.н. Ако съдружникът има над 1/2 от капитала, той може да взема еднолично повечето решения в ОС. б) Основните законови задължения на съдружника са: - да изплати или внесе дяловата си вноска; - да участва в управлението на ООД; - да оказва съдействие за осъществяване на дейността на ООД; - да изпълнява решенията на ОС. С дружествения договор могат да се създадат и други права и задължения за съдружниците. При неизпълнения на своите задължения съдружникът може да бъде изключен от ООД. 3. Членството на съдружника може да се прекрати по един от следните основни начини: - чрез прехвърляне на членство на друго лице. Практически това става чрез прехвърляне на дружествения дял, схванат като съвкупност от всички права и задължения на - 58 -
съдружника по членственото правоотношение. Делът се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните; - при смърт или поставяне под пълно запрещение; - с писмено предизвестие, направено поне 3 месеца преди датата на прекратяването; - при изключване на съдружник. Въпрос 4. Управление. Предпоставки за прекратяване на ООД. 1. Управлението на ООД е правно уредена дейност по формиране на неговата воля като правен субект чрез вземане на управленски решения, и изявяване на тази воля чрез сключване на сделки от името и за сметка на ООД. Тази дейност се осъществява от органите на ООД. ООД има система от задължителни органи, уредени в ТЗ. Тя включва ОС на съдружниците и Управител или Управители. ТЗ допуска с учредителния акт на ООД учредителите да създадат и трети незадължителен орган. Това е контрольорът, който да контролира дейността на Управителя. а) ОС формира волята на ООД по основните въпроси от неговата дейност. То няма представителни функции. ТЗ урежда детайлно неговия състав, реда за свикване, компетентността и начина на вземане на решенията от ОС. аа) ОС се състои от съдружниците. Управителят участва в заседанията на ОС със съвещателен глас, ако не е съдружник. Функциите на ОС на едноличното ООД се изпълняват от едноличния собственик на капитала и единствен съдружник. - 59 -
бб) ОС се свиква на редовни и извънредни събрания. Редовните събрания са поне веднъж годишно, а извънредните - винаги, когато се наложи да се вземе решение по въпроси от компетентността на ОС. ОС се свиква по строго определен ред в ТЗ. Неспазването на този ред ще направи невъзможно провеждането на ОС или ще опорочи взетите от него решения. ОС се свиква само от управителя. Управителят има по правило свобода да реши кога да свика ОС и при какъв дневен ред. Но той е длъжен да свика ОС при писмено искане на съдружници с дялове над 1/10 от капитала. Ако той не свика ОС, съдружниците, поискали свикването, имат това право. Управителят свиква ОС с писмена покана, която трябва да се получи от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на събранието. В поканата се посочва деня, часа, мястото на провеждане на ОС, и неговия дневен ред. Целта на поканата е да се даде възможност на съдружниците да се подготвят за участие в ОС и да участват в неговата работа. В деня на провеждане на ОС то се открива от управителя, определя се дневния ред, провеждат се дебати по въпросите от дневния ред и накрая се пристъпва към гласуване на решенията. вв) ОС може да взема решения по въпросите от неговата компетентност, а тя е посочена неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ. ОС взема решения по следните по-важни въпроси: 1) изменя и допълва дружествения договор (учредителния акт при ЕООД); 2) приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов - 60 -
член; 3) приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане; 4) взема решения за изменение на капитала; 5) избира и освобождава управителя и определя възнаграждението му; 6) взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти на ООД; 7) взема решения по други въпроси, които са му възложени с дружествения договор. Решенията по т. 1) и 2) се вземат с мнозинство повече от 3/4 от целия капитал, а решенията по т. 4) - с единодушие. Всички останали решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор. Взетите от ОС решения влизат в сила незабавно, освен ако в закона или в самото решение е предвидено друго. Те са задължителни за управителя и за всички съдружници. б) Управителят се назначава от ОС за определен срок (мандат). За управител може да се назначи всяко дееспособно ФЛ; не е нужно то да е съдружник. За управители могат да се назначат и няколко лица. Управителят може да бъде заменен с друг по всяко време от ОС, дори преди да е изтекъл срокът, за който е назначен. Името на назначения управител се вписва в Търговския регистър заедно с нотариално заверен образец от неговия подпис и съгласие да изпълнява функциите на управител. Така - чрез справка в регистъра, всеки може да научи кой управлява и представлява ООД, т.е. чрез кого лицето трябва да сключи договор с ООД. Управителят има управителни и представителни функции. Във връзка с управлението той взема управленски решения по всички въпроси от дейността на ООД, които са - 61 -
извън компетентността на ОС - производствени, финансови, организационни и т.н. Управителят е единственият представителен орган на ООД - той сключва всички договори и други сделки от името и за сметка на ООД с трети лица и представлява ООД в съда. Когато са назначени двама или повече управители, всеки от тях поотделно управлява и представлява ООД, освен ако дружественият договор предвижда те да го управляват и представляват съвместно. 2. ООД се прекратява при наличие на една от следните по-важни предпоставки по чл. 154, ал.1 ТЗ: - с изтичане на срока, определен в дружествения договор; - по решение на съдружниците, взето с мнозинство поне 3/4 от капитала; - при обявяването му в несъстоятелност; - с решение на окръжния съд в предвидените в ТЗ случаи. - ЕООД се прекратява и със смъртта или с поставяне под пълно запрещение на единствения съдружник. След прекратяването му (с изключение на обявяването му в несъстоятелност) ООД встъпва в ликвидация. След приключване на ликвидацията то ще се заличи като правен субект.
- 62 -
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. С какви последици се свързва определянето на ООД като капиталово ТД. 2. Кои са специфичните белези на ООД като вид ТД. 3. Какъв е редът за учредяване на ООД. 4. Изяснете понятието, функциите и структурата на капитала. 5. Може ли да се измени капитала и по какъв начин. 6. Кои са органите на ООД. Кой го управлява и представлява. 7. Кои са основните правомощия на ОС. Как се свиква то. С какво мнозинство се вземат неговите решения.
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Размерът на капитала на ООД се определя от: а) закона; б) учредителния акт; в) Общото събрание; г) съда. 2. Съдружникът в ООД има право да: а) бъде назначен за управител; б) избира еднолично управителя; в) участва в управлението на ООД; г) упражнява контрол върху управителния съвет. - 63 -
3. Решенията на ОС се вземат най-често с: а) обикновено мнозинство от целия капитал; б) обикновено мнозинство от представения в ОС капитал; в) с квалифицирано мнозинство повече от 3/4 от целия капитал; г) с квалифицирано мнозинство повече от 3/4 от представения капитал в ОС. 4. ООД се представлява от: а) всеки съдружник поотделно; б) ОС; в) управителя; г) Управителния съвет. 5. Съдружникът в ООД отговаря: а) ограничено към кредиторите за задълженията на ООД; б) ограничено и солидарно към кредиторите; в) неограничено и солидарно към кредиторите; г) не отговаря за задълженията на ООД.
- 64 -
“≈ÿ 7. ¿ ÷»ŒÕ≈–ÕŒ » ŒÃ¿Õƒ»“ÕŒ ƒ–”∆≈—“¬Œ — ¿ ÷»» Акционерното дружество (АД) и командитното дружество с акции (КДА) са уредени в Гл. 15 и 16 ТЗ (чл. 158 и сл.). Те са чисто капиталови ТД, за разлика от ООД, което макар да е капиталово, притежава черти и на персонално ТД. АД (КДА) е правна форма, в която се набират големи капитали и чрез която се извършва голяма по обем стопанска дейност. Тема 7 включва следните основни въпроси: 1. Понятие за АД и КДА. Учредяване; 2. Понятие, функции и структура на капитала; 3. Акция - понятие, видове, сделки с акции; 4. Управление и предпоставки за прекратяване на АД. Въпрос 1. Понятие за АД и КДА. Учредяване. 1. Изясняването на понятието за АД и КДА като отделни видове ТД предполага изясняването на техните уникални белези, които отличават всяко от тях от останалите видове ТД. Те са капиталови ТД. По това се отличават от персоналните СД и КД, и си приличат с ООД. Техните уникални белези се извличат основно от тяхното легално определение в ТЗ, и при съпоставката им с ООД: Според чл. 158, ал. 1 ТЗ акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Според чл. 253 КДА се образува с договор, като за вноските на ограничено отго- 65 -
ворните съдружници се издават акции. Броят на тези съдружници е поне 3. От тези определения следва, че АД и КДА са капиталови ТД и, че техният капитал е разделен на акции. Разликата между тях е в броя на техните съдружници и в отговорността на последните за задълженията на ТД. АД може да се учреди като еднолично - да има само 1 съдружник. То има само един вид съдружници - акционерите, които не отговарят за неговите задължения към кредиторите. Минималният брой съдружници в КДА е 5 лица. КДА има два вида съдружници - акционери (наречени ограничено отговорни съдружници), които не отговарят за неговите задължения към кредиторите, и неограничено отговорни съдружници. Последната отговарят неограничено, солидарно и субсидиарно за задълженията на КДА към кредиторите, както съдружниците в СД. Поради наличието на акционери в КДА, за него се прилагат съответно правилата за АД. Но поради наличието на неограничено отговорни съдружници, ТЗ е създал някои особени правила за КДА, различни от правилата за АД. Извън особените правила, за неговото учредяване, членство, управление и прекратяване се прилагат правилата за АД. В тази връзка найнапред ще изясним правния режим на АД, и на тази основа ще посочим само особените правила на ТЗ за КДА. а) Уникалните само за АД черти са следните: аа) То е капиталово ТД, защото регистрира капитал като условие за неговото възникване и съществуване. Но за разлика от ООД, то е чисто капиталово ТД, защото: - капиталът му е разделен на равни по стойност части, - 66 -
наречени акции; - членството в АД е материализирано в ценни книги, наречени акции. Затова то може да се прехвърля напълно свободно, включително на неакционер. За сравнение - за прехвърляне на членството (дружествения дял) в ООД от съдружник на несъдружник е нужно решение на ОС; - личността на акционера няма никакво значение за АД. В тази връзка неговото единствено задължение е за дялова вноска в капитала на АД. Акционерът не е задължен да участва лично в дейността и в управлението на АД, нито да изпълнява решенията на ОС, нито да съдейства на АД за осъществяване на неговата дейност. Именно затова членството в АД е напълно свободно прехвърлимо. Обратно е при ООД. Тук личността на съдружника има значение за ООД. Защото освен с дялова вноска, съдружникът има и неимуществени задължения, в частност задължение да участва лично в управлението на ООД. Именно с оглед значението на личността на съдружника, тук за прехвърляне на членството на несъдружник е нужно решение на ОС на съдружниците. бб) Минималният размер на капитала на АД е 50 000 лв., т.е. 10 пъти по-голям от минималния размер на капитала на ООД. вв) Членството в АД е анонимно - имената на акционерите не се вписват в устава, нито в Търговския регистър. Затова не е известно кои лица са акционери в едно АД. Имената на съдружниците в ООД се вписват в Търговския регистър и така стават известни на третите лица. - 67 -
гг) Единствено АД измежду търговските дружества може да извършва определени стопански дейности - банкова, застрахователна, дейност на дружество за доброволно здравно осигуряване, дейност на фондова борса и др. дд) Само АД измежду всички ТД, и изобщо измежду всички търговци, може да емитира облигации, чрез които да кредитира своята дейност. б) КДА притежава първите три от посочените по-горе черти на АД. Но се отличава от АД по наличието на два вида съдружници - акционери и неограничено отговорни съдружници (НОС). Минималният брой на първите е 3 лица, а на вторите - 2 лица. 2. Учредяването на АД преминава през следните етапи: а) Провежда се Учредително събрание (УС), на което участват учредителите. Такива са лицата, които записват акциите от капитала на АД. На УС учредителите записват акциите, вземат решение за учредяване на АД, приемат устава на АД (ако АД се учредява като еднолично АД се приема учредителен акт) и избират Надзорен съвет (НС) или Съвет на директорите (СД), в зависимост от системата на управление. Учредителите вземат тези решения с единодушие и ги материализират в Протокол на УС. Уставът е устройственият акт на АД. Той се съставя в писмена форма и има съдържание, сходно с това на дружествения договор при ООД (вж. чл. 165 ТЗ). В него се посочват още: 1) вида, броя, номиналната и емисионната (ако е определена такава) стойност на акциите, отделните класове акции и особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива; 2) органите на АД - според избраната система на - 68 -
управление, техния мандат и броя на членовете им; 3) начина на разпределение на печалбата; 4) начина на свикване на Общото събрание (ОС). В устава обаче не се посочват името, съответно фирмата на акционерите - АД е анонимно ТД. б) Ако бъдещото АД ще се управлява по двустепенната система, избраният НС избира състава на Управителния съвет (УС). в) Лицата, записали акциите от капитала, извършват дялови вноски. ТЗ изисква - като условие за вписване на АД в Търговския регистър, всеки записал акции да е внесъл предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 % от нейната номинална или от предвидената в устава емисионна стойност. г) Учредяване на АД приключва с вписването му в Търговския регистър. Окръжният съд по неговото седалище го вписва въз основа на писмено заявление за вписване на СД, съответно на УС. В Търговския регистър се вписват самото АД - неговата фирма, седалище и адрес на управление; - предмета на дейност и срока на АД; - размера на капитала, вида, броя, номиналната стойност и класовете акции, както и правата, които дава всеки клас акции; - органите на АД, броя на членовете и техния мандат и начина на представляване на АД. АД възниква като правен субект от деня на вписването му в търговския регистър. От този момент неговите учредители стават акционери. Учредяването на АД подлежи на обнародване в ДВ. Последното има декларативно действие; то не е етап от учредяването на АД. 3. Същите са етапите на учредяване на КДА. Особеното при неговото учредяване е, че: - 69 -
а) На УС не се избира СД или НС. В устава задължително трябва да се посочат имената/фирмите и адресите на неограничено отговорните съдружници. б) УС не избира органи на КДА; в) Заявлението за вписване на КДА до окръжния съд по седалището му се подава от всички неограничено отговорни съдружници. Въпрос 2. Понятие, функции, структура и изменение на капитала на АД/КДА. 1. За понятието и за функциите на капитала на АД (КДА) важи (виж съответно) казаното за ООД. Особености тук има в минималния размер и в структурата на капитала. Минималният размер на капитала по ТЗ е 50 000 лв. Какъв размер ще има капиталът - определят учредителите с устава на АД. Но той не може да бъде под минималния размер от 50 000 лв. Капиталът е разделен на равни части - акции. Сборът от стойността на всички акции е равен на капитала. Като част от капитала, акцията има номинална стойност. Минималната номинална стойност на една акция е 1 лв. АД може да емитира акции с по-голяма стойност, но тя трябва да бъде в цели левове - 2, 5, 10 и т. н. Едно АД не може да емитира акции с различни номинални стойности. 2. Както и при ООД, начините за изменение на капитала са три: - чрез изменение само на броя на акциите; - чрез изменение само на номиналната стойност на акциите; - 70 -
- чрез едновременно изменение на броя и стойността на акциите. Подобен на този при ООД е и редът за изменение на капитала на АД. Казаното за капитала на АД важи напълно за капитала на КДА. Въпрос 3. Акция - понятие, видове, сделки с акции. 1. Понятието за акция може да се изясни основно от три гледни точки: - акцията като част от капитала; - акцията като израз на членството в АД; - акцията като ценна книга. а) Като част от капитала акцията има номинална стойност. Сборът от номиналната стойност на всички акции е равен на капитала. За да стане едно лице акционер, то трябва да запише или да придобие поне една акция от капитала. Акцията може да се запише при нейното издаване на различна цена - по номинална или по емисионна стойност. Емисионна е стойността, по която акцията се придобива от нейния първи собственик, т.е. от лицето, което я е записало. На практика емисионната стойност е цената, която лицето плаща, за да придобие акцията. Емисионната стойност може да бъде най-малко равна или по-голяма, но не може да е по-малка от номиналната й стойност. Пример: ако АД издава акции с номинал от 10 лв., 1 лице може да запише акция, като плати за нея 10 лв. (по номинал) или 20 лв. (по емисионна стойност). Разликата между емисионната и номиналната стойност - 71 -
на акцията (в примера тя е 10 лв.) се нарича „ажио“. Тази стойност не е част от капитала на АД, а се записва във фонд „Резервен“. Целта на емитирането на акциите по емисионна стойност е АД да започне своето съществуване с по-голямо по стойност имущество от неговия капитал. Пример: ако се емитират 5000 акции с номинална стойност от 10 лв., но се записват по стойност от 20 лв., в момента на своето възникване АД ще има капитал 50000 лв. и имущество 100 000 лв. б) Акцията като израз на членството в АД е средство за определяне на съдържанието и обема на правата на нейния притежател - акционера. По съдържание тези права могат да бъдат обикновени и привилегировани, в зависимост от това дали акциите са обикновени или привилегировани. Обикновените акции дават обикновени, стандартни права на техния притежател, а привилегированите - по-големи права в сравнение с правата, които дават обикновените акции. Обемът на правата на акционера се определя от броя на притежаваните акции. Колкото повече акции притежава той, толкова по-големи са неговите права. Пример: ако един акционер има 1 акция, той има 1 глас в ОС; ако има 10 акции - има 10 гласа в ОС и т. н. Като израз на членството в АД, акцията има реална (или балансова) стойност. Тази стойност се променя постоянно; тя не е точно определена, за разлика от номиналната и емисионната стойност на акцията. Реалната стойност отразява чистото имущество на АД, което стои зад всяка негова акция в точно определен момент. По стойност тя може да бъде по-ниска, равна на или по-голяма от номиналната - 72 -
стойност на акцията в зависимост от това дали чистото имущество на АД е по-малко, равно на или по-голямо по стойност от капитала. Значението на реалната стойност на акцията е в това, че акционерът има право да получи като обезщетение от АД реалната стойност на своите акции при прекратяване на неговото членство или при прекратяване на АД с ликвидация. Акцията като израз на членството в АД дава право на 1 глас в ОС на АД, право на дивидент и право на ликвидационен дял. Акцията като израз на членството в АД е неделима. Но тя може свободно да се прехвърля и наследява. Тя може да се залага като обезпечение на вземане, да бъде предмет на запор и на принудително изпълнение. в) Акцията като ценна книга е документ, който удостоверява (доказва) правото на членство на нейния притежател и отделните членствени права - на глас в ОС, на дивидент, на ликвидационен дял. Тя удостоверява правото на членство по такъв начин, че за да упражни отделно свое членствено право, акционерът трябва да се легитимира като такъв чрез предявяването на акцията. Съответно за да се разпореди с правото на членство в АД, акционерът трябва да прехвърли документа (акцията) на друго лице - бъдещ акционер. Акцията като ценна книга има пазарна (курсова) стойност. Това е стойността (цената), по която тя може да се продаде или купи на пазара на ценни книжа - фондовата борса. 2. Основните видове акции са: - поименни и на приносител; - обикновени и привилегировани; - 73 -
- гласни и безгласни; - налични и безналични. Поименни са акциите, върху които е изписано името на техния първи собственик. Останалите са акции на приносител - върху тях не е изписано имато на собственика. Обикновени са акциите, които дават обикновени (стандартни права) на техните притежатели. Привилегированите акции дават по-големи права от тази, които дават обикновените акции. Пример: ако обикновена акция дава право на дивидент от 1 % от годишната печалба на АД, привилегированата акция дава 3 %. Гласни са акциите, които дават право на глас в ОС. Безгласните акции не дават право на глас. Налични са акциите, които са обективирани в документ - материален носител. Безналичните акции нямат материално, а само електронно (виртуално) битие - те се отчитат само на електронен носител. 3. Акциите могат да бъдат предмет на всякакви сделки. Те могат да се продават, заменят, завещават, даряват, залагат. Прехвърлянето на наличните акции става по два начина: - Акциите на приносител се прехвърлят чрез простото им предаване от прехвърлителя на приобретателя; - Поименните акции се прехвърлят чрез специална едностранна формална сделка, наречена джиро - с надпис върху самата акция, извършен от прехвърлителя (акционера), в който се посочва името на приобретателя на акцията (бъдещ акционер). Прехвърлянето на безналичните акции става по спе- 74 -
циален ред, предвиден в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Казаното за понятие, видове и сделки с акции на АД, важи напълно за КДА. Въпрос 4. Управление на АД (КДА). Основания за прекратяване на АД (КДА). 1. АД също както ООД има органна структура. Но тя е по-сложна, предвид по-големия обем на дейност на АД. а) ТЗ дава на учредителите право да изберат органите на АД измежду две системи на управление - едностепенна и двустепенна. Системата на управление се определя в устава. При едностепенната система на управление АД има два органа - общо събрание на акционерите (ОС) и Съвет на директорите (СД). При двустепенната система АД има три органа - ОС, Надзорен съвет (НС) и Управителен съвет (УС). Първата система дава възможност за по-оперативно и гъвкаво управление на АД, за сметка на занижен контрол върху дейността на СД. При втората система контролът върху управлението е засилен, в лицето на НС, но за сметка на по-бавното и тромаво управление. КДА се управлява единствено по едностепенната система на управление. б) ОС формира волята на ООД по основните въпроси от неговата дейност. То няма представителни функции. ТЗ урежда детайлно неговия състав, реда за свикване, компетентността и начина на вземане на решенията от ОС. аа) В състава на ОС влизат всички акционери с право на глас; в състава му не се включват акционерите с акции без право на глас. Функциите на ОС на едноличното АД се - 75 -
изпълняват от едноличния собственик на капитала и единствен акционер. бб) ОС не е постоянно действащ орган, а се свиква на събрания - редовни и извънредни. Редовните събрания се свикват поне веднъж годишно, а извънредните - винаги, когато се наложи да се вземе решение по въпроси от компетентността на ОС. ОС се свиква по строго определен ред в ТЗ. Неспазването на този ред ще направи невъзможно провеждането на ОС или ще опорочи взетите от него решения. ОС се свиква от СД, съответно от УС. То може да се свика и от НС, както и по искане на акционери, които повече от 3 месец притежават акции, представляващи поне 5 % от капитала. Свикването се извършва чрез покана, обнародвана в Държавен вестник. В поканата трябва да се посочи мястото, деня и часа на събранието, вида на ОС, дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Поканата трябва да ес обнародва най-малко 30 дни преди деня на ОС. В деня на събранието се избира председател на ОС и се съставя списък на присъстващите акционери или на техните представители и на броя на притежаваните или представлявани акции. Акционерите, съответно представителите, удостоверяват присъствието си с подпис върху списъка. На основата на този списък се проверява дали е налице необходимият кворум за провеждане на ОС, ако такъв се изисква от закона или устава. Кворумът е изискване за присъствие или за представляване на определена част от - 76 -
капитала на АД на събранието като условие за неговото редовно провеждане. Пример: за да се вземе решение за изменение на устава, на ОС трябва да е представена поне половината от капитала (чл. 227, ал. 2 ТЗ). Председателят може да открие събранието само ако установи, че е налице необходимият кворум. В противен случай ще откаже да го открие, защото поради липса на кворум събранието не може да взема валидни решения. След откриването на събранието то избира председател (ако такъв не е определен в Устава на АД) и секретар на заседанието, след което се провежда обсъждане по въпросите от дневния ред, правят се изказвания, и накрая се пристъпва към гласуване на решенията. вв) ОС може да взема решения по въпросите от неговата компетентност, а тя е посочена неизчерпателно в чл. 221 ТЗ. ОС взема решения по следните по-важни въпроси: 1) изменя и допълва устава на АД; 2) изменя капитала; 3) преобразува и прекратява АД; 4) избира и освобождава членовете на СД, съответно на НС, и определя тяхното възнаграждение (с изключение на това на изпълнителните членове на СД); 5) одобрява годишния счетоводен отчет на АД, взема решение за разпределяне на печалбата и за изплащане на дивидент; 6) решава издаването на облигации. По правило решенията на ОС се вземат с обикновено мнозинство от представения капитал (акции) - 50 % плюс един от гласовете в ОС. Решенията за изменение на устава, изменение на капитала и за прекратяване на АД се вземат с - 77 -
квалифицирано мнозинство поне 2/3 от представения капитал, освен ако уставът не предвижда по-голямо мнозинство. При вземане на решенията всяка акция дава право на 1 глас в ОС. По правило решенията на ОС влизат в сила незабавно и са задължителни за останалите органи на АД. Някои решения влизат в сила след вписването им в Търговския регистър. в) Текущото управление на АД се осъществява от СД при едностепенната система на управление или от УС при двустепенната система. Съставът на съветите е между 3 и 9 лица, които се назначават и освобождават за срок (мандат) до 5 години. СД се назначава от ОС, а УС - от НС на АД. В състава на СД или на НС може да бъде назначено всяко дееспособно ФЛ. Не е нужно то да е акционер. Членовете на СД или на УС могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани. СД и УС не са постоянно действащи органи, а се свикват на заседания поне веднъж на три месеца. При едностепенната система на управление АД се управлява и представлява от СД. По двустепенната система то се управлява и представлява от УС, но под контрола на НС. Във връзка с управлението на АД, СД и УС вземат решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Те вземат управленски решения по всички въпроси, които са извън компетентността на ОС, респ. на НС. За дейността си по управлението, СД се отчита пред ОС. Управителният съвет извършва дейността си под контрола на НС и се отчита пред него. УС докладва за дейността си поне веднъж на 3 месеца пред НС. До края на м. февруари еже- 78 -
годно СД, съотв. УС, съставя годишен счетоводен отчет за изтеклата година и доклад за дейността на АД, и ги представят на избраните от ОС експерт-счетоводители. Членовете на СД, съответно на УС, представляват АД колективно, освен ако уставът предвижда друго. СД, съответно УС, може да овласти едно или повече лица от състава си да представляват АД. Във всички случаи имената на лицата, овластени да представляват АД, се вписват в Търговския регистър и се обнародват. При вписването те представят нотариално заверени подписи. г) По двустепенната система на управление на АД НС упражнява контрол върху дейността на УС. Членовете на НС се избират и освобождават от ОС за срок до 5 години. Техният брой е между 3 и 7 дееспособни ФЛ. Надзорният съвет не е постоянно действащ орган, а се събира на редовни заседания поне веднъж на 3 месеца. НС има само контролни функции. Той няма управителни и представителни функции; НС представлява АД единствено в отношенията му с УС. Във връзка с контролната си дейност НС: - избира и освобождава състава на УС, но не може да му дава указания във връзка с управлението на АД; - дава предварително съгласие за вземане на основни решения от УС; - може по всяко време да поиска от УС да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга АД; - има право да свиква ОС. Наред с контролната си дейност, НС проверява и заверява годишния счетоводен отчет и доклада за дейността на АД, и прави предложение до АД за разпределение на печалбата. - 79 -
2. Казаното за управлението на АД по едностепенната система е в сила и за управлението на КДА, но като се държи сметка за следните особености: - В състава на ОС на КДА влизат само ограничено отговорните съдружници - акционерите. Ако неограничено отговорни съдружници са записали акции в капитала, те участват в ОС, но имат само съвещателен глас при вземане на решенията; - Компетентността на ОС се определя в устава, а не в ТЗ; - За вземане на Решения за изменение на устава и за прекратяване на КДА е нужно съгласие на неограничено отговорните съдружници. ОС никога не назначава и не освобождава състава на СД; - В състава на СД влизат по право всички неограничено отговорните съдружници. 3. Основанията за прекратяване на АД са посочени в чл. 252 ТЗ. Те са сходни с основанията за прекратяване на ООД по чл. 154, ал. 1 ТЗ, към които препращам. Особеното е, че (за разлика от едноличното ООД) едноличното АД не се прекратява със смъртта или поставянето на единствения акционер под пълно запрещение. 4. КДА се прекратява на едно от основанията по чл. 252 ТЗ, на които се прекратява АД. Но то се прекратява и на още едно основание - със смъртта или с поставяне под пълно запрещение или с обявена несъстоятелност на поне един неограничено отговорен съдружник, освен ако в устава е предвидено друго.
- 80 -
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Изяснете уникалните белези на АД като вид ТД. Защо то е „чисто“ капиталово ТД. 2. Изяснете приликите и разликите между АД и ООД, и АД и КДА. 3. Дайте понятие за акцията. Какви стойности на акцията познавате. Какви видове акции познавате. Какво е общото и различното между акцията и облигацията. 4. Какви са правата и задълженията на акционера. 5. Какви системи на управление на АД познавате. Какъв е съставът и компетентността на Общото събрание. Кой го свиква и по какъв ред? 6. Кои са управителните органи на АД, в зависимост от системата на управление. Какъв е техния състав и компетентност. 7. Посочете основанията за прекратяване на АД. 8. Кои са особеностите в членството, управлението и в прекратяването на КДА. Кой го представлява. Как отговарят съдружниците в КДА за неговите задължения.
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Акцията в АД е: а) прехвърлима и наследима; б) прехвърлима, но ненаследима; в) прехвърлима и наследима, но само ако това е предвидено в устава; г) не може да се прехвърля и наследява. - 81 -
2. АД има: а) едностепенна система на управление; б) двустепенна система на управление; в) тристепенна система на управление; г) няма верен отговор. 3. АД се представлява от: а) Общото събрание; б) Управителния съвет; в) Съвета на директорите или Управителния съвет; г) Надзорния съвет. 4. КДА може да се учреди от поне: а) едно дееспособно ФЛ или ЮЛ; б) две дееспособни ФЛ или ЮЛ; в) пет дееспособни ФЛ или ЮЛ; г) 7 дееспособни ФЛ. 5. КДА има: а) едностепенна система на управление; б) двустепенна система; в) тристепенна система; г) една от трите системи по избор.
- 82 -
“≈ÿ 8. œ–≈ –¿“fl¬¿Õ≈ » À» ¬»ƒ¿÷»fl Õ¿ “⁄–√Œ¬— » ƒ–”∆≈—“¬¿ Глава 17 на ТЗ урежда ликвидацията на ТД като предпоставка за заличаване на ТД като правен субект. Ликвидацията е специално извънсъдебно производство, което започва автоматично след прекратяването на ТД. Не се извършва ликвидация на ТД, което е прекратено поради преобразуването му или обявяването му в несъстоятелност. Едва след приключване на ликвидацията, ТД се заличава (престава да съществува) като правен субект. След прекратяването на всяко ТД се извършва ликвидация, независимо от неговия вид. Не се извършва ликвидация на ЕТ след тяхното прекратяване. Гл. 17 на ТЗ не се прилага за ликвидация на кооперациите. Производството за тяхната ликвидация е уредено в Закона за кооперациите. Тема 8 съдържа следните основни въпроси: Въпрос 1. Понятие за прекратяване на ТД; Въпрос 2. Понятие, цели и процедура по извършване на ликвидацията. Въпрос 1. Понятие за прекратяване на ТД. Изясняването на това понятие се налага, за да се изяснят същността и целите на ликвидацията, която започва автоматично от момента на прекратяване на ТД. Прекратяването на ТД е синоним на прекратяване на неговата активна търговска дейност. След прекратяването си ТД продължава да съществува като правен субект, за- 83 -
пазва своето имущество, органи, членски състав. Но занапред то не може да извършва нова търговска дейност с цел печалба. След прекратяването си то трябва да довърши започнатата дейност и едва след довършването й ще престане да съществува като правен субект. Във фазата на ликвидация ТД променя своята цел от цел за извършване на търговски сделки с цел печалба в цел без да сключва нови сделки да довърши започнатата дейност. Най-често ТД се прекратява по желание на съдружниците, когато целите, за които е създадено, не могат да се постигнат, или съдружниците не желаят повече да преследват тези цели. Поради това след прекратяването на ТД неговото по-нататъшно съществуване се обезсмисля и то трябва да се заличи като правен субект. Това обаче не може да стане в момента на прекратяване на ТД. Защото в процеса на своята търговска дейност то е създало свое имущество - парично оценими права, а и задължения към други лица. Но за да се заличи ТД като правен субект, е необходимо преди това да се ликвидира неговото имущество. Това е така, защото основен принцип на правото е, че няма безсубектно имущество - няма имущество без лице, което да го притежава. В тази връзка целта на ликвидацията е да се ликвидира имуществото на ТД, създадено в процеса на неговата дейност, като условие за заличаване на ТД като правен субект. С оглед на тази цел, след като се прекрати ТД не може повече да извършва нова търговска дейност (с извършването й се създава ново имущество). От този момент нататък то встъпва в последната фаза от своя „живот“ - на ликвидация, в която трябва да приключи вече сключените сделки - 84 -
и да ликвидира своето имущество. Едва след това ТД може да се заличи като правен субект. ТД се прекратява след осъществяване на някое от основанията за това, предвидени в ТЗ. Основанията за прекратяване са различни за отделните видове ТД. Прекратяването на ТД се оповестява на участниците в оборота чрез вписването му в Търговския регистър. Вписването има декларативно действие - то само оповестява факта, че ТД се е прекратило в момент, предхождащ вписването на този факт в Търговския регистър, и че е встъпило във фазата на ликвидация. Въпрос 2. Понятие, цели и процедура по извършване на ликвидация. 1. Ликвидацията е специално извънсъдебно и (по правило) доброволно производство, което започва автоматично в момента на прекратяване на ТД. То има за цел да се ликвидира имуществото на ТД като условие за неговото заличаване като правен субект (ЮЛ) от Търговския регистър. Ликвидацията се извършва от ликвидаторите на ТД - едно или няколко дееспособни ФЛ, които управляват и представляват ТД във фазата на ликвидация. Когато са назначени няколко ликвидатори, те представляват ТД заедно - не поотделно. С оглед на тяхната представителна функция, имената на ликвидаторите се вписват в Търговския регистър, и към него се прилагат нотариално заверени образци от техните подписи. Във фазата на ликвидация ликвидаторите имат правата и задълженията на изпълнителния орган на ТД. Основното тяхно задължение е да извършат ликвидацията на иму- 85 -
ществото, а основното им право е да получат възнаграждение от ТД. 2. Процедурата по ликвидация преминава условно през 3 етапа: подготвителен етап, същинска ликвидация и приключване на ликвидацията. - През подготвителния етап ликвидаторите извършват следните действия: а) Те са длъжни да обявят прекратяването на ТД и да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Това става чрез обнародване на съобщение в ДВ. Независимо от обнародването, известните кредитори на ТД трябва да се поканят писмено; б) Ликвидаторите трябва да съставят начален баланс към момента на прекратяване на ТД и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят междинен счетоводен отчет и доклад за дейността си по ликвидацията през съответната година. Чрез междинния счетоводен отчет става ясно до къде е стигнал процесът на ликвидация на имуществото на ТД; в) Ликвидаторите са длъжни да уведомят данъчната администрация за започналата ликвидация. - По време на същинската ликвидация ликвидаторите довършват текущите сделки на ТД, събират неговите вземания, изпълняват неговите задължения към кредиторите и превръщат имуществото на ТД (ако остане такова след удовлетворяване на кредиторите) в пари. Ликвидаторите не могат да сключват нови сделки от името и за сметка на ТД, освен ако това се налага за целите на ликвидацията. Имуществото, което остане след удовлетворяване на кредиторите, е т. нар. чисто ликвидационно имущество. То се раз- 86 -
пределя на съдружниците, съответно на акционерите, под формата на ликвидационни дялове. - След като са уредени всички задължения на ТД и чистото ликвидационно имущество на ТД е разпределено на съдружниците, ликвидаторите трябва да поискат от окръжния съд по седалището на ТД да го заличи от Търговския регистър като правен субект. Въз основа на искането съдът с решение заличава ТД от Търговския регистър. Ликвидацията приключва в момента на заличаването на ТД. От този момент то престава да съществува като правен субект. Решението за заличаване само на капиталовите ТД се обнародва в Държавен вестник. Обнародването има декларативно действие.
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Какво представлява прекратяването на ТД. 2. Какво представлява ликвидацията и какви са целите й. Кога започва тя. Защо не се ликвидират ЕТ. 3. Кои са етапите на ликвидационното производство. Какво се извършва във всеки от тях. 4. Кой представлява ТД във фазата на ликвидация.
- 87 -
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Ликвидацията е: а) съдебно производство на принудително прекратяване на ТД; б) извънсъдебно производство на принудително прекратяване на ТД; в) съдебно производство на доброволно прекратяване на ТД; г) извънсъдебно производство на доброволно прекратяване на ТД. 2. Във фазата на ликвидация АД се представлява от: а) Управителния съвет или Съвета на директорите; б) Управителя; в) Всеки от ликвидаторите поотделно; г) Заедно от всички ликвидатори.
- 88 -
“≈ÿ 9. ŒŒœ≈–¿÷»fl Според чл. 1, ал. 1 ТЗ кооперацията (без ЖСК) е търговец. Тя е уредена в Закона за кооперациите (ЗК) като особен вид търговец. Тя е търговец-ЮЛ, и по това се отличава от ЕТ и си прилича с ТД. Но тя не е ТД, а се отличава съществено от всички видове ТД. Исторически кооперацията е създадена като правна форма за извършване на стопанска дейност от малоимотни и безимотни лица в условията на първоначално натрупване на капитала. Тема 9 включва следните основни въпроси: Въпрос 1. Понятие, учредяване, и видове кооперации; Въпрос 2. Членство в кооперацията; Въпрос 3. Управление на кооперацията. Въпрос 1. Понятие, учредяване, видове кооперации: 1. Член 1 на ЗК дава легално определение на кооперация: тя е доброволно сдружение на физически лица (ФЛ) с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничества осъществяват търговска дейност. Кооперацията е ЮЛ. От определението могат да се извлекат правните белези на кооперацията. Тя притежава четирите белега, характерни за родовото понятие ТД: - има търговско качество (чл. 1, ал. 2 ТЗ); - тя е търговец-ЮЛ; - тя е корпоративен правен субект - има членски състав; - тя осъществява търговска дейност с цел за печалба. Кооперацията се отличава от ТД по следните основни черти: - 89 -
- Учредители и членове на кооперация могат да бъдат само ФЛ; учредители и съдружници на ТД могат да бъдат ФЛ и/или ЮЛ; - Минималният брой на учредителите и на членовете на кооперацията е поне 7 дееспособни ФЛ; учредители на ТД са по правило поне 2 лица, а учредител на ООД и АД може да бъде и 1 лице; - За възникване на кооперацията не е нужно учредителите да правят дялови вноски в определен от закона минимален размер; учредителите на капиталово ТД трябва задължително да направят дялови вноски в определен минимален размер; - Кооперацията е ЮЛ с променлив капитал и променлив брой членове; Капиталовото ТД е ЮЛ с непроменлив капитал и непроменлив брой членове. Критерият за „(не) променлив“-ост тук е може ли (член-)кооператорът, съответно съдружникът в ТД, да прекрати членството си в кооперацията/ТД с едностранно волеизявление и да получи обратно от нея/него направената дялова вноска при възникване на членството. Коператорът може свободно по всяко време да прекрати членството си в кооперацията (да я напусне) и да получи обратно своя имуществен дял в нея. В тази връзка кооперацията е ЮЛ с променлив брой членове. В същата връзка тя е и с променлив капитал (т.е. имущество), защото при всяко напускане на кооператор нейният капитал се променя, тъй като от него се изплаща имуществения дял на напусналия. Обратно е при ТД - то е с непроменлив капитал и непроменлив брой членове, защото никой съдружник няма право едностранно да прекрати своето членство и да получи обратно своята дялова вноска в ТД; - Кооперацията, също както ТД, осъществява търгов- 90 -
ска дейност. Но тя осъществява дейността чрез сътрудничество и взаимопомощ на членовете. При нея е възможно участие на кооператорите и с капитали, както при капиталовото ТД. Но дори при такова участие, кооператорите са длъжни с лични усилия да си сътрудничат и да се подпомагат, за да се постигнат целите на кооперацията; - Коперацията е сдружение на личности, подобно на персоналните ТД и за разлика от капиталовите ТД. Личността на всеки неин член има значение за кооперацията. Затова членството в нея е непрехвърлимо и ненаследимо. Но за разлика от персоналните ТД, връзката кооперация - членкооператор не е така силна. Поради това прекратяването на членството на един кооператор не води до автоматично прекратяване на кооперацията; - Разлика има в управлението на кооперацията и на ТД. При капиталовото ТД управлява капиталът - т. е. тези съдружници, които имат най-голямо участие в капитала и са направили най-голяма инвестиция (дялова вноска) в него. Правото на глас на съдружниците в ОС на ТД е пропорционално на тяхното участие в капитала. Управлението на кооперацията се извършва на принципа на вътрешнокооперативна демокрация. Тя се управлява от личности, а не от капитали - независимо от инвестираната дялова вноска в имуществото на кооперацията, всички кооператори имат по 1 глас в ОС. 2. Кооперацията се учредява след осъществяването на сложен фактически състав (ФС), т.е. по следния ред: а) Провежда се Учредително събрание (УС), на което трябва да присъстват поне 7 дееспособни ФЛ – учредители. Когато се учредява взаимозастрахователна кооперация минималният брой на учредителите е 500 дееспособни ФЛ. Учредителите вземат решение за учредяване на коопераци- 91 -
ята, приемат нейния устав и избират нейните органи - Председател, Управителен съвет и Контролен съвет. И трите решения на УС се приемат с единодушие. За взетите от УС решения се съставя протокол, който се подписва от всички учредители. Уставът на кооперацията се съставя в писмена форма. В него се посочват нейното наименование, седалище и адрес на управление и предмета на дейност, вида и размера на дяловите и встъпителните вноски на кооператорите и сроковете за тяхното внасяне, реда за приемане на нови член-кооператори, органите на кооперацията и начина на нейното управление и представителство, начина на разпределяне на печалбите и загубите между кооператорите, и др. обстоятелства. б) Учредяването на кооперацията приключва с нейното вписване в Търговския регистър на окръжния съд по нейното седалище. Тя се вписва въз основа на писмена молба до Съда от Управителния съвет. Към молбата се прилагат преписи от протокола на УС и от устава, нотариално заверени образци от подписите на лицата, които ще управляват и представляват кооперацията, свидетелства за съдимост на Председателя и на членовете на Управителния и на Контролния съвет и декларации, че те не са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност и, че не са съпрузи, или роднини по права линия или братя и сестри. За разлика от учредяването на ТД, производството по учредяване на кооперация е безплатно. Затова към молбата на Управителния съвет не се прилага квитанция за внесена държавна такса за вписване на кооперацията. Кооперацията възниква като правен субект от деня на вписването й от съда в Търговския регистър. От този момент нейните учредители стават кооператори. Вписва- 92 -
нето се обнародва в Държавен вестник. Но обнародването има декларативно действие. За учредяването на взаимозастрахователна кооперация по Закона за застраховането е предвидено още едно изискване – Разрешение на Комисията за финансов надзор. в) Исторически и сравнително-правно са познати следните по-важни видове кооперации: 1) Потребителна кооперация; 2) Кредитна кооперация; 3) Трудово-производителна кооперация (ТПК); 4) Застрахователна кооперация. 1) Потребителната кооперация се създава с цел да доставя на своите членове стоки и услуги на по-ниски цени от цените, по които членовете могат да си доставят тези стоки и услуги, като ги купуват от търговци. 2) Кредитната кооперация се създава с цел да предоставя на своите членове кредити с по-ниска лихва и при поизгоди условия от условията, по които членовете могат да получат кредит от банка. 3) Трудово-производителната кооперация се създава с цел да предоставя работа на своите членове. 4) Застрахователната кооперация се създава с цел да застрахова своите членове срещу различни рискове на пониска цена – застрахователна премия, от цената, по която те могат да се застраховат при търговец – застрахователно АД. Понастоящем в Р България са познати всички видове кооперации, с изключение на кредитната кооперация. Законът забранява да се създават кредитни кооперации. Въпрос 2. Членство в кооперацията. 1. Член на кооперация може да бъде само ФЛ. Когато лицето участва в учредяването на кооперацията, то трябва да е дееспособно - да е навършило 18 години и да не е по- 93 -
ставено под запрещение. За възникване на членството след учредяване на кооперацията е нужно ФЛ да е навършило 16 години, да не е поставено под пълно запрещение и да е съгласно с устава на кооперацията. Едно ФЛ може да стане член-кооператор по два начина: - като участва в учредяването на кооперацията и; - като встъпи като кооператор след нейното учредяване. В първия случай учредителят ще стане кооператор в момента на възникване на кооперацията. а) Редът за възникване на членство след възникване на кооперацията е следният: аа) ФЛ трябва да подаде писмена молба за приемането му кооперацията с декларация, че е съгласно с устава на кооперацията. Молбата се адресира до Управителния съвет на кооперацията; бб) Управителният съвет (УС) трябва да вземе решение за приемане на молителя за кооператор. Членството възниква от постановяване на решението. Но приемането на молителя още не е окончателно, защото решението на УС трябва да се утвърди от Общото събрание (ОС) на кооперацията. Ако ОС не утвърди решението на УС, членството на лицето се прекратява от деня на решението на ОС. Новоприетите членове се вписват в книгата на кооператорите. б) Членството в кооперацията се прекратява по три начина: - при смърт на кооператора; - при изключване на кооператора. Той може да бъде изключен само с решение на ОС, когато нарушава закона, устава или решенията на ОС; - при напускане на кооперацията. За напускането й - 94 -
кооператорът трябва да отправи 1-месечно писмено предизвестие до УС. Неговото членство се прекратява автоматично с изтичане срока на предизвестието. След прекратяване на членството бившият кооператор, респективно неговите наследници, има право да получи обратно направените встъпителни, дялови и други вноски в кооперацията. Те се възстановяват след приемане на годишния счетоводен отчет на кооперацията. 2. Кооператорът има следните по-важни права: а) да участва в кооперацията и да се ползва от дейността й. В производствените кооперации той има право да получава работа съобразно със своята квалификация и възраст, и с потребностите на кооперацията; б) да участва в ОС на кооператорите, в което има 1 глас при вземане на решенията; в) право на информация от органите на кооперацията за взетите от тях решения и за извършените действия по всички въпроси, които засягат неговите интереси; г) право на дивидент от годишната печалба на кооперацията, съгласно определеното в устава; д) право на ликвидационен дял от имуществото на кооперацията при нейното прекратяване с ликвидация. Размерът на ликвидационния дял на кооператора е пропорционален на направените вноски в кооперацията; е) да иска отмяна на незаконните, противоуставни и неправилни решения и действия на всички органи на кооперацията; ж) право на рента, ако кооператорът е внесъл за ползване своя земя в земеделска кооперация; з) право да прекрати своето членство с писмено предизвестие до кооперацията. - 95 -
3. Кооператорът има следните задължения: а) да спазва устава и да изпълнява решенията на органите на кооперацията; б) да направи установените в устава вноски в кооперацията – встъпителна, дялова и др. При неизпълнение на задълженията, кооператорът може да бъде изключен с решение на ОС. Кооператорът не отговаря с личното си имущество към кредиторите на кооперацията за нейните задължения. Подобно на ООД и АД, кооперацията е сдружение с ограничена отговорност на членовете. Въпрос 3. Управление на кооперацията. Кооперацията има сложна органна структура. Тя включва Общо събрание (ОС), Управителен съвет (УС), Председател и Контролен съвет (КС). 1. ОС е върховен орган на кооперацията, защото взема решения по основните въпроси от компетентността на кооперацията и избира и освобождава състава на всички останали органи. ОС включва всички член-кооператори. Когато членовете са повече от 200, ОС може да се замести от Събрание на пълномощниците (СП). Последното включва в състава си пълномощници – лица, които са избрани от и представляват определен брой член-кооператори в СП. СП има компетентността на ОС. ОС не е постоянно действащ орган, а се свиква на събрания – редовни (поне веднъж годишно) и извънредни. То се свиква от УС с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, поне 14 дни преди деня на събранието. ОС е компетентно да взема решения по следните поважни въпроси: - изменя и допълва устава; - определя броя - 96 -
на членовете на УС и на КС и ги избира и освобождава с тайно гласуване; - избира и освобождава Председателя на кооперацията; - одобрява годишния финансов отчет и разпределението на печалбата на кооперацията; - взема решения за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията; одобрява решението на УС за приемане на нови членове и изключва членове на кооперацията; - взема решения за преобразуване и за прекратяване на кооперацията с ликвидация. За да може ОС да се проведе и да вземе валидни решения по въпросите от своята компетентност, то трябва да има предвидения в ЗК кворум, т. е. на него да присъстват или да бъдат представени определен брой членове. Ако липсва кворум, ОС не може да се проведе. По правило кворумът за провеждане на ОС е повече от половината от всички членове. Но кворумът за вземане на решения за изменение на устава, за преобразуване и за прекратяване на кооперацията е необходим кворум повече от 2/3 от членовете. По правило решенията на ОС се вземат с обикновено мнозинство - за решението трябва да гласуват повече от половината от присъстващите на ОС членове. Но за вземането на решение за изменение на устава, за преобразуване и за прекратяване на кооперацията с ликвидация, е нужно квалифицирано мнозинство от поне 2/3 от присъстващите членове. При гласуването на решенията всеки кооператор има 1 глас. По правило решенията на ОС влизат в сила незабавно след вземането им. Те са задължителни за всички органи на кооперацията и за кооператорите. 2. Членовете на УС се избират и освобождават от ОС за срок от 3 години. В състава на УС могат да се избират само член-кооператори; в състава му не могат да се избират външни лица. - 97 -
УС не е постоянно действащ орган. Той се свиква на заседания от неговия Председател. УС е компетентен да взема решения по следните поважни въпроси: - свиква ОС; - изпълнява решенията на ОС и направлява дейността на кооперацията; - приема нови членове; - може да спира изпълнението на решенията и действията на Председателя на кооперацията. УС взема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство. Всеки член на УС има 1 глас. 3. Председателят се избира от ОС измежду членовете на кооперацията за срок от 3 години. Той е и председател на УС. Председателят е постоянно действащ орган. Той: - ръководи текущата дейност на кооперацията; - представлява кооперацията = сключва и прекратява всички договори от нейно име и за нейна сметка; - организира изпълнението на решенията на ОС и на УС. 4. Съставът на КС се избира измежду членовете на кооперацията за срок от 3 години. Не могат да бъдат членове на КС членовете на УС, както и кооператорите, които през годината, предхождаща избора на КС, са заемали или продължават да заемат материално отговорна или отчетническа длъжност в кооперацията. КС контролира дейността на УС и на Председателя. Той няма управителни и представителни функции. Когато установи съществено нарушение на закона или на устава, КС може да свика ОС. За своята дейност КС се отчита пред ОС. - 98 -
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Кои лица могат да учредяват кооперация. Кои лица могат да бъдат член-кооператори. Какъв е техният минимален брой. 2. Кои са приликите и отликите на кооперацията от едно ТД. 3. Защо кооперацията е ЮЛ с променлив капитал и променлив брой членове. 4. Какво сдружение е кооперацията – на личности или на капитали, и защо. 5. Какво съдържание се влага в израза, че кооперацията се управлява на принципа на вътрешнокооперативна демокрация. 6. Кои са основните видове кооперации. 7. Какъв е редът за възникване и за прекратяване на членство в кооперация. 8. Кои са правата и задълженията на кооператора. 9. Кои са органите на кооперацията – състав, мандат, компетентност, начин на конституиране и на вземане на решения.
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Кооперацията се учредява от поне: а) 2 ФЛ или ЮЛ; б) 7 ФЛ; в) 5 ЮЛ; г) 7 дееспособни ФЛ. - 99 -
2. Член кооператор може да бъде: а) всяко лице; б) само ЮЛ; в) само ФЛ и то дееспособно; г) само ФЛ, което е навършило 16 години. 3. Кооперацията е: а) едноличен търговец; б) търговец – търговско дружество; в) особен търговец, който не е нито ЕТ, нито ТД; г) няма търговско качество; 4. Кооперацията се представлява от: а) Управителния съвет; б) Контролния съвет; в) Председателя; г) Всеки от членовете поотделно. 5. Членството в кооперацията: а) може да се прехвърля и наследява; б) не може да се прехвърля и наследява; в) може свободно да се наследява; г) може да се наследява само със съгласие на Общото събрание.
- 100 -
“≈ÿ 10. Õ≈—⁄—“Œfl“≈ÀÕŒ—“ Тема 10 включва следните основни въпроси: 1. Понятие, цели и фази на несъстоятелността; 2. Предпоставки за откриване на производството; 3. Откриване на производството. Последици и действия; 4. Обявяване на длъжника в несъстоятелност. Приключване на производството. Изясняването на тези въпроси има значение за всички видове търговци. Защото производство по несъстоятелност може да се открие срещу всеки търговец, независимо дали той е ЕТ, ТД или кооперация. Въпрос 1. Понятие за несъстоятелност. Цели и фази на производството по несъстоятелност. 1. За да се изясни, понятието „несъстоятелност“ трябва да се разгледа от две гледни точки – като обективно право и като производство. а) Несъстоятелността като обективно право е съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията във връзка с изпадането на един търговец в неплатежоспособност – т.е. в невъзможност да изпълнява своите задължения към своите съконтрагенти-кредитори. Тези правни норми са включени основно в Част Четвърта на ТЗ. Те уреждат: 1) Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност срещу търговеца; 2) Самото производство по несъстоятелност – фазите и етапите, през които то преминава; 3) Последиците от откриване на производството и от обявяването на търговеца в несъстоятелност; - 101 -
4) Прекратяване на производството и последиците от прекратяването му. б) Като производство, несъстоятелността е съдебно производство на универсално принудително изпълнение срещу неплатежоспособен търговец. Тя е съдебно производство, защото процедурата по нейното извършване се осъществява под ръководството на съда по несъстоятелността. Това е окръжният съд по седалището на търговеца-длъжник. Несъстоятелността е производство за принудително изпълнение, защото има за цел принудително да се осребри (т.е. да се превърне в пари) имуществото на търговецадлъжник и от получената сума да се удовлетворят вземанията на неговите кредитори. Но несъстоятелността е особено производство за принудително изпълнение, при нейната съпоставка с принудителното изпълнение срещу имуществото на длъжник по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на Р България. Общото в двете производства е, че са съдебни и че едно лице има изискуемо задължение към своите кредитори (поне един), което не изпълнява. Поради това негово имущество се продава принудително и с получените от продажбата парични средства се удовлетворяват кредиторите. Първата разлика е, че производство по несъстоятелност може да се открие по правило само срещу длъжниктърговец; принудително изпълнение по ГПК може да се открие (да започне) срещу всеки длъжник – както срещу търговец, така и срещу нетърговец. Основната разлика е, че производство по ГПК е про- 102 -
изводство за индивидуално принудително изпълнение, докато несъстоятелността по ТЗ е производство за универсално принудително изпълнение. Първото е „индивидуално“, защото една от неговите цели е да се удовлетвори вземането на отделен кредитор чрез принудително изпълнение върху отделен имот на длъжника, но не чрез изпълнение върху цялото негово имущество. Несъстоятелността е производство на „универсално“ - колективно, принудително изпълнение, защото има за цел да удовлетвори вземанията на всички кредитори чрез принудително изпълнение върху цялото имущество на длъжника. В него кредиторите участват не поединично, индивидуално, а в съвкупност. Поради това техните общи интереси в производството се представляват от специален орган – Събрание на кредиторите. Имуществото на длъжника, от което ще се удовлетворят кредиторите, се нарича „Маса на несъстоятелността“. Масата се осребрява и с получените пари се удовлетворяват кредиторите. Според чл. 616, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредиторите на длъжника..., чийто вземания са възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Третата разлика е в целите на двете производства – вж. т. 2. 2. Производството по несъстоятелност има две цели: 1) да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и 2) да осигури възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. Първата цел е за справедливо удовлетворяване на кредиторите при принудителното изпълнение. - 103 -
„Справедливо“ не означава съразмерно удовлетворяване на кредиторите. Постигането на втората цел е средство, за да се избегне принудителното изпълнение срещу длъжника. С оглед на нея може да се предложи, да се приеме от кредиторите на длъжника, и да се утвърди от съда по несъстоятелността План за оздравяване на предприятието на длъжника. С утвърждаването на Плана производството по несъстоятелност ще се прекрати и няма да се пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника (след обявяването му в несъстоятелност) и към удовлетворяване на неговите кредитори. С оглед на втората цел на производството по несъстоятелност, то не е производство за чисто принудително изпълнение. Обратно – изпълнението по ГПК е производство за чисто принудително изпълнение, защото има за единствена цел осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на неговия кредитор. 3. Производството по несъстоятелност (Н) може да премине през две фази: а) Фаза на открита Н и б) Фаза на обявена Н на длъжника. Не е задължително производството да премине през двете фази. Обратно – твърде желателно е то да приключи още в първата фаза, без да преминава във втората фаза. В тази връзка ТЗ предвижда възможност да се предложи, приеме и утвърди План за оздравяване на предприятието на длъжника. а) Фазата на открита Н започва с решение на съда за откриване на производство по Н. Тя може да приключи по два възможни начина: Първият ще се реализира, ако е пред- 104 -
ложен план за оздравяване предприятието на длъжника. Ако съдът утвърди плана за оздравяване, той с решение ще прекрати производството, без то да преминава във втората фаза на обявена Н на длъжника. Ако не се предложи план за оздравяване, или кредиторите не приемат предложения план, или ако съдът не утвърди приетия от кредиторите план, съдът с решение ще обяви длъжника в Н. С постановяване на решението ще приключи първата фаза на производството и то ще премине във втората фаза. б) Фазата на обявена Н започва с постановяване на решение от съда за обявяване на длъжника в Н и приключва по правило с решение на съда за прекратяване на производството, след като се осребри цялото имущество на длъжника и се удовлетворят всичките негови кредитори или имуществото се изчерпи, макар кредиторите да не са удовлетворени. Въпрос 2. Предпоставки за откриване на производството. Съдът няма свобода на преценка дали и кога да открие производство по Н срещу длъжника. Той е длъжен да открие производството само при наличието на определени материални предпоставки, предвидени в ТЗ. Тези предпоставки са основно две: 1) наличие на търговско качество у длъжника и 2) неплатежоспособност на длъжника. Според чл. 607а, ал. 1 ТЗ производство по Н се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Двете предпоставки трябва да бъдат налице едновременно (кумулативно), за да се открие производ- 105 -
ство по Н. Според чл. 607а, ал. 2 ТЗ освен при неплатежоспособност производство по Н се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или на командитно дружество с акции, дори ако те са платежоспособни. Свръхзадължеността на останалите търговци - ЕТ, СД, КД и кооперация, не е предпоставка за откриване на производство по H срещу тях. 1. Производство по Н може да се открие по правило само срещу лице-търговец; то не може да се открие срещу лице, което няма търговско качество. Срещу последното може да се започне индивидуално принудително изпълнение по ГПК. От правилото има изключения в две посоки: а) Производство по Н. може да се открие и срещу нетърговци. Най-често такова ще се открие срещу неограничено отговорните съдружници на едно ТД едновременно с откриване на производството срещу самото ТД; б) В изрично предвидените в ТЗ случаи е недопустимо откриване на производството срещу определени търговци – например не може да се открие производство по реда на ТЗ срещу търговеца-банка. 2. За да се открие производството, търговецът трябва да е неплатежоспособен. Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Меродавно за наличието на неплатежоспособност е не простото неплащане на задължението, а невъзможността то да се плати. Това задъ- 106 -
лжение трябва да бъде изискуемо – с настъпил падеж, парично – дължи се определена сума пари, и да се дължи по търговска сделка – не по гражданска сделка или на друго правно основание. 3. Срещу капиталовите ТД (ООД, АД и КДА) може да се открие производство по Н дори ако са платежоспособни – необходимо е обаче те да са свръхзадължени. Според чл. 742, ал. 1 ТЗ ТД е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. При наличието на тези предпоставки, съдът е длъжен с решение да открие производството по Н. Въпрос 3. Откриване на производството. Последици и действия. 1. Производството по Н се открива с решение на съда. Съдът обаче не може служебно да открие производство по Н. За да го открие, той трябва да бъде сезиран с искане от легитимирано лице. Съдът трябва да разгледа искането по определен ред, след което ще постанови своето решение по него. а) Легитимирани да искат откриване на производство по Н са основно две групи лица: 1) длъжникът-търговец; и 2) кредитор на длъжника по търговска сделка. Те могат да сезират съда с писмена молба за откриване на производството по Н. Молбата има минимално съдържание, посочено в чл. 628, ал. 1 и 2 ТЗ. В нея трябва да се посочат основно данни за молителя, срещу кого се иска откриване на производство по Н, на какво основание се иска откриването му, както и да се приложат доказателства за наличие на не- 107 -
платежоспособност или свръхзадълженост на длъжника. Длъжникът не просто има право, а е длъжен да поиска откриване на производство по Н в 15-дн. срок от момента, в който стане неплатежоспособен или свръхзадължен. Молбата ще се подаде от длъжника ЕТ, от управителния орган на ТД, съответно от ликвидатора, от председателя на кооперацията, или от неограничено отговорен съдружник на ТД. Кредиторът по търговска сделка има право, но не е длъжен, да иска откриване на производството. Той може да подаде молбата безсрочно. б) Молбата, подадена от длъжника, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание, без призоваване на длъжника или на неговите кредитори. Молбата на кредитор се разглежда от съда най-късно в 14-дн. срок от нейното подаване при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя. В заседанието съдът изслушва молителя и длъжника относно основателността на искането за откриване на производството по Н, след което се произнася с решение. в) Съдът има две основни възможности при постановяване на решението: - Ако установи наличие на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника, той ще обяви неплатежоспособността и началната й дата, ще открие производство по Н, ще назначи временен синдик и ще определи датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от 1 месец от постановяване на решението. От датата на постановяване на решението производството по Н се счита за открито. Откриването му се оповестява на третите лица чрез вписване на - 108 -
решението в Търговския регистър по партидата на длъжника и чрез обнародването му в Държавен вестник. Вписването и обнародването имат декларативно действие; - Ако установи, че не е налице неплатежособност или свръхзадълженост на длъжника, съдът ще отхвърли молбата и ще откаже да открие производство по Н. 2. С откриването на производството по Н настъпват редица важни последици, които засягат основно правната сфера на длъжника. Като цяло неговата правоспособност се ограничава, с цел да се защитят кредиторите. По-важните последици от откриване на производството са следните: а) След откриването му длъжникът продължава своята дейност, но под надзора на синдика. Синдикът е специален орган, който подпомага съда в производството по П. Ограничението на правната сфера на длъжника при извършване на дейността е в две посоки: аа) Той може да сключва нови сделки само ако сключването им е свързано с продължаването на неговата дейност. Сключените сделки, без връзка с дейността, са нищожни; бб) Той може да сключва нови сделки само с предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени от съда с решението за откриване на производството по Н. б) Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, ако констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите. в) От деня на обнародване на решението за откриване на производството по Н изпълнението на парично задължение към длъжника се приема от синдика. Тоест – ако едно - 109 -
лице дължи на длъжника определена парична сума, то трябва да я плати не на длъжника, а на синдика. г) С откриване на производството по Н се спират всички съдебни и арбитражни производства по имуществени дела срещу длъжника. д) Спират се и индивидуалните изпълнителни производства по ГПК срещу имуществото на длъжника. 3. След откриване на производството съдът, с помощта на синдика, извършва две групи действия в две посоки. Първата група е свързана с преследването на целта на производството за оздравяване на предприятието на длъжника; втората е свързана с преследването на втората цел за справедливо удовлетворяване на кредиторите от имуществото на длъжника (масата на Н). а) Първата група действия се извършват само ако се предложи план за оздравяване на длъжника. Такъв могат да предложат основно длъжника, синдика, кредиторите, които притежават определена част от обезпечените и от необезпечените вземания и др. Планът се съставя в писмена форма и има определено в ТЗ минимално съдържание. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, опрощаване на неговите задължения и др. Целта на предлагането на плана е да се избегне обявяването на длъжника в Н и осребряване на неговото имущество. Предложеният план се обсъжда от Събранието на кредиторите, което може да го приеме или да го отхвърли. Ако Събранието приеме плана, той се представя на съда за утвърждаване. Ако планът е приет от Събранието на креди- 110 -
торите с необходимото мнозинство и ако съдържанието му отговаря на законовите изисквания, съдът го утвърждава с решение и прекратява производството по Н, без то да преминава във втората фаза на обявена Н. След прекратяване на производството длъжникът е задължен да изпълнява задълженията си така, както са му възложени с плана за оздравяване. Ако длъжникът не ги изпълнява, по искане на кредиторите съдът може да възобнови производството и да обяви незабавно длъжника в Н. б) Паралелно с действията по оздравяване на длъжника, във фазата на открита Н синдикът подготвя преминаването на производството във втората фаза, в която трябва да се удовлетворят всички кредитори от масата на Н. Тази подготовка се изразява в две групи действия: аа) Уточняване на кредиторите на длъжника и на броя и размера на техните вземания; бб) Действия по установяване и попълване на масата на Н. аа) След откриване на производството по Н кредиторите, които искат да получат своите вземания в него, трябва да предявят вземанията си пред съда по Н. Те ще ги предявят с писмена молба, в която трябва да посочат вида, броя и размера на своите вземания и да приложат доказателства за тяхната основателност. Отделният кредитор има право, но не задължение да предяви своите вземания. Ако не ги предяви, кредиторът няма да получи удовлетворение в производството по Н. А след неговото прекратяване поради обявяване на длъжника в Н, вземанията на кредитора ще се погасят. В тази връзка е желателно всеки кредитор да предяви вземанията си. - 111 -
Предявените вземания могат да са неоснователни. Затова синдикът ги проверява и съставя списъци на приетите и на неприетите вземания, а съдът по Н одобрява окончателен списък на кредиторите с приети вземания. След утвърждаването на този списък, в производството по Н (след евентуалното обявяване на длъжника в Н) ще се удовлетворят само вземанията, които са включени в утвърдения от съда списък. Предявените, но неприети вземания, не се удовлетворяват в производството по Н. В резултат от предявяването и приемането на вземанията, за съда е ясно кои кредитори и в какъв размер трябва да се удовлетворят в производството, ако длъжникът бъде обявен в Н. бб) Действията по установяване и попълване на масата на Н включват дейността на синдика по събиране на вземанията на длъжника и по предявяване на искове за прекратяване, унищожаване и/или за обявяване за нищожни на редица сделки, сключени от длъжника преди откриване на производството по Н. В резултат на тези действия, в края на първата фаза на производството съдът знае каква по основание и размер е масата на Н, от която ще се удовлетворят кредиторите с приети вземания. Въпрос 4. Обявяване на длъжника в несъстоятелност. Последици и действие. Приключване на производството. 1. Съдът обявява длъжника в Н ако в предвидения в ТЗ срок не е предложен план за оздравяване на длъжника, или ако предложеният план не е приет от събранието на кредиторите, или ако приетият от събранието план не е бил - 112 -
утвърден от съда. В този случай съдът служебно с решение обявява длъжника в Н, постановява прекратяване на неговата дейност, налага обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратява правомощията на органите на длъжника, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, и постановява започване на осребряване на масата на Н и разпределяне на осребреното имущество на кредиторите. От датата на постановяване на решение започва втората фаза на производството – фазата на обявена несъстоятелност на длъжника. Решението се оповестява чрез вписването му в Търговския регистър и обнародването му в Държавен вестник. Основните последици от обявяването на длъжника в несъстоятелност са следните: - дейността на длъжника се прекратява; - съдът го лишава от правото да управлява и да се разпорежда със своето имущество; - всички задължения на длъжника стават автоматично изискуми. Неговите непарични задължения се превръщат в парични; - съдът разпорежда на синдика да пристъпи към осребряване на масата на Н и към удовлетворяване на кредиторите. В изпълнение на решението на съда, синдикът извършва публична продан на масата на Н (имуществото на длъжника) и от получените пари удовлетворява вземанията на кредиторите. По правило вземанията на кредиторите надхвърлят по стойност имуществото на длъжника. Поради това чл. 722 ТЗ предвижда ред за удовлетворяване на кредиторите. Кредиторите - 113 -
са подредени в 11 реда. Най-напред от осребреното имущество се удовлетворяват кредиторите от първи ред, ако остане имущество – тези от втори ред. Ако и след тяхното удовлетворяване остане имущество, се удовлетворяват последователно кредиторите от следващите редове, докато се удовлетворят всички кредитори или се изчерпи имуществото на длъжника. Ако осребреното имущество не е достатъчно да се удовлетворят всички кредитори от един ред, кредиторите се удовлетворяват съразмерно на стойността на техните вземания. 2. Производството по Н се прекратява при наличието на една от следните две предпоставки: 1) Когато се изчерпи осребреното имущество; 2) Когато се удовлетворят всички кредитори. И в двата случая съдът с решение прекратява производството по Н. Но последиците на решението са различни в зависимост от предпоставката за прекратяване на производството. Когато се изчерпи имуществото на длъжника, без да са удовлетворени всички кредитори, с решението за прекратяване на производството съдът постановява заличаване на длъжника като търговец от Търговския регистър. В този случай длъжникът – ЮЛ престава да съществува като правен субект. Непредявените в производството по Н вземания се погасяват. Погасяват се и предявените, но неудовлетворени вземания на кредиторите. Ако производството се прекрати поради удовлетворяване на всички кредитори, с прекратяването му се възобновява нормалната стопанска дейност на длъжника и той я продължава напълно свободно така, както преди да се открие производство по Н. - 114 -
¬⁄œ–Œ—» «¿ —¿ÃŒœŒƒ√Œ“Œ¬ ¿ 1. Изяснете понятието за несъстоятелност. 2. Какво е особеното на несъстоятелността като производство. 3. Защо несъстоятелността е производство на универсално принудително изпълнение – направете съпоставка с индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. 4. Кои са предпоставките за откриване на производството по Н. 5. Дайте определение на „неплатежоспособност“ и на „свръхзадълженост“. 6. През какви фази преминава производството по Н. 7. Кои са последиците от откриване на производството. Какви действия се извършват в откритото производство по Н. 8. Какви са последиците от обявяването на длъжника в Н. Какви действия се извършват след обявяването му в Н.
“≈—“ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ 1. Несъстоятелността е: а) съдебно производство на индивидуално принудително изпълнение; б) извънсъдебно производство на индивидуално принудително изпълнение; в) съдебно производство на универсално принудително изпълнение; г) Извънсъдебно производство на универсално принудително изпълнение; - 115 -
2. Производство по несъстоятелност може да се открие срещу: а) всяко лице; б) всяко лице – длъжник; в) само срещу ЮЛ – длъжник; г) само срещу длъжник – търговец. 3. Неплатежоспособността е състояние на: а) неплащане на парично задължение; б) неизпълнение на каквото и да е задължение; в) невъзможност за изпълнение на парично задължение; г) невъзможност за изпълнение на каквото и да е задължение. 4. Свръхзадължеността е основание за откриване на производство по Н срещу: а) всеки търговец; б) само срещу ТД; в) само срещу капиталови ТД; г) срещу ТД и кооперации. 5. Дейността на длъжника и компетентността на неговите органи се прекратяват: а) в момента на откриване на производство по Н; б) в момента на обявяването му в Н; в) могат да се прекратят във всеки момент от производството, но само с изрично решение на съда; г) не се прекратяват в производството по Н.
- 116 -
À»“≈–¿“”–¿ 1. Голева, П. Търговско право. Кн. Първа. Фенея, 2001. 2. Голева, П. Търговско право. Кн. Втора. Фенея., 2002. 3. Златарев, Е. В. Христофоров. Търговско право. С., 2003. 4. Коментар на промените в Търговския закон. Авт. кол. С., 2003.
- 117 -
Œ“√Œ¬Œ–» Õ¿ “≈—“Œ¬≈“≈ «¿ —¿ÃŒœ–Œ¬≈– ¿ Тема 1: 1-г); 2-г); 3-в); 4-в). Тема 2: 1-в); 2-г); 3-б); 4-в); 5-г); 6-г). Тема 3: 1-в); 2-в). Тема 4: 1-в); 2-б); 3-г); 4-г). Тема 5: 1-г); 2-б); 3-г). Тема 6: 1-б); 2-в); 3-а); 4-в); 5-г). Тема 7: 1-а); 2-г); 3-в); 4-в); 5-а). Тема 8: 1-г); 2-г). Тема 9: 1-г); 2-г); 3-в); 4-в); 5-б). Тема 10: 1-в); 2-г); 3-в); 4-в); 5-б).
- 118 -
—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ ¿ÌÓÚ‡ˆËˇ ̇ ‰ËÒˆËÔÎË̇ڇ “˙„Ó‚ÒÍÓ Ô‡‚Ó ................................ 3 “Âχ 1. —Û·ÂÍÚË Ì‡ Ú˙„Ó‚ÒÍÓÚÓ Ô‡‚Ó .......................................... 5 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ .............................................. 9 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 10 “Âχ 2. Œ·˘Ë ÔÓÎÓÊÂÌˡ Á‡ Ú˙„Ó‚ˆËÚ ...................................... 11 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 21 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 21 “Âχ 3. ≈‰ÌÓ΢ÂÌ Ú˙„ӂˆ ........................................................ 23 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 25 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ .................................................. 26 “Âχ 4. Œ·˘Ë ÔÓÎÓÊÂÌˡ Á‡ Ú˙„Ó‚ÒÍËÚ ‰ÛÊÂÒÚ‚‡ ................... 27 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 35 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 35 “Âχ 5. —˙·Ë‡ÚÂÎÌÓ Ë ÍÓχ̉ËÚÌÓ ‰ÛÊÂÒÚ‚Ó ............................ 37 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 45 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 46 “Âχ 6. ƒÛÊÂÒÚ‚Ó Ò Ó„‡Ì˘Â̇ ÓÚ„Ó‚ÓÌÓÒÚ ............................. 47 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 63 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 63 “Âχ 7. ¿ÍˆËÓÌÂÌÓ Ë ÍÓχ̉ËÚÌÓ ‰ÛÊÂÒÚ‚Ó Ò ‡ÍˆËË ................ 65 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 81 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 81 “Âχ 8. œÂ͇ڡ‚‡ÌÂ Ë ÎË͂ˉ‡ˆËˇ ̇ Ú˙„Ó‚ÒÍË ‰ÛÊÂÒÚ‚‡ ...... 83 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 87 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 88 “Âχ 9. ÓÓÔ‡ˆËˇ ..................................................................... 89 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ............................................ 99 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ..................................................... 99 “Âχ 10. ÕÂÒ˙ÒÚÓˇÚÂÎÌÓÒÚ ........................................................... 101 ¬˙ÔÓÒË Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‰„ÓÚӂ͇ .......................................... 115 “ÂÒÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ ................................................... 115 ÀËÚ‡ÚÛ‡ .................................................................................. 117 ŒÚ„Ó‚ÓË Ì‡ ÚÂÒÚÓ‚ÂÚ Á‡ Ò‡ÏÓÔÓ‚Â͇ .................................. 118 - 119 -
Програма дистанционно обучение
Предпечатна подготовка: инж. Георги Ташков Издател: ИМН - Пловдив - 120 -